Берлинале 2019: Краят на една ера

Камелия Тавитян | 18 февруари 2019 в 10:49 | 1338 |0

Днес приключи 69-то и последно издание на „Берлинале“ с директор Дитер Козлик, който 18 години заемаше този пост. Другата година за основната селекция на фестивала ще отговарят Мариете Ризенбийк и Карло Катриан. Общата надежда е, че двамата ще могат да балансират изборите си и това да проличи в качеството на селектираните филми.

В традицията на фестивала, филмът, който спечели „Златна мечка“ има доста експериментален характер. Наградата отиде при Надав Лапид за „Синоними“, израелският филм в надпреварата.

Няма как да не усетим политическата коректност в този избор. На пръв поглед бихме могли така да си обясним победата, но филмът наистина успява да създаде интересна атмосфера- за мен лично на смесени чувства. Лентата разказва за млад евреин, който напуска Тел Авив и отива в Париж с желанието да забави идентичността си и дори майчиния си език.

На зрителя става ясно, че режисьорът критикува силно Израел и враждебния характер на държавата. Наричам филма експериментален, защото ни предлага доста провокативни сцени, иронични алегории и неконвенционална динамика между героите. Объркана съм, защото стават много нелогични и необясними развития в сюжета. Започва интригуващо, но после например главният герой има от нищото квартира в Париж, „Макбуук“, но яде спагети за 1.75 всеки ден, защото няма пари.

„Синоними“ е лична изповед на Надав Лапид, остра критика към родината му, но и към абсурда на днешна Франция. Определено много по-добър избор от миналата година с „Не ме докосвай“, но уви предвидим. „Сребърна мечка“ взе френският филм „By the grace of God” на Франсоа Озон. За мъжка и женска роля бяха заслужено наградени китайците - Уанг Джингчун и Йонг Мей. „Systemsprenger” бе отличен със „Сребърна мечка“ за „Откриване на нови перспективи“.


Така завърши „Берлинале“, с добри и слаби филми, но верен на берлинското си, ъндърграунд, независимо усещане. Очакваме юбилея догодина!

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !