Според реалистичния вариант на прогнозните разчети на Националния статистически институт броят на населението в България към 2030 г. ще бъде 6 519 217 души, а според прогнози на Евростат – 6 611 320 души.
Това се посочва в доклада „Демографската политика на Република България – от предизвикателства към възможности” на социалния министър Хасан Адемов.
Адемов представи доклада на днешното заседание на Министерския съвет "с оглед предприемане на интегрирани действия в подкрепа на изпълнението на държавната демографска политика".
Публикуваме акценти от документа:
Средногодишният темп на намаляване на броя на населението, поради ниска раждаемост и висока смъртност в периода 2004 г. – 2012 г. е минус 36 865 души, като за 2004 г., за 2005 г. и за 2012 г. населението на България годишно намалява с над 40 000 души.
Към 31 декември 2012 г. населението на България е 7 282 041 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз.
България е първа сред останалите държави – членки на Европейския съюз с най-висок отрицателен естествен прираст на населението - темповете, с които България губи население, са най-високи в Европейския съюз.
За цялата история на България най-голям е броят на населението през 1988 г./1989 г., когато то наброява около 9 милиона души.
В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на страната намалява с 564 331 души, при средногодишен темп на намаление 0.7%.
Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължат на отрицателния естествен прираст (повече починали лица от родените). За периода 01.03.2001 г. – 01.02. 2011 г. населението на страната е намаляло с 389 087 души, поради отрицателeн естествен прираст.
Почти една трета от намалението на населението (31.1%) за периода между преброяванията през 2001 и 2011 г. се дължи на външна миграция, която се оценява на 175 244 души.
Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2012 г. е 1 625 хиляди като спрямо предходната година той намалява с близо 26 хил., а спрямо 2001 г. - с 283 хил. жени.
По дани на Националния статистически институт през периода 1990–2004г. броят на жените в родилна възраст е намалял с 187 хиляди, а от 2005г. до 2010 г. - с 122 959.
По реалистичната прогноза на института за периода от 2010 г. до 2015 г. този брой ще намалее с още 222 974. Общо за периода 2015 г. – 2030 г. броят на жените в детеродна възраст се очаква да намалее с нови 538 754.
Специално внимание заслужава обстоятелството, че ежегодно абортите съставляват почти половината от живородените деца.
През 2012 г. при 69 121 живородени деца общият брой на абортите е 29 992. От всички извършени аборти 2930 са по медицински показания, 9821 са спонтанни и останалите - 17240 по желание.
През 2012 г. в страната са починали 536 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 7.8‰. Това ниво на детска смъртност е най-ниското в демографското развитие на страната. След достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰ (най-висока стойност от 1990 г. досега), коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява. През 2001 г. той е 14.4‰, през 2005 г. - 10.4‰, и през 2011 г. - 8.5‰.
Независимо от положителната тенденция в намаляването на нивото на детската смъртност в България, тя продължава да е по-висока от тази в страните от Европейския съюз. Общо за ЕС-27 коефициентът на детска смъртност през 2011 г. е 3.9‰.
Общо за целия период от 2001 г. до 2011 г. в резултат на външна миграция постоянното население на страната е намаляло с 175 244 души.
Сред българите, които сменят своя настоящ адрес в страната с адрес в чужбина жените са с 10% повече от мъжете, близо половината са на възраст 20-39 години, 15% от тях са на възраст под 20 години, а около 80% са със средно и висше образование.
България продължава да бъде напускана (макар и с по-бавни темпове в последните години) от млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към изискванията на пазарната икономика. Емигрирането на млади и високо образовани хора има сериозни икономически и социални последици за бъдещото развитие на страната.
Трайна е тенденцията на обезлюдяване на населени места. В 181 населени места няма преброени лица, т.е. няма население. За сравнение, в края на 2004 г. населените места без население са 144, т.е. за 5 години техният брой се е увеличил с 37 – средно с по 5.4 обезлюдени населени места годишно.
Запазва се тенденцията на увеличаване на относителния дял на градското население и намаляване на населението в селата. В градовете живеят 5 339 001 души, или 72.5%, а в селата живеят 2 025 569 души, или 27.5% от населението на страната.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
13.02 2014 в 11:30
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
13.02 2014 в 09:06
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
13.02 2014 в 00:56
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
13.02 2014 в 00:10
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
12.02 2014 в 23:48
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
12.02 2014 в 23:19
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
4I4ATA
Исторически парк или държава в държавата, на която самата държава не обръща внимание
alfakentavur
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Бешката
След 4 ч. дебат за промените по Патриарха: Трайков не иска да е кмет на дупката на геврека, от която хората са си тръгнали
Mateevk
Гнусно! Училище връзва пионерски връзки на деца. Депутат от ГЕРБ гледа от първия ред (видео)
alcom4
Русия започна масирано настъпление в Харковска област