Капанът на балотажа

Антоний Гълъбов | 04 ноември 2016 в 20:23138614

Условията на предстоящите президентски избори са по-сложни от изборните правила. Независимо от неадекватната кампания, българските граждани трябва да направят избор, ориентирайки се в неговите последици. Кандидатите не успяха да обозначат достатъчно отчетливо различията помежду си. В същото време тези избори са важни и от техния резултат зависи много. В тяхната оптика избирателите би трябвало да гласуват стратегически – чрез своя вот не само да определят предпочитанията си, но и да приемат последствията от своя избор.

Различните нюанси на сивия цвят, които ни предложи предизборната кампания, не подпомагат стратегическия избор на гражданите. Простата „цветоотделка“ на кампанията отговаря на нивото на политиката у нас, но не и на българското достойнство и публичен интерес. Сигналите, чрез които политиците се опитаха да спечелят гласа на избирателите, останаха монохромни. Затова и гражданите им отговарят по същия начин. Но този отговор звучи като: „всички са маскари“, а това отдавна устройва много добре онези, които разчитат на негодуванието или пренебрежението на гражданите.

Залогът за качеството на демокрацията у нас е в развитието на способността ни да възприемаме нюансите в привидно еднаквите цветове, чрез които се рисува споделената ни реалност. Това е въпрос на собствената ни разделителна способност. Пред избор като този, който ни предстои, са важни не само цветовете и техните нюанси, но и фона, на който те се проектират. Ако сме в състояние да разпознаваме само цветовете, това говори зле за собствената ни политическа прозорливост. Ако долавяме само нюансите в един преобладаващ цвят, това ни доближава до политическия далтонизъм. Нужна ни е перспектива, в която цветовете, техните нюанси и фонът се проектират в обозрима и достоверна пропорция.

Изборът на личности никога не е бил достатъчен сам по себе си.

Мажоритарният характер на президентските избори често прикрива повече, отколкото показва. Личните качества на отделните кандидати биха могли да прикриват политическата перспектива, в която са поставени. Властта променя онези, които не са свикнали да носят отговорност за провалите и да изпитват смирение след успехите си. Личността на един или друг кандидат е само част, елемент, щрих от общата картина. На предстоящите президентски избори това важи с още по-голяма сила.

Цветовите разграничения постепенно изгубиха предишната си яркост в българския политически живот. Ако съчетанието на определени основни цветове води до нови цветове или поне до нюанси, то в българската политика, механичната смес придоби по-скоро бозав цвят. Може би, защото не се смесиха основни цветове, а техни производни; може би защото към цветовете бе добавен и твърде много грунд; може би защото химическите реакции между използваните бои влошиха трайно качеството на цялата картина и почти прогориха платното. Но липсата на контраст все още не означава, че фигурите стават неразличими.

Зад привидните сходства на входа се крият различни пътища към изхода. За онези, които смятат че от техния вот на президентските избори не зависи нищо, тези пътища са без изход. Политиците положиха усилия да увеличат броя на българските граждани, които за пореден път смятат изборите за предрешени. Това е проста схема, която почти всеки път дава резултат. Когато разубедиш избирателите в смисъла на изборите, можеш много по-лесно да пресметнеш колко ще ти струва подкрепата на онези, които възприемат бюлетината като попълнен чек.

Въпросът е в собствената ни разделителна способност, в това доколко можем не само да се вглеждаме, но и да видим онова, което се случва пред очите ни. В условията на тези избори това означава да преминем през упражнение в две части – да изберем самите себе си, а след това да не позволим бозавият цвят да заличи всички нюанси и цветове. На първия тур на изборите, българските граждани трябва да подкрепят своите кандидати, да изразят своите политически предпочитания и да заемат позиция спрямо политическите възможности. Но на втория тур тази картина ще се промени и тогава ще бъде изключително важно да покажем колко висока е разделителната ни способност.

Инвестираните средства и усилия в това гражданите напълно да изгубят ориентация в навечерието на тези избори са наистина впечатляващи. Проиграни бяха всякакви схеми и номера, за да бъдат убедени избирателите, че от тях не зависи нищо; че решенията вече са взети; че изборите вече са минали. Опитаха се да смесят логиката и да заличат разликата между първия и втория тур на изборите. Залогът е голям и много хора имат какво да губят. Целта е просто онези, които гласуват на първи тур, да следват собствените си цветове, а след това, на втория тур да се опитат да видят цялата картина.

Вторият тур на тези избори предполага различна оптика. Ако на първия тур, определящи са предпочитанията, то на втория тур водещо значение ще има представата ни за последствията, които имат нашите собствени избори. Въпросът на първия тур е кои сме ние, докато отговорът на втория тур показва в състояние ли сме да проектираме собствените си предпочитания върху фона на онова, което се случва около нас. На първия тур избираме самите себе си. Изборът на втория тур определя посоката и условията, при които бихме могли да продължим да бъдем такива, каквито сме.

Важно е усилието да продължи – от първия към втория тур, от избора в полза на самите нас, към избора на посока, в която ще се развива страната ни. Важно е да не губим от поглед, дори сред привидните сходства, онези елементи на цялостната композиция, които могат да променят смисъла на видяното. Важно е да изберем сами, за да имаме сили да понесем последствията на собствените ни избори. Ние решаваме дали чуждите прогнози и собствените ни очаквания ще съвпаднат. От всеки от нас зависи дали картината на съвместния ни живот ще има повече или по-малко цветове; дали контрастите ще подчертават общия ни замисъл или тъкмо обратно – ще покажат за пореден път колко разединени сме.

Всичко това зависи и от способността ни да се разделяме с илюзиите. Те са филтър, който често променя цветовете, но не може да ни предпази от реалността. През изминалите години мнозина предпочетоха да живеят с представата, че нищо не зависи от тях, следователно, че всекидневният им живот е относително предвидим, а може би дори и сигурен. Сабята не сече преклонената глава, но за сметка това върху нея се струпва цялото бреме на собствените й компромиси. По-добре е да приемем, че от нас зависи нещо и да понесем отговорността за това.

Президентските избори са само елемент от цялостен процес на дълбоко пренареждане в политическия живот на България. Техните резултати няма да дадат окончателен отговор на всичко онова, което трябва да се направи, но могат да променят възможността да се прави каквото и да било. Затова е важно да се участва в тях. Важно е гражданите да изразят себе си, а след това да определят посоката. Важно е да бъдат упорити в усилията си да видят цялата картина, без филтри и сенници, без помощните средства, които винаги ограничават светлината и правят нюансите неразличими.

Важно е всеки от нас да бъде част от този процес, който ще определи посоката, в която ще се развива България през следващите години. Не избираме някого за свой приятел; не избираме просто по-симпатичния; не избираме дори кой ще управлява парите ни – избираме самите себе си и перспективата, в която бихме искали да виждаме онова, което се случва около нас. Трябва да изберем сега, за да можем да продължим да го правим и в бъдеще.

Препоръчани материали
БирникЪ

Рейтинг : 3657

08.11 2016 в 12:58 4
+ 3
- 0
На тоя на дума ли ме плащат, или на буква ? Толкова безсмислици и клишета, че да му се приспи на човек ...
КОЙ

Рейтинг : 2781

07.11 2016 в 14:18 3
+ 2
- 0
Жалка агитация на платен социолог. Разбираемо е все пак от там идва заплатата. Трябваше да мине референдума и щеше да е много интересно да се наблюдава как такива подлоги щяха да се въртят по вятъра на промяната.
чесън

Рейтинг : -14203

04.11 2016 в 21:02 2

Този коментар е скрит заради отрицателен рейтинг на потребителя. Ако все пак желаете да видите мнението му, натиснете тук

Андрей

Рейтинг : 1159

04.11 2016 в 20:53 1
+ 0
- 3
Последната бригадирска песен на Задкулисието:
Елате хиляди шарани,
на олигарсите надежда,
да вдигнем Слави на ръце,
на кукувица да снесе яйце !