Едва ли има човек, който да не е чувал и да не си е припявал песента "I feel good" на Джеймс Браун. Днес великият певец, композитор и продуцент щеше да навърши 84 години.

Той оставя голяма следа в различни музикални жанрове, като рок, джаз, реге, диско, танцова и електронна музика, афробийт и хип-хоп. Характерни за него са музикалните крясъци, трескавият танц и необичайният ритмичен стил, които го задържат на сцената близо пет десетилетия. Браун е известен и с бурния си личен живот, социалната си активност, както и популяризацията на ползите от образованието.

Роден в Барнуел, Южна Каролина, на 3 май 1933 г., в крайна бедност, Джеймс Браун си проправя път към върха на фънк и соул музиката, печелейки си прякора "Кръстникът на соула". Роден в едностайна къща сред дърветата, неговите родители се разделят, когато е много малък. На 4 е изпратен да живее с леля си в Аугуста, която е управител на публичен дом, пише bio.com

По време на Голямата депресия живее в изключително мизерни условия и работи всичко, от което могат да се извадят пари - танцува на войници в поделенията, бере памук, лъска обувки. По време на свои интервюта е признавал, че на 9 години е получил първият си чифт бельо от магазин. 

На 12 години е изключен от училище за "недостатъчно облекло" и започва да работи на пълен работен ден. За да избяга от суровата реалност на чернокож в южната част на САЩ, се отдава на музика и религия и пее в хора на местната църква. 

Като тийнейджър се замесва в престъпления, на 16 е осъден на 3 години затвор, но дори зад решетките не се отказва от музиката. Докато е затворен, Браун организира и води евангелски хор в затвора. Там среща Боби Бърд, амбициозен певец и пианист. Двамата стават приятели и музикални партньори, а работата им се оказва една от най-плодотворните в музикалната история.

След освобождаването си от затвора през 1953 г. Браун насочва вниманието си към спорта и посвещава следващите две години преди всичко на бокса, а също така и играе полупрофесионален бейзбол.

През 1955 г., Боби Бърд кани Браун да се присъедини към неговата вокална група. Браун приема, като по-нататък групата "Famous Flames" се мести в Макон, Джорджия, където свирят в местни нощни клубове.

През 1956 г. "Famous Flames" записва демо версия на песента "Please Please Please" и я представя пред Ралф Бас, продуцент от King Records. Бас е много впечатлен от песента и особено от страстното и одухотворено изпълнение на Браун. Той предлага на групата договор, а в рамките на месеци "Please Please Please" достигна номер 6 в ритъм енд блус класациите.

"Famous Flames" започват турнета, но с времето групата не успява да направи хит, който да повтори успеха на "Please Please Please Please" и в края на 1957 г. музикантите се прибират у дома, с опасност да загубят договора със звукозаписното студио.

Тогава през 1958 г. Браун се мести в Ню Йорк, където, работейки с различни музиканти, които нарича "The Flames", записва "Try Me". Песента стигна до номер eдно в класациите за ритъм енд блус, поставяйки началото на главозамайващата кариера на изпълнителя. Следват поредица от хитове, сред които "Lost Someone," "Night Train" и "Prisoner of Love".

В допълнение към писането и записването на музика, Браун работи много. Той има участия пет или шест нощи в седмицата през 50-те и 60-те години, като си печели прякора "най-работещият човек в шоубизнеса".

Браун е блестящ шоумен, невероятен танцьор и одухотворен певец, а концертите му са хипнотизиращи демонстрации на блясък и страст, които карат публиката да се крещи. Саксофонистът му Пей Елис веднъж казва: "Когато хората чуваха, че Джеймс Браун идва в града, незабавно спираха това, което правят, и започваха да спестяват парите си, за да го видят".

Браун умело усвоява и изпълнява каквито и да било танци, известни по това време и често импровизира. Той планира турнетата си в големите американски градове през уикендите. По време на концерти иска съвършенство от певците и музикантите, които идват с него. В представленията си той кара бендът да импровизира на място, а един от музикантите му по-късно споделя: "Трябваше бързо да мислиш, за да продължиш."

В нощта на 24 октомври 1962 г. Браун записва концертен албум на живо в театър "Аполо" в Харлем. Той се противопоставя на King Records, които не одобряват албума, тъй като в него няма нови песни, но "Live at the Apollo" се превръща в най-големия търговски успех на Браун, като достига до номер 2 в класацията за поп албуми.

През 60-те години музикантът записва "Papa's got a brand new bag" - песента, която се смята за първата песен в жанра фънк - предшественик на хип-хопа.

60-те години  са и времето, в което певецът започва да отделя все повече енергия за социални каузи. През 1966 г. той записва "Don't Be a Dropout" -  красноречиво и страстно призоваване към черната общност да се съсредоточи повече върху образованието.

На 5 април 1968 г., ден след убийството на Мартин Лутър Кинг Младши, Браун прави концерт, за да предотврати евентуални размирици в Бостън и успява - младите чернокожи бостънци остават по домовете си, за да гледат концерта на Браун по телевизията и не излизат по улиците в знак на протест. Няколко месеца по-късно той пише и записва "Say It Loud: I'm Black and I'm Proud" (Кажи го силно: аз съм черен и съм горд), протестен химн, който има за цел да обедини и вдъхнови поколения афроамериканци.

И през 70-те години на миналия век Браун продължава да свири непрекъснато и записва още хитове, въпреки че кариерата му е в спад, най-вече заради финансови проблеми. 

През 80-те се превръща в един от първите музиканти, вписани в Залата на славата на рокендрола през 1986 г. Въпреки успехите си обаче, Браун лека по лека се отдава на алкохола, наркотиците и депресията. Кулминацията на личните му бедствия идва през 1988 г., когато влиза на застрахователен семинар на високо ниво, носейки пушка. Преди да бъде отведен от полицията бива преследван в продължение на половин час по улиците на Аугуста. Полицията трябва да стреля по гумите на Браун, за да прекрати преследването. След инцидента той прекарва 15 месеца в затвора, преди да бъде освободен под домашен арест през 1991 година.

Възстановявайки се отново от затвора, Браун се връща на турне, като прави отново вдъхновени и енергични концерти, макар и по-рядко.

През 1998 г. отново след проблеми с полицията бива насилствено записан в програма за наркозависими. 

Браун се жени четири пъти през живота си и има шест деца. Имената на съпругите му са Велма Уорън (1953-1969), Дийдри Дженкинс (1970-1981), Адриен Родригес (1984-1996) и Томи Рай Хини (2002-2004 г.). През 2004 г. Браун е арестуван по обвинения в домашно насилие срещу Хини, макар че той каза в изявление: "Никога няма да навредя на съпругата си. Обичам я много".

Джеймс Браун умирана 25 декември 2006 г. след седмична битка с пневмония, когато е на 73 години.

Джеймс Браун е безспорно един от най-влиятелните музикални пионери на последния половин век. "Кръстникът на соула", "изобретателят на фънка", "дядото на хип-хопа" - Браун е вдъхновение за много артисти, сред които Мик Джагър, Майкъл Джексън и Джей-Зи.

Осъзнавайки ролята си в американската културна история, Браун пише в мемоарите си: "Аз бях този, който превърна расистката поезия в соул и по този начин се превърнах в културна сила."

И въпреки че е за него има много изписани страници, Браун винаги е твърдял, че има само един начин да хората да го разберат: 

"Както винаги казвам, ако хората искат да разберат кой е Джеймс Браун, всичко, което трябва да направят, е да слушат музика му."

Още по темата

08/12/2016

Лица

Най-важната свобода е да бъдеш себе си