Res XXXVII: Хелмут Кол, Христо Ботев

Ивайло Цветков | 07 юли 2017 в 07:27150160
Res XXXVII: Хелмут Кол, Христо Ботев
Res XXXVII: Хелмут Кол, Христо Ботев

Брайдбах твърди следното: в своите “Мемоари” Аденауер говори за ХДС (цитирам по памет) като за партия, която, противопоставена на нацизма и комунизма, да постави достойнството на личността в центъра на всичко, за което се бори; партия от най-различни прослойки и професии, която иска да помогне на бинзес-инициативата – от магазинчето до големите инвестиции. Партия, която не презира “плебса”, а се опитва да му подаде ръка, за да може той да “изплава над водата” (Die Sozialausschüsse).

***

Непоклатим антропоцентризъм. При нас, уви, смазан от близо век етатистки центтризъм.

***

Имаме спешна нужда от нещо като ХДС – народна партия, създадена върху фундамента на основните християнски ценности.

***

Казвам “нещо като”, защото самият аз често се терзая дали е възможна християндемократическа платформа върху православна почва (защото нейната класическа “християн”-част се основава върху католическа, т.е. в земи, където църквата се е борила гърди до гърди за надмощие със светската, основно монархическа власт). Отговорът за страни като Гърция и Русия е ясен – не, не е възможна. Но понеже България е крайно нерелигиозна, съм умерено обнадежден.

***

При българите днес царува онзи древен, езически “бизнес-модел” тип “do ut des”, но в бедняшки вариант – аз Ти паля свещ за 50 стотинки, ерго Ти ми дължиш здраве и печалба.

***

Аз не вярвам в Теб. Но “за всеки случай” ще Ти пална свещичка, щот, нали, кой знае, може па и да съществуваш. Не съм чел Евангелието – Ти нормален ли си, никой не го е чел, заети сме да гледаме телевизия и да воюваме “у Фейсбука”.

***

Защо трябва да плачем на гроба на Хелмут Кол, за разлика от децата му? Защото а) сме политици и мислещи хора с дясна визия за развитие и б) заради неотменимото лично достойнство на човека. Преди някой ляв да подскочи недоинформиран, Кол следваше своята повеля за солидарност – тя ни задължава да се грижим за онеправданите и болните, но и да не прощаваме на мързеливите. И да знаем, че държавна подкрепа се дължи само на истински нуждаещите се – останалите, включително икономическите бежанци, can simply fuck off to hell.

***

Новото “дясно” у нас, поне както аз го планирам, не изключва социалната справедливост. Големият въпрос – освен ако не си болен, инвалидизиран etc. - е какво изработваш и искаш ли въобще да изработиш нещо; за да принесеш и на нуждаещия се, докато справедливо печелиш за себе си.

***

Кол се бореше за нещо като “дясна социална демокрация”, която създава условия за предприемчивост у “четвъртото съсловие” (извинете тази грубовата шега) – и почти го постигна във ФРГ, втората демократична немска република. Либерализъм? Да, но един вид контролиран спрямо традиционните католически ценности. Неолиберализъм? Не, come on. Да не храним излишно банкерчетата – но и да разбираме, че банките са неизбежни консервативни институции.

***

Ето ви и цитат от ранния Кол – пред Католическата академия в Хамбург през 70-те: “Държавата трябваше да се ориентира спрямо ценностите, които са неотменни в един хуманен строй. Основните ценности трябва да се съхраняват от държавата.” Но без, добавям аз, релативизма на Ваймарската република, като мисловна предпоставка за демокрация. И тук стигаме до думата, която определяше Хелмут Кол като политик – “консенсус”. Да ви припомня защо ние от Асеневци насам сме слабо уредена държава – защото няма консенсус по нищо, ако не броим възрожденските герои и ракията. (За героите от Балканските войни никой не знае нищо anyway.)

***

Кол говореше и за актуализирането на основните права – колко красиво би било, ако днес все още беше канцлер вместо “ГДР-комунистката” Меркел. Да си представим: това е крайно консервативен политик (макар и често обвиняван в мек, едва ли не лефтистки подход), който – докато критикува конституционната уредба на Германия - нямаше да пусне там и един-единствен мюсюлмански бежанец, преди ЕС да създаде най-най-нов закон за това. Защото Кол беше решително против колективистичните идеологии.

***

И още, вече философски от мен (и с помощта на “стария приятел” Марк Аврелий): тва да не пускаш бежанци не означава, че потъпкваш неприкосновеното човешко достойнство. Поради един прост caveat: че преди всичко трябва да се избягва нормативното абсолютизиране на обществото. Християнската вяра, която първично съдържа състрадание, не го дължи никому – не и след Тома Аквински. Тя е дотолкова “политическа”, доколкото ни задава разбирането за човека. Достойнството на човека е независимо от неговия успех или неуспех, и не зависи от преценката на околните.

***

Защо Хелмут Кол е забележителен политик? Защото казва и следното: “За мен свободата се основава в правото всеки да живее своя живот по свой замисъл. Никой не бива да дава рецепти на своя ближен за неговия начин да търси щастието”. И заради онова, което той нарича “хуманен жизнен порядък”.

***

И още от Кол: “Днес нашата задача е да възпитаваме у нашето общество добро отношение към семейството и децата. Държавата трябва да подкрепя семейството”.

***

И още малко: “Субсидиарността (т.е. вторичното преразпределение – б.а.) е признак на общество с човешко лице. Към нея принадлежат децентрализацията и прозрачността, т.е. отвореност и контрол над властта”.

***

Сравнете, моля, този визионер с мафиотските пионки днес. Сравнете неговата визия за развитие с мастурбациите на модела Борисов-Пеевски-Цацаров. Модел, който включва БСП и най-вече ДПС, и който краде бъдещето на децата ви, а вие чинно гласувате за него.

***

Вы сумашедшие, вы знаете об етом?!?

***

Нет, ребята, все не так. Все не так, ребята.

***

Само с Grosse Fatigue няма да стане. Цялата ни държава е отвлечена от пошъл триумвират от нагли – Борисов, Пеевски и Цацаров (четвъртият нагъл, Цветанът на герберската мисъл, вече го споменахме щедро миналия път).

***

Шаламов: невероятен “чеховски” тип автор, който би подкрепил горното. По моему част от големите автори – да речем Фокнър, Набоков или Борхес - са “чеховски”. Те не предлагат готови обяснения на читателя и не се “обясняват”. Другият тип са “толстоистите” като Стайнбек – те изнасят “лекции” на читателя и обясняват всичко в детайли (което не ги прави “слаби” per se, съвсем не). То е като разликата между Плутарх и Салустий – първият те оставя сам с изводите, вторият ти ги сервира внимателно. Познайте кого обикнах още от ей такъв.

***

Хелмут Кол, Бог да го прости, идеен наследник на Аденауер, беше канцлер почти две десетилетия, през които не само направи ФРГ водещата световна икономика, но и успя да “залепи” към нея крайно изостаналата ГДР. А сега го сравнете, моля, с вашия Тупанбаши Борисов. За когото гласувате под строй. Да, той е прост. И вие ли верно сте прости?

***

За финал, нещо от Христо Ботев, който загина на 28 (а вие на 28 днес все още се чудите хипстъри ли сте, кво сте, има ли въобще някакъв смисъл от вас): "Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна".

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

2490