Слава Иванова: След Светлин Русев Националната галерия ще пострада от Яра Бубнова

Бившата директорка на НГ говори за следващия директор на музея, проблемите пред културната институция, връзкарството в арт средите и как Русев е попречил на излагането на съвременно изкуство и временни изложби

Калоян Константинов | 09 април 2019 в 12:44 | 11585 |1

Конкурсът за директор на Националната галерия - една от най-важните и мащабни държавни културни институции с огромен бюджет - все още тече. Макар че Министерството на културата (МК) все още не е обявило официално кандидатите, то и не отрече информацията с имената на четирима души, борещи се за поста, която изтече в медиите.

Както обикновено, скандалът не подмина държавния конкурс, който бе обсаден от съмнения за връзкарство и корупция. В основата на вълнението на културните среди е Ярослава Бубнова, която е спрягана за главния кандидат за поста още по времето на предната директорка Слава Иванова, която лично я обвини в медийна атака от ръководения от Бубнова Институт за съвременно изкуство (ИСИ) с цел да я измести.

Затова OFFNews се срещна за интервю със Слава Иванова, бившата директорка на Националната галерия (НГ), която напусна поста си 2 години по-рано от предвиденото и която в момента е начело на Националния дарителски фонд "13 века България".

С нея разговаряхме за влиянието, което Бубнова ще окаже на галерията, ако заеме поста, за това кой от четиримата кандидати е най-подходящ да стане директор, за комунистическото връзкарство в художествените среди, за Светлин Русев, който е попречил на излагането на временно и съвременно изкуство в "Квадрат 500", налагайки своето лично мнение за постоянна изложба в галерията, и за огромните проблеми пред НГ, които тепърва трябва да бъдат решени.

Защо напуснахте преждевременно позицията си на директор на Националната галерия?

От една страна, имах чисто лични причини. От друга, беше се задало Венецианското биенале (ВБ) и аз, докато все още бях директор, участвах много активно, макар и непряко, в създаването на статута как да се провежда това Венецианско биенале и как България да участва в него. Истината е, че като директор на НГ, а и като специалист преди това, винаги съм поддържала тезата, че НГ не би трябвало да участва в организирането на ВБ. Музеят има други цели, той се занимава със собствената си колекция и представя нея в България и навън. ВБ е друг тип представяне. Да, на национално ниво, но няма пряко отношение към музейната работа. В този смисъл винаги съм поддържала тезата, че НГ не е институцията, която трябва да участва. За съжаление, не можах да я прокарам и не исках да участвам. Освен това си давах сметка след всичко това, което се случи през 2017 г. – атаката срещу мен, а и срещу галерията чрез мен – щеше да бъде страшно. Затова не исках да го причиня нито на колегите си, нито на себе си и предпочетох да се оттегля.

Значи сте се оттеглили поради лични причини и принципната Ви позиция, че не смятате, че НГ трябва да организира българското участие във ВБ? И е нямало никакъв вътрешен или външен натиск от министри и арт средите за оставката Ви?

Ние водихме разговор с министър Боил Банов, разбира се, и мненията ни не се срещнаха. В такива случаи административната система е много ясно структурирана: ти не си съгласен, значи ти трябва да се оттеглиш, защото си подчинен. Иначе не сме имали драматични спорове или конфликти.

В интервюто си пред „Труд“ от 2017 г. посочвате, че атаката срещу Вас е станала, след като министър Вежди Рашидов е подал оставката си. В публичното пространство имаше спекулации, че сте били негов човек.

Аз съм поддържала едни много ясни и точни административни и професионални отношения с всички министри. В чисто личен план нямаше как с господин Рашидов да не споделяме професионални мнения просто защото той е скулптор, а аз като уредник винаги съм се занимавала с българска скулптура. В този смисъл вероятно е имало много допирни точки. Но това кой на кого е протеже – администрацията не търпи протежета по начина, по който се представят обикновено нещата. Или работиш, или не. И като не работиш, си отиваш.

Мисля, че е пълно с примери в български музеи и галерии – да не отваряме дума за останалите държавни институции – където хората са спуснати, не работят, но въпреки това си стоят на позициите.

Добре, съгласна съм, но аз не съм била такъв тип протеже, повярвайте ми.

Все пак Вие бяхте единствената, която се явихте на конкурса за директор тогава?

С нищо не съм дала повод на никого да се мисли, че е трябвало да бъда единственият кандидат. Готвила съм се много сериозно за конкурса, и сега мога да Ви отворя една огромна папка с всичко, което съм извадила от сайтовете на редица големи музеи по света и всички европейски и световни конвенции. Изчела съм достатъчно и съм се готвила много сериозно за конкурса. Концепцията, която изготвих за НГ тогава, зная, че е съобразена с историята на музея и със световната практика. Аз не съм калинка, много Ви моля.

Да се върнем към атаките срещу Вас, за които говорите, от Недко Солаков и Яра Бубнова.

Те бяха инсценирани пред очите ми.

За да я сложат нея на поста?

Да.

Това чисто тяхна идея ли е била, или има и други хора замесени?

Този въпрос би трябвало да го зададете на тях. За мен това беше повече от ясно като процес, който се разви пред очите ми. Драматичният проблем, според тях, с климатичната инсталация се случи февруари месец, когато г-жа Бубнова беше в отпуска. Тя не разбра за него, никой не разбра, включително госпожите реставраторки. Те разбраха доста по-късно. Тоест ние се бяхме справили с този проблем, когато послужи като повод за атаката срещу мен.

Преди това имали ли сте сблъсъци с нея?

Ние сме все пак достатъчно добре възпитани, за да не си създаваме излишно напрежение, но такова все пак имаше. Не мога да кажа, че сме работили заедно, уви.

Не сте се разбирали или направо сте избягвали контакта с нея, тъй като все пак тогава тя е била на една от ръководните позиции в НГ?

За съжаление, с Яра имаме принципно различни виждания за това какво представлява НГ и как тя трябва да бъде развивана.

Може ли да поясните?

Мисля, че си пролича.

Аз не мисля, че си пролича.

Имам предвид, че си е проличало по начина, по който двете управлявахме.

Не искам да слагам думи в устата Ви, но все пак ще го направя, а Вие ще ме поправите, ако греша. Може би имате предвид, че веднага щом тя е поела контрола на галерията, е организирала един доста спорен пърформанс по непрозрачен начин – говоря за Ода Жон и нейните „саламени русалки“. За едно събитие, което по-скоро подхожда на частна галерия, отколкото на държавна.

Да и това. Аз не бих разрешила, защото това е частно парти. Нека да бъдем точни. Това беше частно парти вместо коктейла, който беше заложен в договора. Защото договора съм го подписала аз и много добре зная какво има в него. А що се отнася до самата Ода Жон, идеята беше да се представят автори, които работят извън България, за да може родната публика да се запознае с тях. Не твърдя, че Ода Жон е най-великият автор, но тя заслужава внимание.

Това е основната разлика във възгледите Ви значи, че Вие никога не бихте си позволили да използвате НГ за частни прояви, докато Бубнова би го сторила и го прави.

Да, така е. Освен това за мен НГ продължава да бъде кауза и аз бих препоръчала за директор на НГ да бъде избран човек, който ще я приема като кауза, а не като средство.

Дали бихте се се съгласили с твърдението, че ако г-жа Бубнова застане на поста директор, тя ще използва НГ за средство на промотиране на нейни приближени артисти от Института за съвременно изкуство (ИСИ). Защото това е една от основните критики в арт средите, че те се подкрепят взаимно.

Безспорно те са една група, която е много дълбоко свързана. През годините са го доказвали многократно и това не е тайна за никого. Очевидно споделят не само общи възгледи, но и общи проекти. Това е важно и в никакъв случай не е негативно. Дали тя ще използва НГ – това е бъдеще време, а аз не съм врачка. Може да се предположи, но не мога да го твърдя, докато не се е случило.

Но е силно вероятно?

Но е силно вероятно.

Като си говорим за общи проекти и ВБ, не изглежда ли силно подозрително, че Бубнова организира българското участие на ВБ, куратор на спечелилия проект е Вера Млечевска, която е жена на члена на ИСИ Правдолюб Иванов, а председателят на журито, избрало печелившия проект, е Аделина Филева от Софийска градска художествена галерия (СГХГ), където лобито на ИСИ е изключително силно. Това струва ли Ви се подозрително?

Аз не работя с подозрения. В нашите среди всички се знаят, аз също се познавам и с Аделина Фелива, и с Правдолюб Иванов, и с Яра Бубнова. Така че за да може да се направи подобно твърдение, трябва да има доказателства, а аз нямам такива. Вие подлагате на съмнение конкурса, а дали е имало и друга възможност, и друг избор – не мога да отговоря. Първо, защото нямам нищо общо с ВБ вече, и, второ, защото напълно съзнателно дори не отидох да видя проектите. Така че ми е много трудно да дам такава преценка. Аз мога да си мисля всякакви неща, но трябва да го докажа, а аз не мога. Като един поне на времето сравнително добър историк на изкуството аз работя с факти и документи, не с предположения и догадки.

Все пак това интервю е основано на догадки. Аз съм го инициирал, за да обсъдим с Вас конкретно кандидатурата на г-жа Бубнова, а не на някой от другите трима кандидати, именно поради обоснованите подозрения, че Бубнова ще заеме поста на директор и тя ще злоупотреби с властта си там. Да, нищо не може да бъде доказано с факти от миналото ѝ, но въпреки това в арт средите не се говорят същите отрицателни неща за другите трима кандидати както за нея. Няма съмнения в тяхната неподкупност или в това, че те биха си послужили с един вид шуробаджанащина, ако те поемат поста. Да, няма факти за много от обвиненията, които се хвърлят срещу г-жа Бубнова. Включително изразеното от Вас, че медийната атака от 2017 г. на Солаков и Бубнова е била с цел тя да Ви отстрани от поста и да го заеме. Това е твърдение, което не е доказано, но е подкрепено от Вашите дума и реноме. Така че да, не може да говорим с факти черно на бяло, но много от нещата, които са се случили, хората ги виждат и правят връзка между тях.

Що се отнася до моите твърдения във вестник „Труд“, те всъщност не са неподкрепени, защото си спомняте, че тогава беше организирана кампания в медиите. Много от тези хора казваха пред медиите открито какво искат да се случи. Визирам Недко. Той го говореше това в прав текст (бел.авт. - че иска Яра Бубнова да заеме поста на директор вместо Слава Иванова). В този смисъл съм се базирала на неговите думи.

Сама казахте, че всеки се познава в тези среди. Г-н Солаков може би не е воден от лични интереси и мотиви, а това да е само Ваше предположение, въпреки че всеки знае, че са близки приятели с Бубнова?

Не само, те са част от ИСИ.

Значи на тази база, че те са част от ИСИ, може да се хвърли и сянка на съмнение върху резултатите от конкурса за Биеналето, където са замесени доста хора с връзки с ИСИ. Даже г-жа Бубнова в момента е проверявана от Министерството на културата за конфликт на интереси заради това, че е заемала едновременно ръководни длъжности в НГ и в частния ИСИ.

Аз съм ѝ го казвала това, докато беше заместник-директор, въпреки че тогава не беше в конфликт на интереси. Законът за закрила и развитие на културата визира само директорите. Така или иначе съществуваше този проблем. Искате да Ви кажа дали ИСИ е повлияло върху резултата от конкурса? Няма как да кажа, не знам.

Искам Вашето обосновано предположение като човек, който е от малкото такива в последните години, които са работили с г-жа Бубнова, поне на теория, които я познават и знаят как се действа. Вашето мнение дали се съмнявате в честността на конкурса е важно. Защото ако не Вие, кой друг може да направи по-обосновано предположение?

Казах Ви, че нямам отношение към конкурса. Дори не съм сигурна, че съм запозната с имената на всички членове на журито. Но се сещам за едно име – професор Чавдар Попов. За него със сигурност мога да твърдя, че винаги е давал честно и откровено мнение. В този смисъл не мога да хвърля съмнение върху работата на журито, това е колективна работа. Журито едва ли някой му е спуснал кой да бъде избраният проект. Защо точно този проект са избрали – не мога да кажа, дори не зная кои са били останалите проекти, тъй като не съм ги видяла.

Да се върнем на сегашния конкурс за директор на НГ. Кой от четиримата кандидати бихте подкрепили?

За Пламен Петров ми е трудно да дам преценка, защото все пак той е уредник в СГХГ. Зная какви изложби е правил – много амбициозни проекти. Най-близко съм работила с Надежда Джакова, зная за нея, че определено има качества. Млад и перспективен човек е, трябва да ѝ се даде шанс. Филип Зидаров беше директор на СГХГ преди много години, той има голям опит и познания, добър куратор и организатор е, но аз все пак бих дала път на по-младото поколение. Ние вече трябва да отстъпваме назад. И го казвам съвсем искрено. Както виждате, аз вече го направих, не е толкова страшно. Човек трябва да знае докога да отстоява и кога да се оттегли. Редно е да се оттегли, когато е дал всичко, което е могъл, и преди да е досадил на всички останали.

Значи от тези четирима кандидати кой би бил Вашият личен избор?

Аз бих искала да видя начело на НГ човек, който е част от екипа на галерията. Това би означавало по-малко сътресения за галерията, по-ясна визия какво представлява институцията и по-безболезнено преминаване към следващ етап. Галерията има нужда от спокойствие, а тепърва има много задачи пред нея, които да бъдат решение. Човек от нейния екип ги познава по-добре и знае кои са приоритетни. Не, че е невъзможно на човек извън екипа на галерията да се запознае, но ще изисква повече време, а в момента НГ има нужда от вземане на бързи решения.

Значи това ни оставя с избор между г-жа Бубнова и г-жа Джакова?

Аз бих дала превес на такова решение.

И предполагам, че не бихте казали, че г-жа Бубнова е по-добрият от двата избора?

Не, не бих казала.

Значи подкрепяте госпожа Джакова за директор?

Да, бих я подкрепила, ако имах тази власт. Морално я подкрепям. Това е не просто плод на лични взаимоотношения, аз достатъчно дълго съм работила с Надя, помня я още когато постъпи в НГ. Виждам нейното развитие, качествата, с които разполага. Да, няма идеални хора на този свят, когато работим с други хора влизаме в конфликти и смятам, че Надя също ще се сблъска с много проблеми – свързани включително и с личните ѝ достойнства или липсата на такива в характера, в начина на поведение. Но тя е млад човек и има възможността тепърва да се развива.

През годините писахме в Офнюз доста относно концепцията за НГ, която беше изготвена от Светлин Русев, какво е Вашето мнението за концепцията, с която все още оперира галерията?

Вижте, това не е концепция за галерията, това беше едно виждане на академик Русев за създаване на постоянна експозиция. Ако си спомняте и Вие, беше назначена комисия от МК, която да разработи такава концепция. Председател на тази комисия беше академик Русев. Аз бях назначена в нея доста по-късно, на етап, при който тя трябваше да започне да се прилага. Така че не съм имала и никаква възможност да се намесвам в нея.

Нито пък някой от другите членове на комисията. Петко Дурмана, който беше част от тази комисия, „наду свирката“, така да се каже, че никой няма думата в комисията освен Светлин Русев. Че в крайна сметка, точно както Вие казахте, това е било лично виждане на Русев за композицията в галерията, вместо цялостна стратегия.

Да, това беше негова авторска визия и съм го подчертавала винаги. Смятам, че тази експозиция, която продължавам да наричам представителна извадка от колекцията на НГ с българско и чуждестранно изкуство, подлежи на промяна. Минаха достатъчно години и всяка експозиция, която строи прекалено дълго на показ, остарява и престава да бъде интересна на публиката. Що се отнася до това дали подобна концепция трябва да бъде разработвана от комисия, която е извън галерията, моето мнение е, че всяка постоянна експозиция трябва да бъде разработвана от екипа на съотвения музей. Разбира се, могат да бъдат привлечени външни специалисти, които да дават своето мнение, а и общественото мнение също е редно да се зачита.

Значи когато бъде избран новият директор, ще е хубаво галерията да изготви нова постоянна изложба? И да изготви нова концепция, тъй като в момента НГ няма концепция.

Имате предвид експозицията няма концепция или галерията?

И двете, защото не беше изготвена такава от комисията, която трябваше да го направи.

Факт. Така е, но само за експозиционната концепция. Що се отнася до концепцията за галерията, такава има и тя е публикувана на сайта, това е моята концепция. Следващият директор има право да смени визията, да промени приоритетите, ако прецени, че това е необходимо. Но все пак тя трябва да е плод на колективните усилия на екипа. В моя случай това не се случи. Надявам се следващият директор да успее да си подбере екип, с който да може да работи.

НГ обаче има доста проблеми от откриването си – говоря за „Квадрат 500“ в случая – които години след това още съществуват. Последният етаж на сградата, например, беше обявен, че ще е кафене с изглед около града. Такова и досега обаче няма и помещението не се използва.

Проблемът там е, че помещението е проектирано за кафене, но поради факта, че ремонтът и реконструкцията са правени с европейско финансиране едно от изискванията е да не се генерират приходи. Поради тази причина се е наложило в крачка това помещение да е с променено предназначение. В момента пространството се използва активно за събития и като образователен център.

Някой ден това помещение ще бъде ли използвано по предназначение за кафе? Може би 5 години след изтичането на финансирането на ЕС?

Точно така, 2014 година юни месец, ако не се лъжа, бе издаден акт 16, така че бъдещият директор трябва да види какво ще прави с помещението. Това беше причината там да няма кафе, каквото беше обявено и е редно да има, но няма.

Защо досега сайтът на НГ не е актуализиран по модерен начин?

Моля? Не е вярно това, нека Ви покажа, че е актуализиран. Повече от година, аз съм се борила за този сайт, а Вие ми казвате, че няма сайт.

Нямам представа как съм го пропуснал, признавам, че това е моя срамна грешка. Но поне дълги години го нямаше.

А знаете ли каква дълга битка водих за него – и за финансиране, и за да бъде намерена фирма, която за не много пари да ни направи съвременен сайт, колко труд сме хвърлили в галерията. 2016 г. спечелихме финансиране от МК и от началото на 2017 г. започна работа новият сайт. Даже получих поздравления от австрийци, унгарци, англичани. Сега ще ми кажете, че не знаете, че галерията е била номинирана за EMYA (Награда на годината за европейски музей / European Museum of the Year Award). Не знаете и това, че галерията е първият художествен музей, който разкри своя секция за незрящи, нарекохме я „Докосни галерията“. Миналата година галерията стана първият художествен музей, който качи на арт платформата на Гугъл своята първа онлайн колекция. И това не Ви е известно.

Явно не са добре комуникирани тези неща с журналистите и с публиката. Това е другият момент, че липсва адекватна стратегия за медийна комуникация. А сувенирните магазини, за които бяха предвидени две пространства в „Квадрат 500“, какво се случва с тях?

Нито едното, нито другото е наето. За съжаление, производството на сувенири за галерията е финансов проблем, защото струват много скъпо. Не успяхме да създадем необходимия асортимент сувенири. Има и в „Квадрата“, и в Двореца, но не са достатъчно като бройка и като разнообразие. Но дайте малко време.

Имаше достатъчно време. Освен сайтът, чиято направа е отнела доста време, друго не е решено от проблемите. Освен това още при откриването си, когато Вие бяхте директор, посещаемостта в галериите и музеите беше плачевна и дори откриването на НГ не можа да вдигне бройката, както сочат данни на Националния статистически институт.

Това са данни за всички музеи в страната, не мога да отговарям за тях, но конкретно нашите посетители по мое време бяха доста голяма бройка. Разбира се, не може да се сравняваме с „Лувъра“, но ние особено първата година имахме достатъчно посетители (бел.авт. – по данни, предоставени от г-жа Иванова, през 2015 г., когато е открит „Квадрат 500“ и му е монтиран електронен брояч, общият брой посетители е бил 187 357. През 2016 г. той е бил 234 281, от които 148 033 са влезли безплатно в ден на отворените врати. През 2017 г. общо са влезли 220 366 души. Данните са общи за „Квадрат 500“, Двореца, Криптата на „Св. Александър Невски“, Музей на социалистическото изкуство, Софийски арсенал).

Ако се върнем на дочуванията, хора, които работят в „Квадрат 500“, казват, че там на ден са идвали по 20 души.

Вече да, със сигурност е така. Тази експозиция вече остаря. За съжаление, тя беше така измислена, че не остави възможност да се правят временни изложби, от които се нуждае всеки музей, за да съживява пространствата си. Аз имах някакво виждане по въпроса, но не успях да го реализирам.

Друга критика към „Квадрат 500“ беше именно тази, че няма място за съвременно изкуство и временни изложби. Южното крило, което все още не е построено, трябваше да служи за тази функция.

Да, там имаше зали, които трябваше да бъдат построение, но не се случи. Те останаха само като хипотеза.

Въпреки това не сте успели да се преборите по време на Вашето директорство за зали за временни изложби и съвременно изкуство?

Не, не успях. Имаше една-единствена зала, която е залата с гробницата в сутерена, но не е достатъчна.

Откъде идваше съпротивата?

Не говоря за съпротива. Това, че академик Русев нямаше да бъде очарован със сигурност е така, но не беше точно съпротива. Говоря за това, че тъй като Дворецът беше сградата, в която правихме непрекъснато временни изложби, моята идея беше там да се създаде по-трайна експозиция, за да може част от временните изложби да се изтеглят към „Квадрат“-а и имах визия за това кои пространства да се освободят. Но да оставим на бъдещия директор да се занимае с това. Не е моя работа сега, имах визията, но не я реализирах.

Кои са проблемите на НГ, които мислите, че могат да бъдат решени от директора?

Бъдещият директор трябва да се погрижи за колекциите, бих се радвала, ако продължи да работи в посока реализирането на нашата консервационно-реставрационна програма, която разписахме още 2017 г. Това е много важно, защото ще гарантира процеса на съхранение на произведенията. Разбира се, крайно време е да се започне по-сериозна работа по усвояване на дарението на г-жа Маргарита Занев от 1,7 милиона лева. Това ще даде възможност на НГ, ако бъде усвоено с мисъл за галерията, колекцията да бъде попълнена и то тъкмо онези части, в които има най-големи празнини. Особено в съвременното изкуство.

По Ваше време още беше обявено, че първата откупка, която ще бъде направена, ще е на творба на Валентин Старчев.

Тогава Валентин Старчев направи една прекрасна изложба и смятам, че тя беше най-доброто за годината. Имахме желание да направим дарителска кампания, за да можем да откупим тази работа. За съжаление, не успяхме и той да си я взе.

Тази новина тогава предизвика бурни реакции сред хората и творците, защото беше обявено, че първата откупка на реновираната НГ няма да е от съвременен български автор, а ще е на артист, който е бил част от придворните комунистически скулптори.

Вие влагате политически контекст. Аз винаги съм била абсолютно чужда на това в историята на изкуството да се влага политика, макар че тя винаги присъства. Аз никога не съм възприемала Валентин Старчев като придворен... както и да го нарекохте.

Не може да се отрече близостта му с режима.

Не я отричам, това са негови взаимоотношения. Аз говоря за творчеството му, не за човека Валентин Старчев. А и, честно казано, всички са били в някакви отношения с властта, които са работили по онова време. Всички са се старали да бъдат. А и нима не се стараят и сега да бъдат?

Проблемът си има и продължение. Той беше един от участниците в комисията за изготвяне на концепцията на „Квадрат 500“. Освен това той беше сред най-близките хора на Светлин Русев, председателя на комисията с огромно влияние върху галерията. Сама признахте по-рано как един от хората, които са щели да бъдат против промяната на изложбата в галерията е бил именно Светлин Русев, който всъщност е нямал никаква законова власт в НГ. Все пак Вие сте била директорът, а не той. Зависело е от Вас, не от него.

Той винаги е влияел на художествените процеси в България. Това е факт, нито Вие, нито аз можем да го отречем. Дори тогава, когато не е разполагал с административна власт, той е имал винаги други средства на влияние.

Какви средства?

От факта, че познаваше всички нас, той знаеше най-добре всичко, което се е случвало в България като развитие на художествените процеси, тъй като самият той е участвал в тях. Да не говорим за близостта му с властимащите винаги и по всяко време. Така че той имаше много канали да влияе.

Може би дори поставянето на дъщеря му като ръководител на Криптата, част от НГ, е донякъде под негово влияние станало.

Не. Вижте как тълкувате нещата превратно. Истината е, че Ралица Русева винаги е била свързвана с името на баща си, което сигурно ѝ е тежало, защото тя е човек, който се е стремял сам да се развива професионално. Тя е просто добър професионалист. Хайде да не поставяме етикети.

Задавам тези въпроси, за да изясним как хората виждат нещата отстрани. Ето какво се получава в един момент: България вече не е комунистическа държава, но на най-модерната културна институция и сграда – „Квадрат 500“ – като председател на комисията по изготвянето на изложбената концепция е сложено бивше комунистическо светило – Светлин Русев. Оттам за първа откупка е обявена творба на автор, който е приближен до това светило и също е известен със своите политически обвързани паметници от комунизма. Оттам управник на филиал в същата тази галерия е дъщерята на г-н Русев. Отстрани цялата ситуация изглежда изключително съмнителна. Как да не си каже после някой: „Ето това е шуробаджанащина, ето това е връзкарство, ето това е комунистическото наследство“. Точно както в момента има обвинения срещу ИСИ, за които и Вие се съгласихте, че те имат доста силно влияние и си помагат едни на други.

Да, връзките между хората, особено когато са на някакви позиции, винаги будят съмнение. Така изглежда отстрани, съгласна съм.

Но Вие гарантирате, че нито едно от тези съмнения за връзкарство, наследени от комунизма, не са обосновани? Господин Солаков също е бил в тесни отношения с г-н Русев, той също е бил агент на комунистическата Държавна сигурност.

В крайна сметка всички сме в един кюп.

Да, но надали Вие бихте могла да бъдете обвинена във връзкарство. Въпреки че всички сме в един кюп, някои са по в кюпа от други. И именно за това говорим.

Това, ако непрекъснато бива отчитано, нито една творба повече няма да постъпи в НГ. Но очевидно трябва да се внимава. Надявам се бъдещият директор да Ви убеди, че не е част от кюпа.

Имаше обвинения, че изкуството, което е представено в „Квадрат 500“, особено рисуваното през периода на комунизма, е представено като част от модернизма, а то всъщност е тоталитарно такова. Цитирам думите на Петко Дурмана, според които музеят подменя комунистическата история.

Позволете ми да не се съглася с тези думи. В тази експозиция има ограничения, които се дължат на липси в самата колекция. Нито една колекция в България не изчерпва всички теми и процеси, развивали се в периода 1946 – 1990 г. Освен това не забравяйте, че всяка колекция отразява процеса на развитие на самата институция. Ето Ви субективното начало – какъв е бил екипът, кои са били хората, вземали решенията за откупуване на творби на определени автори. Това е едната причина. Втората е, че в крайна сметка идеята и визията за тази експозиция не беше дело на екип, а беше дело на академик Русев. На един човек. И неизбежно неговото субективно виждане и мнение няма как да не се е отразило. Не бих вложила идеология. Дори тогава, когато изкуството носи идеология, то трябва да бъде оценявано по друга скала, защото все пак има качества и извън идеологията.

Препоръчани материали
трафоПОСТ

Рейтинг : 836

09.04 2019 в 21:59 1
+ 0
- 0
Явно ПИК са аутсорснали тази тема към Оффнюз.

Офф, да не ви е купил и вас, Пеевски?

За един месец два идентични материала, явно са зачислили Калоянов към тази тема. В интервюто си личи, че и на него му писва, ама задача, какво да правиш, трябва да се свърши. Иначе, жалко за Иванова, която смята, че успехът на една жена, се дължи непременно на някой мъж. Но, какво да се прави, структурата на подозрението, отразява структурата на личността.