Ганка Симеонова е четвърто поколение учител. Майка ù е била детска учителка, дядо ù - Веселин Петров, е бил учител по математика и физика, сестра му също е била учителка по математика, прадядо ù също е бил учител по математика.
Учениците ù я наричат вдъхновител. Самата тя решава задачи за удоволствие. Децата я описват като учител, който им преподава математика така, че и те да поискат да решават за удоволствие.
Г-жа Симеонова казва, че иска децата да влизат в часовете ù без страх, да им е приятно, дори и да не са добри математици. Държи да знаят, че дори когато им се кара, ги обича. През годините във Втора немска езикова гимназия (официално 73 СУ) Ганка Симеонова оставя в учениците си усещането за топъл, много добър и грижовен човек.
Така, както от страна на майка ù в рода ù има поколения учители, така от страна на баща ù всички са се занимавали със строителство. В дома ù винаги се е говорило с обич за тази професия, затова и когато кандидатства, избира не езиковата гимназия, а Строителния техникум.
"Може би щях да стана и добър инженер, но в 11-и клас реших, че искам да се занимавам с математика и да стана учител. Винаги ми е харесвала математиката, доставя ми безкрайно удоволствие да решавам задачи. А и, в интерес на истината, малко ми беше дотегнало от всички тези проекти. Реших, че следващите пет години не искам да чертая."
Записва математика в Софийския университет и става учител. Никога не е съжалявала за избора си - учителската професия е страхотна, непрекъснато си сред млади умове със смели мечти, казва Ганка.
Година и половина след раждането на голямата ù дъщеря започва да търси работа, но навсякъде искат педагози със стаж. Оказва се, че в Строителния техникум има свободни места и така Ганка се връща в училището, което е завършила, но вече като учител.
"Няма да го забравя. Лятото ме одобриха и наесен трябваше да започна с 11-и клас. Купих си аз един учебник, отворих. Първа задача - аз не мога да я реша. Втора задача - не мога. Пет години се бях занимавала само с висша математика и тази елементарна математика, тази рутина, която съм имала... И си казах: "Ганке, какво правиш?".
Цяло лято решавах задачи, за да мога да си възвърна тази рутина. Защото не може да застанеш пред учениците и да не можеш да решиш задача. Освен това те обичат да провокират. Винаги гледаха да ми дадат задача със звездичка от учебника в клас."
Г-жа Симеонова е в техникума от две учебни години и половина, когато забременява с втората си дъщеря. По същото време започват да намаляват часовете по математика - от четири на три, после на два, и директорът няма как да я задържи на постоянно място. Ганка се премества в Професионална гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд" (бившият техникум "Вилхелм Пик") и остава там десет години.
През 2009 г., когато бившият директор на 73-то - Йорданка Фандъкова, става кмет на София, управлението на гимназията поема учителката по математика Стела Запрянова и спешно се търси педагог, който да поеме работата ù с учениците.
"Знаеш ли как попаднах в 73-то? - пита Ганка. - Много хора сигурно си казват: "С "връзки".
Всъщност не. Ганка е от хората, които се прибират у дома и започват да решават задачи. Ей така, за удоволствие. През 2008 г. се включва във форума към математическия сайт www.math10.com, където се решават много, много задачи - ученици търсят помощ, математици пускат трудни задачи от олимпиади. Постепенно, задача след задача, Ганка добива име във форума. Една вечер с нея се свързва една от създателките на форума, Мариана Велинова. Учителката от 73-то Ани Иванова ù споделила, че спешно се търси учител по математика за мястото на Стела Запрянова.
"Така започнах. Не познавах нито един от колегите в 73-то", споделя Ганка.
"Никога няма да забравя първия си урок тук, в 12-и клас. Беше ми пресъхнала устата - това са много умни, интелигентни деца и ти трябва буквално да застанеш с авторитет пред тях, тоест те да видят, че разбираш математика. Когато начертах първия цилиндър на дъската, всичко си дойде на мястото."
Че училището е различно, Ганка усеща още първия път, когато стъпва в него.
"10 години в "Хенри Форд" бях само сред момчета. В такава среда човек се наслушва на всякакви реплики... Когато дойдох, за да говоря с г-жа Запрянова, беше междучасие. Бях шашната от начина, по който учениците общуваха помежду си в коридорите - момчета и момичета си вървяха спокойно, говориха си на нормален език, нямаше груби изрази."
73-то е едно от най-хубавите и едно от най-желаните училища в София. Как се постига това славата на училището да не е фасадна, а децата да са щастливи и да го обичат и след като влязат в него, питам Ганка.
"Защо атмосферата е здрава? Тук има страхотен контакт между учители и ученици. Учениците наистина обичат учителите си. В 73-то има много, много качествени хора, изключителни професионалисти, които работят извънредно много, включително по различни проекти. Децата усещат доброто отношение на учителите си и отвръщат със същото.
Най-важното е взаимоотношението, уважението. Човек трябва да има търпение към недостатъците на останалите. Дори да им ги показва, не трябва да го прави със злоба, а с любов - това е най-важното. Държа в моите часове винаги да има диалог. Дори много пъти ги провокирам със задачи, с по-нестандартни положения. Карам ги да отговарят, без да се притесняват, дори и да отговарят грешно, защото за мен е много важно да видя техните грешки, за да можем да ги изчистваме след това.
В тях няма страх. Изкарваме часовете си много приятно. Не искам в тях да има страх, да влизат в часа с болки в корема."
Продължава на стр. 2
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Mladen900
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Д-р Мазникуров
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Козин Човков
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''
781000
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава