Поклонението пред починалия на 19 януари акад. Благовест Сендов ще се състои днес от 11.00 ч. в сградата на бившия Партиен дом в столицата, съобщи ръководството на Българската академия на науките и на Събранието на академиците и член-кореспондентите.

Акад. Сендов почина след кратко боледуване на 87 г.

Световноизвестният български математик, изтъкнат държавник и общественик е роден на 08.02.1932 г. в Асеновград. През 1956 г. завършва „Математика” в Математическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”, в периода 1960-1961 г. специализира в Московския държавен университет, през 1964 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1967 г. докторска дисертация. През 1968 г. е избран за професор по изчислителна математика, през 1974 г. - за член-кореспондент на БАН, а през 1981 г. за академик.

Акад. Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор и най-младият ректор на Софийския университет.

Научните интереси и постижения на акад. Сендов са в областта на теорията на апроксимациите, математическото моделиране (по-специално в математическата биология), числените методи и информатиката, както и в направление „Хаусдорфови апроксимации“, чието начало той постави. Акад. Сендов създаде световно известна българска школа в тези направления.

Научното творчество на акад. Сендов е събрано в стотици публикации, от които над 200 научни труда, 4 монографии, много учебници и популярни статии.

Богата е административната дейност на акад. Сендов. През периода 1967 г.–1970 г. е заместник-директор на Математическия институт с Изчислителен център на БАН; през 1970 г.-1973 г. е декан на Математическия факултет при Софийския университет, през 1973 г.–1979 г. е ректор на Софийския университет, през 1980 г. е избран за заместник-председател на БАН, през периода 1982 г.-1988 г. е първи заместник-председател на БАН и главен научен секретар на БАН, а през периода 1988 г.–1991 г. е председател на БАН. В различни периоди е член на Комисията по математика и физика на ВАК, Комисията за Димитровски награди, Националния комитет по математика и други национални и международни органи. През 1980 г. е избран за подпредседател на Световния съвет за мира. Член е на редица чуждестранни академии. През периода 1989 г.–1992 г. е председател на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP). Акад. Сендов е народен представител в 36-то Народно събрание на Република България, председател на 37-то Народно събрание, а по време на 38-то Народно събрание е заместник-председател на НС. През периода 2004 г.–2009 г. акад. Сендов беше посланик на България в Япония.

Акад. Сендов е пионер в редица нововъведения в областта на образованието. През 70-те години на ХХ век акад. Сендов въведе в Математическия факултет на Софийския университет тристепенното обучение (бакалавър, магистър и аспирант – понастоящем докторант), което сега е широко разпространено във всички университети. През 80-те години създадената от него Проблемна група в образованието предложи нови методи на преподаване в училище, основаващи се и на зараждащите се модерни технологии.

Дълъг е списъкът на наградите, които акад. Сендов е получавал през годините като признание на неговата научна, административна и обществена дейност. През 1969 г. е удостоен с Димитровска награда в областта на науките; през 1970 г. е избран за член на Американското математическо дружество; през 1976 г. е избран за почетен доктор на Московския университет; през 1981 г. е удостоен със званието „Народен деятел на науката“; през 1982 г. е награден с Орден „Народна Република България – I-ва степен“. Акад. Сендов е носител и на Орден „Кирил и Методий – I-ва степен“ и др.

Акад. Сендов беше патриот и човек с голяма енергия, ентусиазъм, трудолюбие и воля за реализация на неговите идеи. 

С кончината на академик Благовест Сендов Българската академия на науките и българската наука загуби един голям учен, общественик и достойна за уважение личност, се казва в съобщението на БАН.

Още по темата

20/01/2020

Общество

Почина акад. Благовест Сендов