Александър Морфов: Да живее България, но не тази на лумпените и бандитите!

OFFNews | 03 март 2019 в 14:09 | 3823 |0

"Да живее България" продължава да звучи вътре в мен като вик за онази България, за която аз си мечтая, а не за тази на лумпените и бандитите, които превърнаха България в бедна и недемократична, страдаща държава. Това коментира пред Би Ти Ви режисьорът Александър Морфов по повод националния празник Трети март.

Режисьорът на "Хъшове" иска България да бъде свободна "от всички онези лумпени, които дерибействат вече 30 години... без чувство за срам и свян".

Морфов мечтае за България на Ботев, на Левски – възрожденската, за която мечтаеха всички хъшове. „Аз не знам дали сте избрали точния човек на този празник, защото от мен няма да чуете нищо добро за онова, което се случва в тази държава. От 30 години повтарям едно и също и не е имало правителство, срещу което да не съм се борил”, заяви Александър Морфов.

“Дунавът на нашия народ е неговата кръчма, ресторантът, през който трябва да се мине, за да се спаси Левски и да се освободи България. Всичките ни мечти, възторзи, ентусиазъм, свършват с ентусиазма на третата чаша – след което се прибираме кротки и тихи да си легнем на топло и да се молим да не са ни чули какво си говорим.

Объркан народ сме, съставен от много съставни части, през този кръстопът кой ли не е минал и не е оставил нещо – злощастна съдба, изпитания…”, коментира режисьорът.

Какво означава да си свободен – да не си слуга на никого. Освен личната свобода, която никой не може да ти отнеме, според Морфов българите сме придобивали свободата като народ между 5 и 10 минути в някаква епоха.

Запитан дали той се чувства самотен, отговори: „Да, чувствам се свободен, защото не изпълнявам ничии стремежи, ничии задачи. Може да съм омерзен, но съм свободен”. Морфов призна, че се е уморил. „Уморих се от личните си стремежи, а сам не можеш да промениш нищо, а никога няма да се обединим”.

Запитан защо, дава отговор: „Уроците на историята са много показателни – кога успяхме да се обединим? 90-та, 1 милион митинг и бързо се разделиха на фракции да защитават своите низки интереси и страсти. Други спасители и пак да се изподерат и изпобият, и да грабят, макар нищо да не е останало, те пак намират какво да грабят и сега грабят чрез европейските програми”.

„Май вече не съм хъш, май вече загубих надеждата, че ще минем Дунава и ще освободим тази държава от игото на алчността, на цинизма, на бруталността”, сподели режисьорът.

„… на ден умират и десетки хиляди надежди. Заедно с надеждите донякъде умират и тези хора. И ние се превръщаме в държавата на живите мъртви. Защото човекът без надежда е почти мъртъв човек. Как живее човек без надежда? Отива, за да работи за едни мизерни пари, с които едвам-едвам да изхрани семейството си, да се превърне в жертва на хиляди измамници, за да събере пари за Коледа или да купи подарък на детето – какъв е тоя човек? Полужив!”, казва режисьорът.

Той призна, че се е разделил с всички надежди по отношение на държавата, по отношение на нейното развитие. „Тъжно ми е за обикновените хора – за средните хора, не ме интересуват онези 4-6%, които са високоинтелигентни, имат високи доходи. Интересуват ме останалите 94%!”.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !