Цветанов засега видимо е “пратен в Ковънтри”, ако позволите. Обаче, дори и ГЕПП да спечелят срещу своя брат-близнак БСП, не съм убеден, че този неподражаем key thinker, с особената форма на главата, ще се върне на Горната земя.

***

Да парафразирам Боб Дилън, money doesn’t so much talk as swear. YOLO.

***

В момента тече страховита мобилизация в ГЕПП, най-вече чрез орлиновците (за да докажат, че могат и без Цвък) – не само по места, но и най-вече в София. Купуват се застъпници и цели социални групи. Работи се и с наркодилърите по места. ГЕПП на две скорости, anyone?

***

Метарморфорично или метаофонично погледнато (според мъчителния опит на Буци да каже “метафорично”), тол-системата се отложи. Просто някой му обясни бавно и сричка по сричка, че ако се въведе сега, всички транспортни цени ще скочат преди бъдещите местни избори.

***

А той, милият мегагепач, се “бори” с едни кресливи “селянки великолепни” от БСП, ако цитираме новия албум на Хазарта. Които всъщност работят за него. Добре им е с него, те са едно и също.

***

Приматиерът, ако позволите тази игра на думи, който ходи по страната и дрънка изумителни глупости, в опит да спаси неспасяемото. С компулсивно-натрапчивата невроза, която винаги е пренасял и в управлението.

***

Отвъд “Демократична България” и особено Радан, няма нищо. Освен статукво ГЕПП-бсп-ДПС (трите БКП-та), чийто приоритет е стилизирането на Европа като нещо чуждо, в полза на друга държава.

***

Това е плод на голямото наше, народняческо, максвеберово “Entzauberung” спрямо същата тази Европа; заради първоначалните байганьовски дребни калкулации, че Европа щяла да ни направи богати, без никакво вътрешно усилие от наша страна.

***

Ние сме кривите, не Европа и глупостта “на две скорости”. Всички български правителства след средата на миналото десетилетие крадат от Европа – и никой не ви е виновен, че ги избирате: и трижди проклетия гепач Сакскобурготски, и четирижди Тройната, и БСП-ДПС, и най-вече ГЕПП-ДПС в последно време.

***

Ако ГЕПП, представете си, правеха и поддържаха колайдера в Швейцария, нямаше да има хикс-бозонова частица и подобни глупости. Щеше да има безкраен ремонт на ремонта на ремонта на самия колайдер; той нямаше да функционира и да ускорява некви там тъпотии, но пък ангажираните с него щяха да взимат заплати от по, да речем, 10 000, осем от които се връщат в централата на ГЕПП. А за самия колайдер щяхме да викаме, ми хубав ни е колайдерът, но не е готов.

***

Аре, бе, племе закъсняло, FFS! Докога недоимък в Бойкостан (уж в половинмилиардния европазар)? Докога ще ги търпите тия от трите партии, които се задавиха от еврокинти и решиха, че всичко е позволено? Докога шепа хора от ГЕПП, бсп и ДПС ще получават огромен финансов ресурс и да го крадат за себе си? Докога мутризацията ще е “нормален” процес? Докога интелигентни българи ще се свиват в черупката си, защото хранят семейства, и ще си викат “ма то е така, оправяме се някак”? Докога страх?!?

***

Чудовището е страхът.

***

Не е хубаво да си прост, особено във властта. Отразява се трагично на следващото поколение. А следващото поколение, което иска само гейминг и да не го занимават, не иска властта. И няма как сега да знае, че предните затриват бъдещето му.

***

Имаш телевизор - мани ги тия книги.

***

(For another left-field shout, да се позова и Керанов: “Та оттогава сме интелектуалци, в ранното си детство съм страдал от липса на калций”.)

***

СДС (к), които плюха на бранда и на душите на хиляди традиционни седесари из цялата страна, и се съешиха с мафията ГЕПП. “К” не ми се казва какво е. Да бъдем елегантни: “Девушки пониженной социальной ответственностью”.

***

Разбира се, нали помните: ние сме втори по общонационален интелект в мирозданието, след евреите. Но избираме точно най-простите и крадливи инепти от ГЕПП-бсп-ДПС.

***

Междувременно, след КТБ и остатъците, след “Булгартабак” и един куп медии, Шиши си купи и “политическа партия ГЕРБ”, буквално. Не се шегувам.

***

Пеефски изглежда като единственият работещ self-sustaining business model у нас. И вие, народът, му осигурявате тлъстата хранителна среда, гласувайки за ГЕПП, бсп и ДПС. (За малко да напиша “гладувайки”.)

***

Народният гений предложи нещо забележително: да има “Ден без Борисов” (по медиите). Както имаше движение за “Ден без Саркози” и “Ден без Берлускони”.

***

Някакъв “черен вторник”, да речем, в който празната тиква не се появява в нито една медиа, с нулевата му политическа и обща култура.

***

Ден, в който интелектуалната диспепсия, която Буци предизвиква у мислещите, поне за миг се успокоява, сякаш магическо хапче против киселините на простащината и пълното невежество по всички въпроси.

***

Медии? Автоцензура, жълти стотинки (на фона на откраднатото) и животински страх.

***

Буци “футболистът”: то даже не ти се говори. Сто, сто и педесе кила некадърност, на която футболни и явно неморални ветерани снизходително правят вид шпалир, за да може дебелата “фалшива девятка” да успее да ритне към вратата. Разбира се, всеки има правото да потичва на неделен “футбол”, но когато истински бивши футболисти като, да речем, Жорко Пеев, кланят уменията си пред дебелия сатрап, вече дори не е и забавно.

***
Все едно да питаш пора защо мирише, дет казваше Хайтов, този недопризнат гений на соц-а.
***
Tristesse oblige.
***
Културна памет? У нас? Това е част от “Българската трагедия”, някой ден дори ще напиша подобна книга с точно това заглавие. Културната памет, както вече съм казвал сто пъти, представлява преди всичко неустойчив разказ за миналото ни, и никога “програма” за бъдещето.
***
Копнея за общество, в което мъжкото задължаващо начало казва “живей, за да работиш”, а не “работи, за да живееш”. Това по повод “какво е дясно”.
***
Копнея и да живея в една България със слабо избягване на несигурността, ако се позовем на Хофстеде. Силното избягване на несигурността е белег на недоразвито общество.
***
Дебелите искат и bTV, след като превзеха Нова. И, уволнявайки либертина (но и експерт) Каменаров - и БНТ. Ще дадат нещо като 180 млн. евро – с 50-60 повече, за да я извадят от пакета “СМЕ продава няколко телевизии в различни държави”.
***
Ксенофобията например, която се подхранва в държавите със силно избягване на несигурността, се изразява в шовинизма на национално ниво. И винаги “различното е опасно”. Помислете.
***

Пак Хофстеде: докато при силното избягване на несигурността правилата в индивидуалистичните държави (каквато ние не сме) обикновено са ясни и написани (нискоконтекстуално общуване, don’t ask), в колективистичните държави правилата са често недоизказани и традиционалистки (висококонтекстуално общуване). Т.е. нашата псевдо-православна религиозност е в основата на нашата несигурност като нация.
***
Много просто защо: почти винаги сме робували. И ще продължим. Днес, специално, робуваме на уж българи.
***
Освен ако не заложим на политици, които искат силна Европа, в която и ние да “казваме” нещо.
***
За момент ще се облегна на моя “съученик” Плутарх и неговите “Успоредни животописи” (първото мистично произведение в литературата). И особено на онази част, в която той коментира края на Брут и Касий, убийците на Цезар – най-вече “факта”, че Цезар някак ги проклина след прочутото “tu quoque”.
***
След Филипи, Касий се бил самоубил със същия меч, с който пробол Цезар. От божиите знамения трябва да се споменават само: голямата комета, която светила седем нощи поред след убийството на Цезар и след това изчезнала (вероятно – Халеевата, кой знае, не ми се проверява). А видението на Брут доказва, че убийството на Цезар не било в угода на боговете. Защо? Защото при Филипи, щял да прекара войската си на другия бряг. И видял, по подобие на Борисов, човек със страшно лице (ако позволите тази шега). И призракът проговорил: “Твоят зъл гений съм аз, Бруте” (а Брут е класически пример за човек с чувство за вина). “Ще ме видиш при Филипи.”
***
Защо изобщо разказвам това? Защото, както настояват Св. Йероним (по-рано) и Ицо Хазарта (далеч по-късно), човек рано или късно отговаря за постъпките си. А ако включим и Хюм, се оказва, че и за думите си. И Йероним, и Хазарта биха се съгласили.
***
В този смисъл, дрънкането на Борисов за “нискообразовани хора” щеше да се родее с киркегоровата ирония, стига пълната мутренска импровизация на неукия да не се връщаше като бумеранг да го тресне отзад по тиквата.
***
В ГЕПП в момента има два лагера, и положението не е куул. Единият лагер иска предсрочни избори (особено ако неприятните червени ги бият на 26 май), и другите, които копнеят статуквото да продължи до края на мандата. А Буци, in his infinite sagacity, видимо е изнервен – щот знае, че клиентелата на ГЕПП ще се врътне за една нощ, ако изгуби властта. QED: ГЕПП ще държат властта до последно. Щот иначе Радев, чрез служебното си правителство, ще ги погне по комунистически.
***
Да, най-големият страх на Буци е служебно правителство на Радев, и с основание – президентът, който е one track minded (по Моторхед), ще ги почне “по устав”. Друг е въпросът дали искате военен ум. Щот “военен” и “ум” са взаимоизключващи се понятия.
***
Светлият Киркегор казва на едно място (във “Върху понятието за ирония”, Samlede Vaerker), че в платоновия диалог “Пирът” (“сюмпосион”, откъдето и думата “симпозиум” днес) Алкивиад твърди, че Сократ през целия си живот не престава да се преструва пред хората на наивен и да се шегува. И Платон, и Ксенофонт (онзи с анабазиса и катабазиса, както, разбира се, би потвърдил и Цветанов, чиято кариера, сякаш като асансьор, се родее с тези понятия), и Аристофан – всички, които са познавали Сократ, – твърдят също, че усмивката, насмешката, подигравката не са слизали от лицето му.
***
Това сме ние, сократиците. Не непремено “умни и красиви”, но и единственият шанс България да почне да прилича на страна, която има своето място в ЕС.

***

И пак Алкивиад, в “Пирът”, се сравнява със сирените или дори със сатира Марсий. Но от “спомените” на Сократ идват и наблюденията за неговата тъга, скръб, заради постоянния му стремеж към знанието и истината, към доброто и красивото. За което и сам той не е бил убеден в какво се състоят.
***

А ние, вместо да мислим, се занимаваме с чепатата селянка Нинова (интелектуално необременена и лека като перце) и как Цветанов си пази постчето, по-ревнив и от Дон Бартоло към Розина.
***
Прекрачихме в “новото Средновековие” на Бердяев, честно.
***

Особено с Йончева. Толкова ли е трудно да се светнете, че тая е вид бизнесмен, още от станишево време, и че просто ви лъже за всичко?!

***
Има и още нещо важно: Шиши вече е много по-мощен от Буци, почва да се еманципира и от него, както успя да се еманципира от своя демиург Доган. Доган вече не може да го контролира: създаде дебело франкенщайново чудовище по свой образ и подобие, но, за нещастие, то не отива на север, за да умре, а на юг, в Дубай, за да живее, и днес дори се бунтува срещу своя “лекар-създател. Мери Уолстънкрафт Годуин Шели би оценила това.
***
Средновековие (“СЛедновековие”, anyone?), у нас: неграмотният тупан щял да праща иконописци да спасяват Нотр Дам. Помните ли го това? Разбираме ли сега защо човек е задължително да се образова? Католиците имат съвсем различна представа за икони, но тва не го преподават у Пожарникарския университет, или където там. Идеята да пращаш художници на Франция се родее с идеята да пратиш овчари на Монголия, ако позволите.
***
Както казваше малкият Никола за своето приятелче (copain) Мамер – ей, страшно е тъп тоя.
***
Тиквата ягоди не ражда.
***
“Аз съм крадлив, вие сте крадливи и затова се разбираме.” Защото, ето, Твоите врагове, Господи – ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие. Псалм 91, не помня дали е изписан на някоя сграда.
***
А нашият Мамер се бори с “пълзяща диктатура”, не щеш ли. Прилича по нещо и на онзи герой на Чък Паланик (Ед Нортън в “Боен клуб”), който сам си бие крошета.
***
Това вече е държавата на Шиши, честито – той Е съдебната система, прокуратурата, КОНПИ-монпи etc.
***
Но понеже обещах за иронията. По самата си същност иронията слива плача със смеха. И тя е единственото, което ни остава в тая ситуация.
***
Т.е. нещо като да слееш Хераклит с Демокрит. И при това, както пак казва Киркегор, не като противопоставени на познанието в известния Спиноза-смисъл, а както и Сократ свидетелства в “Големият Хипий” – да свържеш жаждата си за познание с достигане на дъното на нещата чрез вселилия се в теб daimon.

***

Тъкмо този вътрешен сократически демон тласка самия Сократ да иронизира и другите в полиса, и себе си, и света. Този демон Сократ представя едва ли не като свой “приятел” (пак да благодарим на Платон за “свидетелствата”, усмихнато човече). Сократ живее с него, но и постоянно е упрекван (самоупрекващ се?) от него: “И щом като нямаш знание, сигурен ли си, че за теб е по-добре да живееш, а не да си мъртъв?”
***
Да преведа: животът без ирония е непоносим. Но иронията ви пази от creeping death, да включим и Хетфийлд тук.
***
И затова на финала на “Големият Хипий” сократовата ирония стига своеобразен апогей – там се срещат смехът, скръбта и познанието.
***
“Номерът” при Сократ и неговия шекспиров датски наследник е в това, че е трудно да се отговори кое е по-добре – да се живее, или да се умре. Животът е непоносим за умните. Високото образование е като наркотик, от него се умира. “Бродя и вечно съм объркан – и вие ме покривате с укори”, според “цитата” от Сократ. “Жертва съм на участ от божие естество.”
***
Но не, няма място за безпокойство: Ананке му точи ножа на нашия имбецил-премиер. Ананке е първият, който забавя, но не забравя.
***
Единствената истинска надежда е в Хорацио, който казва “Heaven will direct it”. След като Марцел, отчаяно, отговаря на “има нещо гнило в Дания” със същия интелектуален плам, на който сте свидетели тук.
***
Безразличието, с което Сократ поема бучиниша (и де факто сам изпълнява смъртната си присъда), е апотеоз на иронията (и не само иронията, но и на по-късната английска идея за self-deprecation). Морален и житейски възглед – тъжната ирония като начин на живот. Така че да му се поклоним.
***
Но: сливането на плача, смеха и познанието в единството на иронията вече я прави културен феномен par excellence. Иронията по Киркегор има и културна мисия – чрез нея умните подсказват на останалите сложността на битието, кара ги да отрицават (чрез което, всъщност, иронията постига своята сократическа цел).
***
Сократическата ирония не е форма на изкуство – тази работа ще я свършат други по-късно, като Спиноза, Хюм и Леви-Строс. Тя не е възможна извън определени културни кодове на разтеглени във времето “съмишленици”. Дори само заради това, че не изразява директно отношение, а крие всичко зад привидно противоположни твърдения; тук се намесва неминуемо и културата на общуването. Пак Киркегор: иронията проявява вкус към изисканото общуване, към онова, което на немски се нарича Urbanität, но винаги тясно свързано с образоваността. Защото, за да се разкрие намекът, за да се разбере недоизказаното, за да се обхване онова, което е само загатнато, “за да се ослови полусловото”, е необходима съответната култура, висока степен на интелектуално проникновение.
***
Иронията е благородническо достояние. Тя почива на онази интелигентност, която има нужда от малко, за да получи много.
***
Смехът у нас, уви, е единствено пародиен, наистина далеч от киркегоровата ирония, за разлика от Англия. Ние сме в тъжната, алековска, безизходна хипотеза.
***
Хайде и Вазов: “но да умреш ненужно е у нас/ни яд, нито разпятията/ по-зло от оръжье стои в нашта власт:/апатията”. Ние можем да “руминейтваме” за битието и квото там, но патриархът е прав. Нашият glabrous lust for life has been inexorably eroded by the arbitrary vissitudes of our existence, и също by our only scintilla in life, which comes from putting in something else, something vaguely glorious, yet never fructiferous.
***
Nescio vos.
***
И още: Пастернак с “присъдата” си за комунизма, донякъде и за свинщината у нас. “Предвестьем льгот приходит гений/И гнетим мстит за свой уход”.
***

Брехт, този трагичен умник, жертва на ГДР в края, ни казва всичко, някак без да иска: “Liebe ist der Wunsch etwas zu geben, nicht etwas zu erhalten.”

***

А вие къде сте, майка ви дееба и илюминати?

Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.