Res XLIX: Homo homini Bulgarus

Ивайло Цветков | 06 август 2018 в 07:33 | 10155 |0
Res XLIX: Новият ни национален идеал
Res XLIX: Новият ни национален идеал

Картелът при горивата и законът в полза на Големия играч: толкова е просто и банално, че направо beggars belief. Да изнасилим по-малките търговци, тъкмо когато – и защото - пазарният им дял почна да нараства напоследък. Част от тихата уговорка между ГЕРБСДПС и “големите” – ние ще даваме мило и драго да ви поддържаме нисък акциз, а вие ще ни подкрепяте чрез социално приемливи крайни цени на бензина и дизела. Ако нещо си ебе майката, Буци е “насреща”, no worries, само поточето да тече към властта.

***

Политически паразитизъм, отказано развитие, no future. Това е моят “хемингуеевски” разказ в шест думи за сегашното престъпно властово съглашение. Мога и още по-девиативно: democratic shoes for sale, never worn.

***

Себепознанието и себенадмогването – срещу “да съм нормален” и “може и така”.

***

“Дясната” извънпарламентарна общност има само два дребни проблема – хем твърди, че иска да промени статуквото (но по бодриярски, несъзнателно, всъщност иска да живее в друга държава), хем иска да “кешира”. А Костов отгоре, през синия дим, гледа на всичко тих, невъзмутим.

***

Разбира се, “Демократична България” за момента е единственият, макар и outside chance. И ще си остане outside, докато не се отърве от обикновените измекяри и сред т. нар. “лидери” там не покълне разбирането, че “дясноцентристкото” има само една реалистична възможност – да си даде сметка, че “всички вкупом непотребни станахме” и да връчи лидерството на homines novi.

***

По-точно, да намери своя “tertius Romae conditor” Гай Марий (с военната му реформа и историческото му значение на избавил цяла Италия от преселническите орди на разните там кимври и тевтони, които заплашвали да унищожат материални и културни ценности, че и самата римска държава, намигам). Да се строи в няколко стройни, легионерски реда зад този новус (с необходимия поклон към вечния копнеж във въсточния умствен софтуер за вертикална, персонифицирана власт) и да го накара да възприеме онзи постулат на Хазарта като “пътна карта” за политическо развитие – а именно, “бил съм в шестстотин села”.

***

Хайде и по-дълбоко: ако “десните” не схващат, че в умствения софтуер дори на младите българи е имплантиран патерналистичният йерархичен ред, ги очаква единствено “градска” маргиналност. Сърцето ми кърви, докато обяснявам, но като културолог не мога да не го кажа чрез Хофстеде – единствената възможност за власт е да се проумее, че подчинените индивиди очакват да им бъде казано какво да вършат, а идеалното шефче трябва да бъде “благоразположен автократ”.

***

А, забравих: и да престанат да смятат, че - бълвайки “политически позиции” – това е политика. No one gives a flying fuck за вашите фейсбук-позиции.

***

Нямаме никаква друга надежда, освен поколението Z да се превърне в политическо поколение A. Сегашният “материал”, като цяло, не подлежи на “обучение” по демокрация – само на “консерватистко-патриотичен бич”.

***

И дискурсът, дискурсът. Аз ще си остана вечен елитист, но ако ще се прави политика (а не отчаяни глупости и невнятни обединения по признак “ама тия може да донесат още 5К гласа”), говоренето трябва да “омъжва” обикновеното за изключителното. В противен случай всяко споменаване на “евроатлантически ценности”, “бърза съдебна реформа” и пр. ще си остане нещо като пришиване на папийонка към скъсания ямурлук.

***

Има място за умно говорене, но задължително по места, сред просветени общности и местен елит, често недоволен от ГЕРБ. Това означава ставане рано и бесни обиколки из страната, всекидневно. Разбирам, че няма пари дори за бензин, но друг начин няма.

***

Има и спешна нужда от дясноконсервативна формация, обаче не с половин мозък като Обединените гепачи (сидеровци и каракачановци). Не непременно християндемократическа (щот за такава трябват християни, а християнска маса в истинския смисъл у нас де факто няма; има предоминантно хора, които палят свещи в църква на древния езически принцип “do ut des”), а по-скоро ориенталско-патриархална - което, по моему, е българският “консерватизъм”. Накратко, Вишеградската четворка в момента задава “тренда” – и въпреки синкопите, подобна нова партия има далеч по-голям шанс. На фона на простофилията и откровената мафиотска реалност при ГЕРБСДПС.

***

Дясното у нас трябва преди всичко да създаде собствена “семиургия”. И едва тогава да търси събаряне на общия нео-БКП модел, който управлява. Щот “българинът” по културологична традиция е ориенталски консерватор, а не “западен”. Тъкмо заради тази разлика обикновен тапир като Буци може да управлява доживот. И щот “идеологията” на ГЕРБ е проста като самия лидер – слугуваш на по-силните и мачкаш (доиш) по-слабите.

***

Да опитам с други думи: борбата за индивидуални права (дEсно) трябва да вземе връх над борбата за групови права (лEво).

***

От това пожелание насетне има само едно – емпиризъм. “Емпирично” е съждението, познаваемо единствено чрез сетивното възприятие (да простофицираме – когато казваш минимална пенсия 300, разбираш 300 и си го изчислил) – или пък нашето, или това на някой друг, чието свидетелство приемаме.

***

Историческите факти са от същия ред: да бъдем “a posteriori”, ако позволите (и тук викам на помощ самия Хюм), а не “a priori”, защото последното днес е рудиментарното разбиране на света (че сякаш “знаем”, всеки нещо “знае” и се изказва). Всъщност, a priori мисленето/съждението би трябвало да е извлечено от опита; но то е валидно само когато е познавано като нещо различно от опита.

***

Ето и забавен пример за кантиански емпиризъм: ако Гери-Никол в някаква паралелна вселена изучава математика, вместо да съсипва общия климат на вкуса сред поколението Z, тя може да бъде подпомогната посредством опита, като й се покажат два ключа за Мерцедес, а после и два ключа за BMW – и й се обърне внимание, че наблюдава вече четири ключа за скъпи автомобили. Но когато тя, in her infinite wisdom, схване общото съждение “две и две прави четири”, тя вече няма да търси потвърждение посредством примери; защото кантианското съждение притежава сигурност, която индукцията никога не би могла да придаде на общ закон. В този смисъл всяко възприятие или чисто съждение на Гери-Никол е “a priori”; тя не е жертва на закона за причинността на Хюм, защото той сам по себе си заключава, че не бихме могли да бъдем сигурни в неговата истинност.

***

Кант, разбира се, би приел възгледа на Гери за четири ключа от четири скъпи автомобили като синтетичен (без да е виждал автомобили) – но би оспорил съждението a priori. Той би формулирал проблема, питайки, “как са възможни синтетичните разсъждения a priori?” (и това е горе-долу есенцията на “Критика на чистия разум”). С други думи, неговият въпрос би бил, “ако единствено външният свят поражда сетивния материал (четири автомобила), но духовният ни апарат е този, който подрежда този материал в пространството и времето и допълва представите, как да разбираме опита?”. И би допълнил: сами по себе си нещата, които са причините за нашите усещания, са непознаваеми – били те мерцедеси или чувства; времето (усещането за време) и пространството (усещането за материално) са субективни, те не съществуват per se, а са проекции на Anschauung – по-скоро съзерцанието и донякъде осъзнатата интуиция.

***

(Някой друг път ще разкажа и за кантианските дванайсет силогизма - a priori понятия, или Kategorien.)

***

Въпросът е следният: толкова ли СМЕ прости и крайно прагматични, че не разбираме обикновената трета кантианска антиномия, според която съществуват два вида причинност, едната в съответствие с природните закони, а другата – със законите на свободата? Антитезата, която илюстрирахме с първичната Гери-Никол, твърди, че съществува единствено причинността в съответствие с природните закони. Ерго, Гери-Никол, която не знае нищо за нищо, но “действа”, ни подсказва, че четвъртата антиномия на Кант е сподобна да докаже сама себе си – т.е. че няма едно абсолютно Битие.

***

Ако позволите една виртуозна шега: ако Кант беше съвременник на Гери-Никол, той би казал нещо като "Der Hammerhintern, der Hammerhintern... Wer wird diesen geilen Po berühren?". И после, разбира се, би потърсил психотеологичен начин да продължи да живее. В реалност, доминирана от Гери-Никол и простофилите – т.е. в нашата реалност.

***

Като казахме “Гай Марий”: проблемите на римската войска срещу нумантинците и Югурта водят до нещо, което Каракачанов, зает с гепачество, не може и да си помисли: преобразяването на армията. Марий се преборва за нещо простичко – в армията се вербуват римски граждани без необходимия дотогава ценз (4000 аса), т.е. почват да взимат там и плебеи (ако ви дразни терминът, да им викаме “малоимотни граждани”). Марий създава първата професионална армия в света - не само служба от 20 години, но и гарантирани държавни парцели земя след уво-то. Разбира се, това довело и до технически промени: по-рано легионът се подразделял на 30 “манипули”, всяка от които се състояла от две центурии и се строявала в три реда (включително срещу Картаген). След реформите плебеите във войската оформили “кохорти” и станали основна тактическа единица – разбира се, били хвърляни в боя първи в късната Република. Но: всеки римски войник в началото на 1-ви в. пр. Хр. преминавал нечовешко обучение – да прокарват пътища, да издигат обсадни и отбранителни съоръжения. Римският воин все повече става заинтересован от военните успехи – не само заради нововъведената заплата и обещаното парче земя, но и заради кариерното развитие. В този смисъл, военната реформа на Гай Марий “постиля” за скорошните военни успехи на Цезар и Помпей.

***

Стотина години по-късно, римската реформирана армия ще стане и основен фактор за създаване на Империята.

***

Ние страдаме от следното: никой не търси смисъла в метафизично одеяние. Според нас, българите, самото съществуване на Вселената е доказателство за целесъобразност; не четем нищо и не се учим, всичко трябва да е прагматично и да ни носи лична печалба. Което, съгласете се, е детински възглед.

***

Помните ли онова на Хербст – “ако си продал твоето слово, нищо нямаш”? А на един друг към некви там коринтяни – “ако любов нямам, нищо не съм”?
***
А може би така и трябва, и го заслужавате. Може би чрез устата на простия селяк Буци, който – омазан до уши в окрадената държава - се храни с бъдещето на децата ви, говорит великая сермяжная правда.

***

Иска ми се да махна с ръка и да кажа “je m’en fous”, но все още не мога. Все още не ми дава мира онова на Саша Черный – “Голова моя – темный фонарь с перебитыми стеклами”.

***

Или пък онова, ироничното на Гео Милев за Бога и институционалното: “И от твоя престол/те запращаме мъртъв надолу/вдън вселенските бездни/беззвездни, железни”.

***

Но винаги, винаги да четем Дидро, особено в неговото писмо до Волтер от 19 февруари 1758: “Il vient un temps où toutes les cendres sont mêlées. Alors, que m’importera d’avoir été Voltaire ou Diderot, et que ce soient vos trois syllables ou les trois miennes qui restent? Il faut travailler, il faut être utile”.

***

Човекоподобните от ГЕРБСДПС: краят е мъчително безкраен, сякаш като при Бекет.

***

Борисов: герой на ТЯХНОТО време.

***

Моля само за едно – да си спомняте онова, картезианското “De omnibus dubitandum”, наследено от и настоявано от самия Киркегор.

***

Във време, в което дори повечето български коституционни съдии се проявиха като мноо неприятни “джендъри”, пъхнати в пожарникарския джоб.

***

И които сякаш казаха на българските жени: “Насилие в семье теперь – eто не страшно. Если бьет, значит любить”.

***

А ако държавите биха могли да бъдат оприличени на хора, то днешна България на ГЕРБСДПС е ама много, много тъпо копеле. Почти-что корифей.

***

Немарлива власт, крадлива, крайно опасна в некомпетентността си, направо илюстрация на Дънинг-Кругър – тъпите копелета не знаят, че са тъпи, тъкмо защото са тъпи.

***

Тва са нашите “беспредельщики”, нашата нео-БКП управленска сган (начело с ГЕРБ), която създаде собствени престъпни правила, които “спазваме”. Власт, която не предвижда нищо и не познава превантивността, а законодателства на дребно след трагичните случаи.

***

И заради която стана така, че homo hominis Bulgarus est – тук човек за човека е българин, всеки ненавижда всекиго.

***

И така. Великая сермяжная правда, цял български живот.

***

Чакаме нашето поколение A – младите (родени през 90-те и след това), сами по себе си жертви на технологичната революция, но и наш единствен шанс.

Още на facebook.com/ивайло noisy цветков

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

Препоръчани материали