Res LXVII: Бергсон и Божков

Ивайло Цветков
03 февруари 2020 в 17:20 | 16203 |0

Защо всички са някак превъзбудени и леко изумени от всичко, което се случва с Васил Божков? Отговорът е очевиден – защото не са чели внимателно Анри Бергсон, най-големия френски философ на ХХ-и в., гуру на други големи мислители като Уилиъм Джеймс и Уайтхед. Бергсоновият ирационализъм съдържа почти всички отговори какво се случва в „кландестинните“ авторитарни режими.

***

Ако следваме стария Анри и неговия élan vital, в претендираща за „дясноориентирана“ държава е немислимо да се изземва бизнес, камо ли де факто да се експроприира (или „национализира“; разликата е, че първото е безвъзмездно, а второто – както сме виждали при желязната Лейди Тачър в случая с “British Rail”- все пак е възмездно, т.е. истинско дясно). Накратко, няма никакво значение дали говорим за Божков или който и да било друг – така просто не се прави.

***

Прилича по нещо на прото-съветското „разкулачване“. И на онова „наперекор“ на Висоцки.
***

Това е чудовищно грешен сигнал към бизнеса по принцип – ние, държавата, сме по-силни от всекиго, и чрез „преобладаващото етатистко-лефтистко желание“ (пак по Бергсон) можем да си правим, каквото си искаме. Въпреки престъпните конотации, които съпътстват случая, това е рудиментарна грешка на властта. Да не говорим, че става дума за мюнхаузенов „правен“ синдром – арабският съд в ОАЕ ще постъпи както сръбския съд в случая с Цветан Василев, т.е. най-вероятно няма да екстрадира нарочения за „отстрелване“.

***

И г-н Божков ще играе карти с нашата „бизнес-колония“ в Дубай. И ще ги бие, щот е най-добрият на всякакви игри с карти, виждал съм.

***

Класификацията на философите, ако позволите, се извършва или според техните методи, или според резултатите, както напомня вездесъщият Ръсел: „емпирици“ и „априористи“ е класификация според метода, а „реалисти“ или „идеалисти“ е според резултата. Бергсон не попада в нито една от хипотезите, както и случаят с Божков. Защото разправата с втория има просто обяснение, свързано с етологията на глутницата вълци – консорциумът на властта и приближените олигарси в един момент се обръщат срещу своя. И ако съм прав за този вид етос в днешното ни политическо битие, никой не е „застрахован“.

***

Властово-олигархически консорциум, no less: но тук идва и най-важният въпрос. Ако въпросният консорциум може да „приключи“ един от най-важните свои за седмица (включително варварското отношение към колекцията от антики), какво да мисли гражданинът с малък до среден бизнес?

***

Борисов не бива да мълчи, защото – може би донякъде незаслужено – всичко това в „народната свяст“ му прави лоша услуга. Ако разбира какво значи „десен“.

***

(Малка парентеза, преди да продължим: кой оттук насетне би взел футболния отбор „Левски“, превърнат в „горещ картоф“? Answers on a postcard.)

***

Отдавна покойният Бергсон няма как да знае за всичко това, но ни е оставил следното: цялата Вселена е ожесточен сблъсък и конфликт на две противоположни движения. Животът, който се изкачва нагоре (забележете и „забележката“ на Божков, че е “давал нагоре“), и материята, която „слиза“ надолу.

***

Животът е единствената велика сила и всеобхватен подтик, породен от изначалието, и той среща съпротивата на материята. Първоначално погален чрез самото раждане, а после и потискан от материята заради своите пригаждания, породени от неопределено желание – това е нашият живот в социокултурен план.

***

Но детерминисткото разбиране за живота, в лицето на Гешев, мачка защитниците на свободната воля. Всички разбираме, че заасега е като играчка с дистанционно, но трябва да се отърси от това – и да ни покаже в следващите 7 години, че постепенно се е издигнал до идеала за справедливост, а не ни води към нещо като рейдърска република.

***

Ето я и ключовата дума – пригаждане. Премиерът си говори с бъдещ „престъпник“, тип „вземи го ти“ (за „Левски“). Това е по-скоро поклон към телеологията, а не към механицизма, ако позволите. Затова и казвам, че премиерът не бива да мълчи, за да не заприлича на онези слепи животни (пак по Бергсон), които не са способни да откриват обектите, преди да са влезли в досег с тях.

***

Ще пропусна слуховете – че Пеески казал на таргетирания да купи „Лафка“ за поне половин милион (пък онзи му казал да не казвам какво), че това е вид КТБ-2 и т.н. Ще попитам риторично само едно: възможно ли е държавата години наред да не вижда, че частна лотария внася по-малко в бюджета? Или (вие тук си го продължете)?

***

Държава на концесия. Плажове, внос на боклук, събиране на екотакси, летище, АПИ, БДЖ, НКЖИ, the whole shebang.

***

Бергсонов въпрос към Борисов: инстинктът или интелектът? Ако го съветвах, щях да кажа, че битието трябва да е извършвано чрез материята, но ВЪОБРАЗЯВАНО от ума. И че уж дясната „държава на концесиите“, която той управлява, би трябвало да зачита – преди всичко! – частната собственост. Да не бъда разбран погрешно – все ми е тая за олигарсите, тук става въпрос за принципи. Бих се опитал да му обясня и нещо друго, пак по Бергсон – че антиинтелектуалният подход избуява върху грешките и объркванията. Ерго, Борисов е жертва на лошото мислене пред доброто, при което всяка моментна трудност (Перник?) е неразрешима (каквото и да говори).

***

И че не може да се работи предимно чрез банкрут на интелекта, а само чрез триумфа на интуицията.

***

И понеже премиерът обича да говори за „учителите“ си като Живков и Сакскобурготски (ебахти тъпите учители, без извинение): Бергсон ни напомня, че изменението на възгледите е априори порочно. Действителното изменение може да бъде обяснено единствено посредством бавното „учене“; тъкмо това се нарича „динамичен“, а не „статичен“ възглед към света. За което знаем още от Парменид.

***

Което ни води и към култовия риторичен въпрос – кой динамичен частен оператор ще „оперира“ лотариите?

***

И още един, пак по Бергсон: миналото е по същество това, което вече не действа, освен че миналото е онова, действието на което е „минало“? Ерго, не можем да мислим настоящето без минало?

***

Да ви стопля сърцето за миг. Шекспир поетизира, че животът е бродеща сянка, а Пърси Биш Шели - че е купол от разноцветно стъкло. Бергсон пък казва, че е раковина, която се взривява на парченца, всяко от което е отново раковина. Помислете за последното.

***

И за край, и донякъде свързано със сегашното ни битие: действието ни, общо или не, би трябвало да е вдъхновено от някакво лично прозрение, от някакво предвещание за свят по-малко болезнен, по-малко несправедлив.

***

Свят, чието действие идва от отказа от съзерцание.

Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

Свързани новини