Министерството на образованието и науката потвърди, че режимът за оценяване на преподавателите в държавните и в частните университети ще бъде различен, но не коментира хипотезата, че това би било дискриминационно. В отговор на въпрос от OFFNews за предложената от министър Николай Денков нова национална методика за атестация, която обхваща само държавните висши училища, от МОН отговарят, че "атестирането на преподавателите в частните висши училища се извършва съобразно разпоредбите на Закона за висшето образование и техните правилници".

Разликата между закона и методиката е съществена. Законът разрешава на университетите да атестират преподавателите по собствените си вътрешни правила, методиката задължава преподавателите да изпълнят определени проценти на национални критерии, за да получат положителна оценка.

"Критериите не са нови за висшите училища. Единственото ново е, че академичният състав трябва да покрие определен процент от изискванията за учебно-преподавателска, научна дейност и др.", пишат от МОН.

Какво предвижда методиката и къде се разминава със закона - вижте тук

Ако държавните университети приемат проекта за нова методика, те ще са длъжни да атестират преподавателите си по новите правила. Ако откажат, ще изгубят пари, защото отпускането на допълнителни 20 милиона лева за заплати в университетите през 2022 г. е обвързано с условието да приемат националните критерии. Изключването на частните висши училища от обхвата на методиката означава, че те ще продължат да оценяват преподавателите си според вътрешните си правилници, без никой да изисква да ги променят.

МОН твърди, че няма разминаване между предложената методика и механизма за атестация в Закона за висшето образование. Тя е в съответствие със задължителните показатели и критерии в чл. 57 от Закона за висшето образование и "само ги детайлизира", пишат от министерството. В същото време добавят, че предстои в Закона за висшето образование да бъде регламентирано въвеждането на обща стандартизирана национална методика за атестиране на преподавателите. Промени в закона се разглеждат от Народното събрание в момента, но сред тях няма предложение за промяна в текстовете за атестацията.

Различия все пак има, макар и не в задължителните показатели. Според закона например атестацията е на три години за нехабилитираните и на пет години за хабилитираните преподаватели. Според методиката при отрицателна атестация нова трябва да се направи следващата календарна година. В закона такова нещо липсва.

Липсва преходен период за преминаване от закона към методиката, което от министерството коментират така: "Висшите училища сами определят как и кога да организират атестирането на предстоящите за атестиране членове на академичния състав в съответствие с нормативните изисквания. Според ЗВО всички нехабилитирани преподаватели трябва да бъдат атестирани на всеки 3 години, а хабилитираните – на всеки 5 години. Каква ще е организацията за спазване на тези срокове през 2022 г. е решение на висшето училище".

На възражението, че приемането на методиката се предлага с проект на Решение на Министерския съвет (административен акт с еднократно действие, който не следва да въвежда критерии) от МОН отговарят, че това се правело, "тъй като с него се въвежда едно условие, което следва да бъде изпълнено еднократно през 2022 г. с цел усвояване на предвидените допълнителни 20 млн. лв. за увеличаване на възнагражденията на преподавателите във висшите училища в рамките на държавния бюджет на Република България за 2022 г.".

Според тях е необходима атестация и за асистентите - също новост в методиката - въпреки че те се наемат по срочни трудови договор и ако не успеят да защитят до изтичането им, няма как да продължат израстването си. "На атестиране подлежи всеки член на академичния състав на висшето училище, а асистентите са част от този академичен състав", заключават от ведомството.