Михаил Билалов доведе Фюрера на комедията в България

"Аскеер" или "Икар"? Абе дайте ги и двете

Калоян Константинов
07 октомври 2016 в 20:23 | 9505 |0

Не театър, а блицкриг на смеха се случи снощи по време на премиерата на новата постановка на Сатиричния театър "Алеко Константинов", носеща името, ами - "Името".

Всичко започва с невинна вечеря между стари приятели: Елизабет експериментира с мароканска кухня, Пиер си търси ключовете, а децата спят. Един по един започват да пристигат и гостите - Клод, Венсан и бременната Ана, съпругата на Венсан.

Бъдещият татко носи щастлив първата снимка на рожбата си от ехографа и се хвали - момче е! Но как ще се казва? Това трябва да отгатнат останалите присъстващи на вечерята, която бързо ескалира в кръстосана словесна престрелка и докато се усетите Австрия и Чехословакия са анексирани, Полша е прегазена, а вие сте изправени пред илюзията, че имате избор (като на изборите горе-долу) - да се смеете или да се хилите. 

От първия миг до края на постановката диалозите се движат плавно и бързо като змия върху сатенен чаршаф, оплитайки безпомощно цвилещата публика в паяжина от словесни нишки.

Комедията на Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер повдига редица морални и политически дилеми и залага лингвистични капани, в които Михаил Билалов, Николай Урумов, Ана Вълчанова, Богдан Казанджиев и Ирина Първанова се хващат един по един.

Билалов е и основният виновник да видим "Името" на родна сцена. През 2010 г. той гледа пиесата в Париж, която веднага се загнездва в съзнанието му и той си казва, че един ден ще изиграе главната роля в нея у дома. Натовареният му график в киното и телевизията обаче го забавят и артистът успява да я преведе чак през 2014 г., а докато намери подходящия режисьор минават още близо две години.

Случайно или не той се спира на проф. Здравко Митков, в чийто „Мадам Бътерфлай“ Билалов печели "Аскеер" за изгряваща звезда през 1994 г. Сега, повече от 20 години след това, великолепният екип зад "Името" прави сериозна заявка за най-престижните театрални награди у нас. 

Можете да гледате постановката на 14 и 24 октомври и на 3, 13 и 23 ноември и да прецените сами доколко съм прав, но ви съветвам да побързате, защото при първа възможност ще я гледам пак, а и не само аз, съдейки по бурните овации на крака в препълнената зала на Сатирата.

Няма Джаро, няма Маро - на улицата има нов шеф и той се казва Венсан Ларше.

Няма коментари към тази новина !