Потребителска асоциация предупреди, че сделката за Експресбанк може да попречи на България за еврозоната

OFFNews
28 септември 2018 в 12:16 | 1662 |0

Асоциацията за защита на потребителите предупреди КЗК, БНБ и Комисията за финансов надзор, че евентуално тяхно одобрение на сделката между банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк би могло да доведе до господстващо положение на пазара на новата структура.

"Смятаме, че тя ще доведе до господстващо положение на пазара, а крайният резултат ще бъде за сметка на обикновените граждани-потребители, които може да попаднат в ръцете на колекторските фирми", пишат от АЗП до медиите.

АЗП обясняват и аргументите си.

Преговорите за присъединяване на България към еврозоната приключиха с "доброволното" съгласие от страната, поне на хартия, с унизителни условия, които ще я задължат да поеме голям дял от разходите за еврозоната, преди да знае кога и дори дали ще бъде приета в Блока, пишат от Асоциацията.

Те цитират и статия на зам.-гуверньора на Чешката национална банка Моймир Хампл, който пише в онлайн изданието omfif.org, че "нито едно правителство с поне малко достойнство не би могло да приеме тези условия".

От 1997 г. българският лев е привързан първо към германската марка, а след това - към еврото, въз основа на споразумение за валутен борд. Това означава, че България няма суверенна парична политика, а приема позицията на Франкфурт. Тя няма нито парична автономия, нито място на масата, на която се вземат решенията за паричната политика. Същото важеше и за Естония и Литва, преди да приемат еврото съответно през 2011 и 2015 г.

На хартия нищо не може да спре България да се присъедини към еврозоната. За разлика от много страни членки, България отговаря напълно на ключовите критерии от Маастрихт за държавните финанси и лихвените проценти. Остава формалното изискване за престой в Механизма на обменните курсове (ERM II), за да демонстрира стабилността на валутата си спрямо еврото за поне 2 г. Това няма да е проблем за страна, чиято валута е напълно привързана към еврото, откакто то съществува - коментира Асоциацията.

"Проблемът на България е, че много технократи и политици просто не искат страната в еврозоната, поне не и в обозримо бъдеще. Но тъй като България отговаря на критериите от Маастрихт, трябва да бъдат подготвени нови условия. Точно тук се намесва ERMII – за да се присъедини, страната се нуждае от съгласието на Европейската централна банка и страните членки на еврозоната плюс Дания (единствената страна извън еврозоната в ERM II, въпреки че парадоксално има възможност за неучастие). Следователно неофициално на България от дълго време беше заявявано, че не трябва дори на опитва да влиза в тази чакалня за еврозоната", коментират те.

През 2018 г. обаче дойде първото българско председателство на Съвета на ЕС, а председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер започна да твърди публично, че предназначението на еврото е да се превърне във валута на ЕС като цяло. Съобразявайки се с това, България обяви намерението си да влезе в ERM II т. г.

"Но последвалите преговори приключиха с унизителен и безпрецедентен списък с изисквания, които България трябва „доброволно“ да спази, за да се присъедини към ERM II едва през 2019 г. - пишат от АЗП. - Страната обеща да се откаже от наблюдението на ключови банки и да се присъедини към банковия съюз, да плаща вноска в Европейския стабилизационен механизъм и да позволи на ЕЦБ да извърши цялостна оценка и одит на финансовия ѝ сектор. Фактът, че България беше принудена да поеме тези ангажименти като условие за присъединяване към ERM II позволи на опонентите ѝ да намерят още причини в бъдеще защо страната все още не е готова за пълноправно членство в еврозоната."

Най-любопитно за страните извън еврозоната и ERM II (като Чехия, Полша, Швеция, Румъния и други) е изречението в края на изявлението, публикувано от финансовите министри на еврозоната на 12 юли. С оглед „равното третиране“ министрите очакват всяка страна, която иска да участва в ERM II, да поеме доброволно същите ангажименти като България. "Следователно дългогодишните усилия на страната да приеме еврото означават, че всички останали страни кандидати ще трябва да се откажат от наблюдението на банките и да покриват разходите на Европейския стабилизационен механизъм, дълги години преди евентуално да станат пълноправни членки на еврозоната", коментират от Асоциацията.

От ЕЦБ вече следят и банковите сделки в България, напомнят от АЗП и стигат до процедурата, която тече за Сосиете Женерал Експресбанк, която предстои да бъде купена от унгарската OTP (собственик на Банка ДСК).

"Сливането на Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк може да доведе до монопол в България, с което да бъдат засегнати интересите на потребителите. Освен това Сосиете Женерал Експресбанк може да попадне под унгарска собственост в момент, в който Европейският съюз задейства наказателна процедура срещу Унгария", пишат от Асоциацията.

"Ние алармираме властите да внимават с одобрението на сделката. За целта изпратихме писма до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), БНБ и Комисията на финансов надзор. Един от показателите, чрез които се определя дали е налице господстващо положение, е пазарният дял. След сливането Банка ДСК може да доминира и да изкриви пазара, защото ще се превърне в гигант, особено при банкирането на дребно. Комбинираният пазар на двете банки при ипотечните кредити е близо 27%, а при потребителските – 38,78%. При общия размер на кредитите за домакинства, делът на банката става 31%, а при жилищните ипотечни кредити – 26.7%.

Новата банка ще бъде лидер по размер на активите – според данните на БНБ към края на юни 2018, те ще достигнат 19.1 млрд. лв., докато тези на първата в момента УниКредит Булбанк са 18.6 млрд. лв. Така Банка ДСК ще заеме първо място по този показател. Освен това новата институция ще бъде лидер по размер на отпуснатите кредити (17.05 млрд. лв.) и привлечените депозити (16.7 млрд. лв.).

Общите пазарни дялове на трите най-големи банки в България обаче вече трайно ще надхвърлят посочената граница от 40% на КЗК след осъществяване на придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк от Банка ДСК. По този начин те ще управляват над 48% от активите на цялата банкова система, ще са отпуснали 47.9% от кредитите, ще са привлекли 48.2% от пасивите и 48.5% от депозитите. Особено силна ще бъде концентрацията на пазара на жилищни ипотечни кредити – 57.5% от тях ще са отпуснати от трите най-големи банки, докато при потребителските кредити този дял е 50.7%, а при депозитите от домакинства – 50.3%. Това ще се отрази и върху дела от печалбата, който ще достигне 60.6% от общата за банковата система. За нас е притеснително, че те могат да се разбират и да диктуват пазара. Например заедно да вдигат лихвите по кредитите, което ще ощетява гражданите", се казва в прессъобщението.

Притеснителен според АЗП е и един друг факт: след сливането на двете банки около 20% от активите на българската банкова система ще бъдат контролирани от групата OTP с централа в Унгария - държава извън еврозоната със свободно плаващ валутен курс.

"Следователно българската банкова система ще бъде изключително зависима от решенията на Унгарската централна банка, не просто откъм стабилност на банката-майка, но и по линия на дъщерно финансиране от банката-майка към българската банка. При наличие на инфлационни или дефлационни шокове и съответни резки действия на унгарската централна банка, промяната в стойността на унгарската валута ще има директен ефект върху стабилността на българската ДСК. Потенциалните негативни ефекти могат да са разнопосочни – непредвидимо контрациклично свиване на кредитирането, проциклично прегряване на кредитирането или шоково изтегляне на финансиране от дъщерната банка (с цел покриване на загуби на банката-майка), което би могло да я дестабилизира", коментират икономисти, цитирани от АЗП.

Те подкрепят намерението на правителството страната да влезе в Банковия съюз и Еврозоната, защото това би осигурило защита на потребителите от Европейската централна банка, а в противен случай банковата ни система ще бъде зависима от Унгария.

След сделката агенция Fitch обяви, че поставя рейтинга на Експресбанк А- под наблюдение и очаква при приключването ѝ той да бъде понижен до нива около BB заради по-слабата възможност за подкрепа от новия собственик. Това би означавало понижение с поне пет стъпки.

Няма коментари към тази новина !