Това не е консерватизъм

Антоний Гълъбов | 29 април 2019 в 12:01 | 17111 |10
Антоний Гълъбов
Антоний Гълъбов

Организираната съпротива срещу проекта на Национална стратегия за детето (2019-2030) очерта профили на дълбока социална дезинтеграция. Тази съпротива няма пряко отношение към конкретния документ. Мнозинството от онези, които се обявиха против Стратегията, всъщност не я познават. Става дума за нагласи, които са много по-сложни. Те се основават на страх, а именно той е в основата на нарастващата агресия в българското общество.

Видимите белези на тези нееднородни, но все по-агресивно демонстрирани нагласи могат да бъдат проследени до, на пръв поглед, стихийно възникналите анти-имигрантски настроения в периода 2014 – 2015 година. Паралелно с тях, за пореден път бе превърната в политически инструмент темата за състоянието на социалните услуги и грижите за хората с увреждания. Тя бе употребена последователно през 2016 и 2017 година, като платформа за президентските и последвалите ги парламентарни избори. Последната й употреба бе в края на 2018 година, когато доведе до оставката на вицепремиера Симеонов и съществено разколебаване в подкрепата за управляващото мнозинство.

Мобилизираната и внимателно направлявана съпротива против Конвенцията на Съвета на Европа срещу насилието над жени и домашното насилие, придаде завършен вид на този своеобразен, пост-тоталитарен реваншизъм срещу либералните ценности и правата на човека. Глобалният пакт за миграцията - инициативата на ООН за противодействие срещу нелегалната миграция чрез насърчаване на механизмите за ефективно управление на миграционните процеси, се превърна в следващата тема, която бе употребена за укрепването на позициите на този реваншизъм. Темата за детето се оказа поредното бойно поле, на което тези нагласи успяха да придобият публичен образ. Те имат общо ядро, но мобилизират в различна степен отделни групи от българското общество, които се определят най-общо като губещи.

Това не е консерватизъм, още по-малко – нов. Никакъв етикет не може да промени характера на тези процеси в българското общество. Става дума за дълбоко травматични по своя характер нагласи, които виждат в съпротивата срещу ценностите на правата на човека, толерантността и солидарността, своя последен шанс за реванш. Политическата злоупотреба с тези нагласи е факт, но не тя ги поражда. По-скоро, изглежда че партийните призиви придават легитимност на нагласи, които в продължение на дълъг период от време пребиваваха в латентен, скрит или неизявен вид. Определени групи от политици се опитаха да се възползват и насърчат тези нагласи, но те бяха част от българския обществен живот и през изминалите десетилетия.

Европейското изследване на ценностите показва, че през последните десет години семейството увеличава своето значение и се превръща в своеобразна свръх-ценност. Едновременно с това, и в дълбока връзка с тази тенденция, нараства недоверието не само към публичните институции, но и към всички други групи от хора, които не са част от непосредствения, всекидневен живот на семейството. На пръв поглед, това изглежда като традиционна нагласа. Изглежда, че свръх-ценността на семейството би трябвало да мобилизира и други типични консервативни ценности, но нищо не ни дава основание да смятаме, че се случва именно това.

Консерватизмът изглежда като приемливо убежище и дори като оправдание на тези нагласи, но всъщност нямаме никакви основания да говорим за възраждане на консервативните ценности. Най-малкото, защото няма каквато и да е промяна в моралния релативизъм и отказа от спазване на правила, което доминира целия пост-тоталитарен период на трансформации в съвременното българско общество. Отношението към държавата, църквата и армията продължава да се формира по инерцията на тоталитарния режим, чрез двойните стандарти на избирателната патриотарщина. Няма нищо консервативно в това да не уважаваш собствените си държавни институции, да следваш само езическите традиции в църковните празници, да се отнасяш подозрително към мисията на българските войници и офицери, и да се „гордееш” само с „България на три морета”.
Определяйки семейството като основна ценност, мнозинството от българските граждани всъщност ясно заявяват какво им липсва и към какво се стремят. Нарастването на ценността на семейството не е резултат от съществуването на устойчиви и жизнеспособни семейни общности, които биват отстоявани, а точно обратното – все по-болезненото усещане за тяхната липса. Семейството не е ценност, която мнозинството от българските граждани се опитват да отстояват, а тъкмо напротив – стремят се да постигнат.

Проблемът е в това, че очакванията и представите за това как би трябвало да изглежда истинското семейство са толкова разнопосочни, че то самото се превръща в пространство на конфликт и все по-остро противопоставяне.
Страхът от чуждото различие е резултат от неувереност в собствената идентичност. Колкото повече се задълбочава кризата на българската национална общност, толкова по-подозрително става към чуждото различие българското общество. Това е истинското ядро на все по-агресивно демонстрираните нагласи на нетърпимост, които атакуват всяка тема, която има отношение към правото на различие. Ние не успяваме да постигнем съгласие относно общото ни близко минало и затова не сме в състояние да формулираме споделена представа за бъдеще. Докато това е така, българската национална общност ще продължава да пребивава във вид на принудително уседнало население, което някои предпочитат да наричат „народ”.

Това е пост-тоталитарен реваншизъм, който търси последна възможност да промени, ако не траекторията на развитие на България, то поне да замъгли и подложи на съмнение обективната истина за тоталитаризма от съветски тип, в който пребиваваше прекалено дълго българското общество. Именно затова, освен реваншизма, няма нищо консервативно в желанието да се върне „онова време”, в което е имало ред и децата са били длъжни да слушат родителите си. Тук няма ценностен корпус, който да интегрира все по-агресивните изблици на съпротива. Недоверието е към всички и към всичко, което излиза извън въображаемия контрол, който продължаваме да вярваме, че сме в състояние да наложим в семейството.
Ако анти-имигрантските нагласи придобиха своя видим израз като продължение на отношението спрямо ромите, то яростната съпротива срещу Конвенцията на Съвета на Европа, а сега и срещу Стратегията за детето, има пряко отношение към представата за семейството като пространство, в което могат да бъдат компенсирани щетите от неспособността за справяне с живота. Свръх-ценността на семейството има по-съществено отношение към критично високите равнища на домашното насилие в България, отколкото към желанието за завръщане към някакви „изконни ценности”.

В тази перспектива, детето не е ценност за българското общество. Ако посланието на Националната стратегия: „Всички права за всички деца” е „посегателство срещу правата на родителите”, то това означава, че процесът на социална дезинтеграция е стигнал твърде далеч. Ако насочването на усилията на държавните институции към закрилата на правата на детето се възприема като посегателство срещу авторитета на родителите, това означава, че обществената среда, в която предстои да реализира своя потенциал следващото поколение генерира неприемливо високи равнища на риск. Тук дори не става дума само за това родителското безсилие да бъде прикрито зад настояването за „правото на наказание”, според „традиционните български ценности”.

Ако в съвременното българско общество детето, всяко дете, не е ценност, то тогава и семейството, държавата, църквата, армията и нацията също не могат да бъдат автентични ценности. Ако едно общество може да приеме да бъде противопоставяна ценността на детето на амбициите на неговите родители, то ще продължи да прогонва децата си, отказвайки да приеме собствения си провал.

Това не е консерватизъм, а обикновен пост-тоталитарен реваншизъм, основан на усещането за загуба на идентичност.

Препоръчани материали
Krasimir Chenov

Рейтинг : 838

02.05 2019 в 23:53 10
+ 0
- 0
Всичко идва от там , че русия е най-великата страна и като нея няма втора.
stoyiv

Рейтинг : 894

01.05 2019 в 14:01 9
+ 10
- 1
Поредното празно дрънкало, способно в четири страници дълбокомъдър текст да не каже абсолютно нищо.
И става ясно едно - грантче му се смучка пак.

***А грантоедството, драги Владо, не прощава. Лека-полека променя начина на мислене и накрая тежко уврежда.
Krasimir Chenov

Рейтинг : 838

01.05 2019 в 09:55 8
+ 2
- 11
Един въпрос към коментиращият изписан със някакви символи. Какви глупости и прокарват зад паравана на либералните идеи? Конкретно моля!
Новак

Рейтинг : 9882

30.04 2019 в 08:07 7
+ 12
- 4
Този явно е полит-просветчика на новото време. Толкова започват да наподобяват комунизма, че започвам да губя представа за времето. Зад паравана “либерални идеи” могат да прокарат каквото си искат глупости. Ако не приемаш Истанбулската конвенция значи си нетолерантен и закостенял. Ако си против майки на деца с увреждания да бъдат наричани лъжци значи клатиш стабилността в държавата. Ако не искаш всякакви хора да се настаняват в дома ти незаконно значи си нехуманен враг на Европа.
И това е същият този, който обясняваше на учителите по история, че не трябва да говорят за турско робство, че българите са процъфтявали в рамките на османската империя, че едва ли не Освобождението не е от руско-турската война, а от намесата на западните сили.
Явно за такива хора изопачаването на историята не е проблем стига да обслужва “либералните идеи”
Но запазили сме се през 5 века турско робство, устояли сме на 45 години комунизъм, ще преживеем и няколко години либерализъм.
Georgi Gracata

Рейтинг : 1010

29.04 2019 в 17:16 6
+ 10
- 3
Драги не усеща ли че ГЕРБ си отива и навеждането е тъпо. Защо не си отговориш,че за 10 г. всичко що годе свясно и читаво избяга от Боковизма в България.
spirit оригиналът

Рейтинг : 14731

29.04 2019 в 15:31 5
+ 32
- 5
Тотално издиша този човек, в пълен плазмодий се е превърнал.
Синия гол шаман

Рейтинг : 887

29.04 2019 в 15:20 4
+ 21
- 5
Аман от журналистически джендъри!...
d4fr5gth6yg

Рейтинг : -1400

29.04 2019 в 13:03 3
+ 22
- 5
На този хомофил всичките статии са със същия фекален привкус - надали портмонето играе. Просто толко си може.
El Commandante

Рейтинг : 66837

29.04 2019 в 13:02 2
+ 22
- 2
Хич не харесвам текстове, писани не със сърцето, а с портмонето....
d4fr5gth6yg

Рейтинг : -1400

29.04 2019 в 12:22 1
+ 42
- 10
А може би просто не искаме либерастки безполови уроди да ни диктуват как да живеем? Аре да си вземете "стратегийките" и да си ги напъхате дълбоко в анала.