София през очите на Вазов, изследване на непознатата Белгия, разказ за Третия райх от първо лице. 

OFFNews подбра някои от интересните нови заглавия през седмицата:

Издателство „Колибри“ отбелязва 170 години от рождението на Иван Вазов с великолепния сборник „Софийски разкази“. Съставител и автор на предговора е проф. Милена Кирова. Сборникът обхваща трийсет Вазови разказа със сюжети от столичния живот. Те представляват истинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX – началото на XX век. Характерни за белетристичния подход на писателя са живият усет към характерни детайли, психологическото проникновение и склонността да се извеждат типични образи на тогавашната действителност. Разказите отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и околностите на София, понякога със съзнателното намерение да наблюдава поведението и нравите на новите столичани. Сборникът започва с „големия разказ“ (писателят съзнателно не го нарича повест въпреки неговите 90 страници) „Кардашев на лов“, който може да бъде приет за програмен текст на всички разкази. Мозаечната композиция, както и необичайната дължина дават възможност на Вазов да вмести почти всички мотиви и теми, които са били (и дори ще бъдат) разгърнати в сюжетите на неговите кратки „софийски“ разкази.

Алек никога не е стъпвал в Белгия. И дори не е допускал, че ще се озове пред олтара на малка църква във Фландрия, рецитирайки сватбени обети на фламандски. И това е само началото на една дълга и интересна връзка с бирената столица на света. Алек е амбициран да изследва всеобщото мнение за Белгия – наистина ли страната е толкова скучна, колкото твърдят хората? Докато се потапя в белгийската култура и пие местна бира, той открива много противоречия по пътя си. От звезди "Мишлен" и преработена храна до места, където монаси траписти правят най-добрата бира в света, а зрели мъже участват в необичайни състезания по стрелба с лък и надпяване с петли (не задължително едновременно).

Тези пъстри и ексцентрични нюанси превръщат Белгия в уникална и пленителна страна. А Алек представя непретенциозната малка държава по един неповторим и забавен начин. Алек Льо Сюр има обещаваща кариера в Лондон, Париж и Сен Тропе, докато не решава да замине за Тибет, където прекарва пет години и пише първата си книга. Там се запознава с бъдещата си съпруга и заминава за родната ѝ Белгия, където създава "Тост за непознатата Белгия".

„Радецки марш“ – един от десетте най-добри романа в германоезичната литература на ХХ век според класацията на Literaturhaus München и Bertelsmann от 1999 г., отново е в българските книжарници. Близо 40 години този шедьовър на австрийския писател Йозеф Рот в превод на Елена Матушева-Попова бе библиографска рядкост у нас, но благодарение на „Лист“ вече е достояние на мнозина. Тази седмица на Панаира на книгата пред НДК е срещата на читателите с второто издание на романа. Преводът е същият, както в изданието от 1981 г., но с нова редакция, осъществена от проф. Ана Димова – най-изтъкнатия познавач на творчеството на Йозеф Рот с днешна дата у нас.

Йозеф Рот (1894 – 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика.
Ражда се и израства в еврейско семейство в Швабенхоф край Броди, Източна Галиция. Следва философи и германистика в Лемберг (днес Лвов) и Виена. През 1916 г. се записва като доброволец в австро-унгарската армия и попада в руски плен. След войната работи като журналист във Виена и в Берлин, а през 1924 г. става редактор във „Франкфуртер Цайтунг“. През 1932 г. излиза най-известната му творба – романът „Радецки марш“ за възхода и упадъка на едно семейство и една империя. През 1987 г. в чест на писателя е учредена наградата за международна публицистика „Йозеф Рот“.

Излезе третата книга на британката П. Д. Джеймс („Убийството на прислужницата“, „Загадката на клиника „Стийн“) – „Смъртта на писателя“, където инспектор Адам Далглиш се сблъсква с нов хитроумен убиец и заплетената му примка. Нови парчета от пъзела изскачат с отгръщането на страниците, а духът на класическия британски детективски роман предизвиква читателя да разреши загадката заедно с инспектора. Главен инспектор Адам Далглиш се подготвя за отдавна заслужен отдих на брега на морето. Той си представя дълги разходки по брулените от вятъра плажове и уюта на стария семеен котидж, където може да се наслади на чаша чай пред припукващата камина.
За съжаление, всякаква надежда за спокойствие е разбита на парчета от жестоко убийство. Авторът на криминални загадки Морис Ситън, често прекарвал времето си в уединение в местността, е намерен брутално убит при необичайни обстоятелства и това поставя началото на бясна надпревара с истината. Далглиш е завлечен на дъното на ново и зловещо разследване. А ключът към мистерията може би се корени в самите романи на убития писател.

Първият роман на П. Д. Джеймс – „Убийството на прислужницата“ (ИК „Сиела“), променя пейзажа на британската криминална литература и веднага нарежда Джеймс до други класици в жанра като Агата Кристи. Кариерата ѝ на автор на детективски загадки ѝ носи Ордена на Британската империя за постижения в литературата и най-високата награда на Асоциацията на писателите криминалисти – Диамантен кинжал. „Смъртта на писателя“ поднася на читателите съвършената мистерия в духа на Луиз Пени, Агата Кристи и Лий Чайлд, в която границите между литература и действителност се размиват, а истината може да възтържествува само в ръцете на неповторимия инспектор Адам Далглиш.

Алберт Шпеер е главният архитект на Хитлер и министър на въоръжението на нацистка Германия в разгара на Втората световна война. Той пише своите мемоари от 1946 до 1966 г., докато изтърпява в затвора своята присъда за военни престъпления, издадена от Нюрнбергския трибунал. Публикувани са през 1969 г. на немски език, а година по-късно излизат и на английски. Мемоарите на Шпеер предлагат едно от най-подробните и проникновени описания на живота в близкото обкръжение на Хитлер, на възхода и падението на Третия райх, както и на самия фюрер.

„Третият райх отвътре“ e свидетелски поглед към най-висшите етажи на нацистката власт и завладяващ разказ за вътрешните механизми на Райха от един от неговите главни функционери. Шпеер представя любопитни детайли от отношенията и борбите за власт между високопоставените фигури в партията и като участник при вземането на ключови решения по време на войната разкрива някои от предпоставките, довели до военния крах на нацистка Германия.

"Книгата вероятно е сред най-важните лични немски свидетелства за войната, както и един от най-ценните текстове, писани някога за явлението Хитлер. Тя запознава читателя с живота в нацистка Германия, представен на няколко нива: обкръжението на Хитлер, идеологията на националсоциализма, сферата на военната промишленост и вътрешния свят на Алберт Шпеер. Убедено препоръчвам тази книга." Джон Толанд, автор на „Адолф Хитлер. Пълната биография“ и „Изгряващото слънце. Упадък и падение на Японската империя, 1936–1945“ (награда „Пулицър“)