"Възраждане" са внесли законопроект за изменение на Закона за българския език, с който искат да задължат всички органи на изпълнителна, съдебната и местната власт, партиите и обществените медии да използват само български, както и да се създаде Съвет за българския език към Министерски съвет, който да контролира и санкционира съответните органи.

Законът за българския език определя случаите, в които се ползва само официалният език, както и правата и задълженията на органите на изпълнителната и съдебната власт, на местното самуправление, както и на физическите и юридическите лица.

Законопроектът, внесен от лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов и група народни представители, задължава органите на изпълнителната и съдебна власт, местното самоуправление, партиите, доставчиците на медийни услуги и обществените медии да ползват само български книжовен език в следните случаи:

- При публични прояви гражданите и представителите на юридически лица ползват официалния език (допуска се използване и на чужд език с рекламна, образователна, научна, културна и развлекателна цел);
- При всички устни и писмени съобщения, освен в случаите, посочени изрично със закон;
- На български задължително се изписват - наименованията на улици, площади, органи на държавната власт и местното самоуправление, учебни заведения, надписи и табели върху сгради, транспортни средства, както и върху военни, полицейски и служебни униформи на служители в държавната и общинската администрация;
- Наименоването на улици, площади, институции, учреждения, учебни заведения, географски и топографски обекти се осъществява на български по ред и условия, определени със закон;

Изключение да се прави за надписите върху сгради, обекти и транспортни средства, които са частна собственост и върху униформите на техните служители могат да се изписват допълнително и на чужд език по реда на Търговския закон, предлагат вносителите.

Според законопроекта кандидатстващите за придобиване на българско гражданство по натурализация задължително трябва да владеят български. Чуждите граждани могат да упражняват професията си и да осъществяват дейност по трудово или служебно правоотношение с български юридически лица само при спазване на изискванията за владеене на български език.

Правила за обществените медии

Обществените доставчици на медийни услуги излъчват своите програми само на български. Изключение да се прави за: програмите за чужбина, програмите за изучаване на чужд език, както и програмите, създадени на чужд език и кратките информационни предавания от регионалните телевизионни или радио центрове, които се излъчват на съответния език с превод на български.

Събития и дейности, провеждани в България с международно участие, се провеждат на български с превод на съответните работни езици. Правилото не се прилага, когато ще попречи на дейността на МВнР, уточняват вносителите. 

Държавен стандарт за българска форма на кирилица в електронна среда

Държавата да създаде необходимите условия за въвеждане и използване на характерните български шрифтове в кирилицата в цифровите технологии, издателската и рекламната дейност. Да се въведе държавен стандарт за българска форма на кирилица.

Да се въведе изискване към техническите и програмни параметри на всички електронни и мобилни устройства, внасяни и разпространявани на българския пазар, спрямо възможностите им за поддържане, разпространяване и изобразяване на символите от българската форма на кирилицата.

В срок от 6 месеца от влизането на този закон в сила министърът на образованието и науката, по предложение на Съвета за български език, издава наредбата за държавен стандарт за българска форма на кирилицата.

Нов институт и съвет, които да следят за употребата на български

Ако законопроектът бъде приет, ще бъде създаден Български културен институт "Св. Св. Кирил и Методий" към Министерството на външните работи. МВнР ще има 6 месеца да издаде Наредба за организацията и структурата му. Основните цели на Института са:

- Да провежда българската културна политика зад граница, приобщавайки българите по света, и запознавайки чуждите народи с българската култура;
- Създава условия за изучаване на български език в чужбина и получаване на сертификат за нивото на владението му;
- Подпомага българите в чужбина, които желаят да кандидатстват в български висши учебни заведения;
- Координира дейността в сферата на културата на български държавни институции и посолства в чужбина.

Създава се Съвет за българския език към Министерски съвет, който има един председател и десет членове с петгодишен мандат. Съставът да бъде с преобладаващо участие на учени от Института за български при БАН, на хабилитарани преподаватели от ВУЗ-ове и висококвалифицирани учители.

Членовете на Съвета да получават възнаграждение, равно на минималната работна заплата, само за месеците, в които са участвали в заседания. Годишните финансови разходи за Съвета за български език няма да надхвърлят 100 000 лева годишно.

Съветът ще има правомощие да дава становище относно употребата на български в учебниците, включени в процедура за одобряване по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.

Съветът заседава на всеки три месеца, но може да заседава и извънредно. Председателят на Съвета контролира спазването на разпоредбите на този закон. Съветът за български език: 

- Ежегодно получава и обобщава доклади от органите на държавната и местната власт, които имат правомощия, определени в закона, свързани с изучаването и ползването на български;
- Ежегодно докладва пред Народното събрание дейността си;
- Контролира органите на изпълнителната, съдебната и местната власт, партиите и обществените медии относно задълженията им по опазването на българския;
- По предложение на Института за български, съгласувано с университетските катедри по български, утвърждава и обнародва правилата за ползване на българския книжовен език и промените в тях, съдържащи правопис, граматика, замяна на изрази и думи от друг език с равностойни на българския, както и нови думи.

Глоби и наказания за неспазване на стандартите

До един месец, след като получи сигнал от граждани или организации срещу органите на изпълнителната, съдебната, местната власт, партиите или обществените медии, Съветът възлага проверка. До един месец след нейното приключване издава предписания, които са задължителни за съответните органи.

Членовете и председателят на Съвета имат право да изискват от проверяваните лица документи и данни, свързани с контролираната дейност, с изключение на документи и данни, свързани с отбраната и и държаваната сигурност.

Длъжностно лице от изпълнителната, съдебната или местната власт, от партия или обществена медия, което не изпълни задълженията си по този закон или предписанията на Съвета, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.

Който съставя или издава учебници и учебни помагала, речници, енциклопедии, справочни и други материали в нарушение на правилата или предписанията, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., ако е физическо лице. Когато е юридическо лице се налага имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция става двойна.

Съветът за български език - апелативен санкциониращ орган

Според вносителите законопроектът цели да запази и обогати българския език и да го запази като основа на българската национална идентичност. Чрез него насърчава развитието на образованието, науката, изкуствата и културата в България, пише в мотивите на проекта.

"Съветът има задачата да уеднакви практиката по прилагането на законите и да действа като апелативен орган, който да санкционира ръководителите на съответните държавни и общински органи", пише в проекта на "Възраждане". В мотивите вносителите посочват:

"Отделни разпоредбни за задължително ползване на български език се съдържат в редица специализирани закони (над 100 закона и кодекса), но към момента липсват единна държавна езикова полицика, национални приоритети и отговорности за изпълнението им. На законово равнище не е дефиниран контролът за осъществяване на държавната политика по изучаване, използване, опазване и обогатяване на българския език."

Според вносителите не са налице противоречия с европейските правни норми.