Създателят на теста PISA: Учи се по-добре, ако обичаме учителя

Смартфонът може да е полезен или вреден -зависи как се използва, казва д-р Андреас Шлайхер, който бе на посещение у нас

Mая Младенова 14 февруари 2024 в 09:51 1471 1

Андреас Шлайхер  в СТЕМ кабинет

Снимка МОН - пресцентър

Д-р Андреас Шлайхер с ученици в СТЕМ кабинет в 90. СУ „Хосе де Сан Мартин“ в „Люлин“.

Създателят на образователния тест за функционална грамотност PISA д-р Андреас Шлайхер бе на посещение у нас по покана на МОН и на министъра на образованието Галин Цоков.

Освен с експерти в МОН, той се срещна и с български учители и ученици, както и с родители.

България има ученици, които се представят на най-високо ниво в изследванията PISA, но предизвикателството пред образователната система е да повиши средния резултат на децата, коментира д-р Шлайхер, цитиран от пресцентъра на МОН.

Сред проблемите за страната ни д-р Шлайхер посочи разликите между резултатите на учениците от бедни и богати семейства, както и между отделните училища. При образователните институции обаче няма закономерност между локацията и успехите. Напротив – в много случаи се оказва, че училища в по-престижни квартали постигат по-ниски резултати и обратното. Сред големите цели пред всяка образователна система е преодоляването именно на тези различия и според него това е голямата цел пред държавите – да гарантират еднакво добро образование във всяка точка на териториите им.

Андреас Шлайхер посети 90. СУ „Хосе де Сан Мартин“ в „Люлин“. Въпреки че е в един от крайните столични квартали през последните години постига все повече успехи и привлича нови и нови ученици. Така само за пет години децата в него се удвояват – от 400 на 800. Директорът на училището Йорданка Неделчева показа изградения СТЕМ кабинет, който се превръща в любимо място за учениците. В тази връзка министър Цоков разказа за усилията за полагане основите на този тип обучение в България. Днес всяко десето училище у нас има СТЕМ кабинет, но благодарение на предвидените средства по Плана за възстановяване и устойчивост до края на следващата година такъв кабинет ще има във всяко българско училище, посочва МОН.

При визитата си в България Андреас Шлайхер посети и 103-то училище в столичния квартал „Филиповци“. Там се обучават около 260 деца от квартала – от 1. до 7. клас. Преподават им 30 учители, а в екипа има психолог и медиатори. Според д-р Шлайхер това е добро съотношение като численост между ученици и преподавателски състав. Той разговаря с родители и жители от квартала. Сред добрите примери там, е че през последните години е назначен учител от местната общност, което подобрява и резултатите в работата по обхващане и задържане на учениците в клас.

България е сред страните, в които учениците най-масово си служат с електронни устройства, най-вече смартфони. В същото време обаче българските ученици прекарват сравнително малко време в използване на дигитални устройства за изпълнение на поставени им от учителите задачи, отбеляза д-р Шлайхер по време на среща с директори и учители на училища от различни райони на страната. По думите му включването на дигиталните технологии в учебния процес може даде много положителни резултати. От друга страна обаче, ако те не се използват смислено и разсейват учениците, ефектът е негативен.

Училището не може да замести семейството, казва специалистът. По думите му от голямо значение е ангажирането на родителите с образованието на децата им. „Успешните образователни системи са тези, които са привлекли родителите. Това е най-добрата инвестиция“, изтъкна д-р Шлайхер. Той обаче акцентира и на ролята на учителите и се позова на данни от международни изследвания, които показват, че учениците учат по-добре при учители, които обичат.

Директори представиха като проблем пропуски в подготовката на младите учители, които навлизат за пръв път в професията и нямат опит. Поставен беше и въпросът за нуждата от психолог във всяко училище. Андреас Шлайхер посочи, че той самият е раздвоен относно това дали е необходимо във всички образователни институции да работят професионални психолози. По думите му от една страна това е добре, но от друга би отнело и част от функциите на учителите. Според него работата на учителя не е само да преподава. Той трябва да бъде наставник и ментор на учениците. Добре е да познава и техните семейства, да е запознат с проблемите им. Според него технологиите не могат да заменят личния контакт и да изземат ролята на ментор на преподавателя, която ще става все по-значима. Особено важно е и опитните учители да оказват подкрепа на младите си колеги, отбеляза д-р Шлайхер. По думите му най-добрата подготовка на преподавателите се прави вътре в самото училище.

По време на среща с представители на неправителствения сектор и бизнес организации, които са ангажирани в образователни и социални политики, д-р Шлайхер посочи, че не винаги финансовите стимули за учителите водят до по-добри резултати на учениците. Не е трудно да се промени съзнанието на учениците, достатъчно е да срещнат с успешни хора и да поискат да успеят, посочи д-р Шлайхер. С използването на ролеви модели може да се постигне много повече, смята той.

Д-р Шлайхер отчете, че в някои бедни райони с гета учителите полагат много повече усилия, но това не се отчита. По думите е много важно децата как се чувстват в училище – да са спокойни и щастливи. В този смисъл е изключително важна ролята на директора за създаването на тази атмосфера.

Андреас Шлайхер е директор на дирекцията за “Образование и умения” в ОИСР и се възприема като един от най-влиятелните личности в света в сферата на образованието. Той е на посещение в България за първи път по покана на министър Галин Цоков. Двамата имаха 3 срещи за последните 9 месеца, а д-р Шлайхер се ангажира да посети още веднъж страната ни през месец април. Тези инициативи са част от предприетите реформи в сферата на образованието, които целят да направят обучението компетентностно ориентирано, което ще подобри представянето на учениците не само на изследванията PISA, но и реализацията им в живота.

Поканата за посещение дойде след спада в резултатите на българските ученици на теста PISA, създаде да провери функционалната грамотност на 15-годишнтие, тоест доколко те разбират и могат да намират решение на реални казуси и проблеми. МОН даде заявка, че обмисля промени, които да повишат резултатите на децата у нас.

Още за тестa и резултатите

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Топлофикация подари 200 милиона на Ковачки