Черен петък, бял котарак

Диана Маркова | 23 ноември 2018 в 10:30 | 7961 |4

Здравейте. Казвам се Диана. На трийсет и две навършени години съм. Няма да ви кажа всичко за себе си, само най-важното.

И така, живея с родителите си, но това няма да продължи вечно; все някой ден ще се изправя лице в лице със съдбата, която може и да мирише зле, знам. Закусвам кафе с цигари. Закусвам по няколко пъти на ден. Вечер обичам да си угаждам – с парче гауда и бутилка червено френско вино. От най-евтиното, разбира се. Работя за малко пари, в свободното време чета. Не се разхождам гола из апартамента, а нося няколко ката стари пуловери и плетени чорапи. Летните жеги не ми понасят, затова живея само през преходните сезони – пролетта съм я отредила за енергични начала, а есените за романтика. В сърцето ми има любов, в живота – само приятелство.

Обичам и старите филми, и много ме е яд, когато някой въздиша по американски комедии или политиканства. С Бергман изпитах чистота и спокойствие, а с Вим Вендерс, освен насладата, почувствах и лекота, и освобождаване. Гледам и други филми, не отричам. Хареса ми „Бохемска рапсодия“ и се разграничих от хулите, макар и основно защото не исках да плюя.

И ето ме – тази средностатистическа единица, която може да се превърне във ваш клиент, стига да я поставите в правилната таргет група. Тя може да получава вашите оферти и мейли с промоции, тя ще купува вашите продукти целогодишно и ще се връща във вашия магазин с удоволствие.

И Черният петък е перфектното време да я приобщите към вашата общност с някоя свежа промоцийка.

Бих разгледала колекцията ви от вълнени жилетки за дами. И го правя, но освен че са намалени до 115 лева най-евтината, изглеждат тънки и съставът им е съмнителен. И няма номера за трийсет и две годишни – хикс ес размерът не би побрал целия натрупан физически, интелектуален и емоционален багаж.

За сметка на това бих купила някоя книга от поредицата модерна класика на онова издателство. Или поезия – ако намалят Пабло Неруда и Жак Превер, защо не? По-добре това, отколкото да си купя ваучер за маникюр или грим.

Разберете, имам нужда от коронки, а не от избелване на зъбите!

И не, онази рокля с принтове с дядо Коледа не ми харесва. Освен това, вместо да се редя на опашка сред истеричните кукли в мола, ще поканя онзи приятел – дето е само приятел – и ще му изпека баница. Ще пусна джаз и ще си поговорим – нещо простичко и топло.

Сигурно се сещате, че щом живея с родителите си, вероятно най-често майка ми готви. Точно така. Не си правете труда да ме зарибявате с повехнала пилешка пържола, опакована от смугъл, зле платен работник.

Че го имаме, някога казваха само кинорежисьорите.

А днес, освен че всички го имат, всички се и маскират, при това не като добри самаряни, а като вампири и чудовища. Днес всички подаряват или най-малко споделят червени сърчица, а статуси на чист български език се пишат в най-краен случай. Който дръзне да проговори за родните традиции, бива наречен „патреот“ и изобщо изверг. На това аз му казвам „обратно отразен фашизъм“.

Съдещият винаги греши. Да осъждаш е противно и издава дребнава душевност и липса на каквото и да било усещане за толеранс, хармония, дори естетика. Бергман и Вендерс не осъждат. Затова са велики.

Та, мисля си отново за Черния петък. Какво още да откраднем от Запада и колко още да се откажем от смисъла? Който започва да убягва на по-будните. Това ли е – да купуваме, да купуваме, да купуваме? Да ползваме, да консумираме, да употребяваме и сменяме?

Впрочем, все по-некачествени стоки.

Защо за Коледа не подарим споделено време, добра дума и топла усмивка на близките си, вместо да изкупуваме регалите с китайски пластмаси и полиестерни дрехи? Защо вместо Черен петък не организираме Тиха събота? В която да спим до късно, да почетем, да се разходим с приятели и да поговорим за важните неща.

Защо празниците и специалните дни стават все по-жестоки, все по-задължаващи и приканващи към харчене за боклуци? Вече не гледаме навътре, нито наоколо. Гледаме в дисплеите – предимно емотикони и грабни-сега-оферти. Взираме се в пространството на кифленските пози и евтините вицове и търсим харесване, когато сами не знаем какво да харесваме.

И докато тук ние си бърборим, в провинцията хората страдат от тежки заболявания. Пръстите на някои от тях се разлагат заради диабета, гледката не е никак красива. Други не могат да съберат двеста и петдесет лева за операция на става, а едва ходят. С времето на възрастните им става все по-трудно да отопляват стаите, в които преживяват самотните си дни, а в малкото останали заводи работниците остават без черен дроб, взривове ги осакатяват или зъбите им окапват.

Няма Черен петък, на който можем да купим здраве – за нас и за всички нуждаещи се. Но аз познавам хора, които помагат и те именно, ако бяха повече, биха направили мястото хубаво и за онези, които страдат. Белият котарак на нашето нещастно, жестоко време.

Белият котарак, който се появява от време на време и светва в сумрака, за да покаже, че има и друго.

Казвам се Диана и съм на трийсет и две. Ще бъда кратка. На Черния петък ще купя не повече от три книги. Ще приготвя вечеря и ще нахраня онзи, който през целия ден е работил на студено и мокро. Не се нуждая от нищо повече от кори за баница, няколко яйца и две кофички кисело мляко. Не бих се презапасила с ненужни вещи, които да подаря за Коледа. Не бих участвала в тази пластмасова истерия. Ценното не е на промоция. Но и не е скъпо, когато го носиш в сърцето.

„Ако хвърлиш петдесет стотинки на улицата, не знаеш кой ще ги намери. Много е възможно да ги вземе човек, който няма нужда от тях. Затова – дай ги на някой нуждаещ се.“ Тази мисъл ми харесва. Защото вярвам, че все още има хора, които се нуждаят от моите думи.

И ще напиша приказка, в която ще разкажа за Белия котарак. Ама не по Кустурица, а онзи, който прикляква край старата жена с очилата и тихо преде. От неговата предяща поема може да не ви заболи. Но той нищо друго не може да направи.

Дори мишките са изчезнали в този забравен край на света.

Препоръчани материали
случайно прочетох

Рейтинг : 3993

26.11 2018 в 14:24 4
+ 0
- 0
Поздравления, Диана!
Пишеш красиво за грозните неща, а си само на 32г!
Усмихна деня ми и почувствах полъх на надежда за бъдещето.
За вашето бъдеще!
зора

Рейтинг : 1038

25.11 2018 в 14:11 3
+ 5
- 0
Интересно ми беше да го прочета. Жалко, че толкоз млада жена изрича толкоз тъжни и неоптимистични слова! Младите, по подразбиране, трябва да са здрави, влюбени, щастливи, да имат поглед за оптимистичното в живота...Диана, желая ти едно добро момче до теб, което да държи на теб (и ти на него!). Житейските несгоди по-лесно се посрещат от двама! Не се страхувай да обичаш , Диана - нещо си се опарила и си затворила сърцето си за...надеждата! Ще има светлина в тунела- вярвай и ще стане!
Ехо

Рейтинг : 1000

23.11 2018 в 17:58 2
+ 5
- 0
Ау! Ще си намериш гадже, Диана! Но ще трябва да свалиш малко интелектуалното ниво! :)
ds

Рейтинг : 1125

23.11 2018 в 14:38 1
+ 5
- 0
чудесно казано, с пожелания за повече читатели.