Катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФКМЖ) към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и онлайн платформата за човешки права „Маргиналия“ организираха днес семинар на тема „Общуването в дигиталните медии: за журналистиката и общностите в интернет." Семинарът продължи с представяне на проекта „Свързване на гласовете. Диаспората“. На събитието присъстваха студенти от катедрата, журналисти и университетски преподаватели.

Лекцията на доц. Георги Лозанов беше с фокус върху опасността от разпадане на либералния обществен консенсус. „Едно от най-големите постижения на християнската цивилизация – създаването на общност на принципа на толерантността към различните, вече е под заплаха“, каза доц. Лозанов.

"Ние бяхме поколението, което все чакаше да се приобщи към този свят на толерантността и когато най-сетне се приобщихме - се наложи ние да браним този свят. И сега сме на път да го изпуснем."

Той открои няколко верни отрицателни твърдения, свързани с медиите и журналистиката, които са актуални днес:

"Пропагандата не е журналистика. Пропагандата се прави на журналистика. Има легитимността на журналистиката, а е подмяна. Пропагандата се състои в систематични опити за манипулиране на мнения, лозунги, монументи, музика, поезия и т.н. Монументи... като Паметника на съветската армия."

"И тъй като," посочи доц. Лозанов, "пропагандата иска да променя мнения и нагласи - за да я разграничим, трябва да
търсим целта. Най-класическият пример в българските медии е Петър Волгин. Той стана кандидат за евродепутат от Възраждане. Като дълго време преди това убеждаваше колегите си, че не прави пропаганда, а журналистика – но чрез самия факт, че се ангажира с политическа сила, самият той даде доказателства, че върши обратното на собствените си твърдения."

Второто твърдение от списъка на доц. Лозанов беше за това както е постистината. "Постистината не е истина. Не е истина, а стратегия за отдалечаване от истината. Думата на годината бе тя в Оксфорд преди няколко години – заради Брекзит и изборите в САЩ. Постистината изопачава фактите, тя идва с цел да ти създаде мнение, което не е фактологично, но в крайна сметка е срещу твоя собствен интерес," каза Лозанов. "Когато си ѝ повярвал, след това, като направиш избор на базата на това мнение - си разочарован. Тя е пропаганда, но с още една крачка натататък. Тя борави с лични, шумно предадени мнения и колективни емоции. Тя е част от частния репертоар на политическите режими. Подмяна на публичното с лични аргументи."

Негативните колективни емоции Георги Лозанов опредмети с хейтърството: хора, които повече или по-малко са разочаровани, и които действат като психологически инструмент, а тяхната еманация са троловете и фабриките за тролове, чиято единствена цел е едно мнение, което не е логично обусловено да се заявява като логично. "Фабриките за тролове са източник на постистина," допълни Лозанов.

"Социалните мрежи не са медии. За да бъде нещо медия се изисква поне едно условие – да доставя съдържанието до голяма аудитория, което те правят. Но и съдържанието да подлежи на редакционна отговорност. Каквато в социалните мрежи липсва. В социалните мрежи цари публично-частно участие – абонатите са приятели. Това са частни отношения, на базата на които се формират публични мнения. В този смисъл постистината без социални мрежи е невъзможна. Те превърнаха пропагандата в постистина. Те подмениха публичното с частно и оттам произвеждат публична реакция."

Доц. Лозанов обърна специално внимание и на "хибридната война".
"Това не е война. Може да използва войни, но тя е друго, много по-мощно упражнение – разрушаване на либералния консенсус. Целта на хибридната война е да убеди гражданите на либералния консенсус сами да се откажат от него.
Да се окаже, че има външна заплаха – включително от ядрена война – и ние сами да решим, че е по-добре да се откажем. Хибридната война върши това. Тя е форма на война със Запада чрез въвеждането на политическа пропаганда и през социалните мрежи, фабриките за тролове се превръща в постистина, добавя се и корупцията, за да се финансира тази война.
Невъзможно ми се струва човек, който и да е, който живее в либералния свят, да иска да го разруши. Някой трябва да е платил. Не ми се струва, че хората от либералния свят сами ще започнат да го рушат по своя воля.
Класическите войни, терористичните акции също имат цел - да правим своите избори не в ситуация на свобода, а в ситуация на страх. Много силна тенденция да се плашат хората – то си е и страшно," каза още Лозанов.

Медиите вече не са медии, доколкото все повече възпроизвеждат теми, които преди това са минали през социалните мрежи. Това хибридно пространство между двете е разрушително за самите медии и за журналистиката.
Дебатите първо се случват в социалните мрежи. Първо там, после в медиите – там може да има зависимости и по друга линия, но сега не коментираме това. Политическите конфликти се превръщат в лични, новините - в битова хроника. Не може новините да започват с битови престъпления. Престъпление, което може да води дневния ред е само престъпление по високите етажи на властта. Така става една подмяна на публичните отношения."

Доц. Лозанов завърши лекацията си с надежда, че новите млади журналисти ще се окажат като третия брат и ще попречат на ламята да изяде златната ябълка.