Сигурността вече не е само право, но и отговорност на всеки член на обществото, а опитите за възпрепятстване на стратегически транспортни и енергийни проекти увреждат интересите на държавата за развитие на икономическия си потенциал и увеличаване на благосъстоянието на населението.

Това са само част от редакциите в Стратегията за национална сигурност, които бяха подложени на обсъждане в Съвета по сигурността при Министерския съвет в началото на месеца. За разлика от 2011 година, когато проектът на стратегия беше публикуван на сайта за обществени консултации strategy.bg и който още може да бъде видян там, редакциите в стратегическия документ от септември тази година са тайна.

OFFNews разполага с проекта за промени, които са направени от междуведомствена работна група, създадена със заповед на премиера от 6 юли 2017 г. Съгласно заповедта промените трябва да бъдат оповестени за обществено обсъждане преди да бъдат приети от правителството. Вероятно това предстои да се случи, тъй като стратегията все още не е внесена в Министерския съвет и може да претърпи допълнителни редакции.

Това, което е сигурно, че документът ще действа с хоризонт до 2027 година. Като цяло е запазен духът на действащата стратегия от 2011 година, като се декларира интензивност в евроатлантическото сътрудничество. Въпреки това е отворена вратата за сътрудничество и с държавите от изток, без конкретно да бъдат назовани. Като се отчитат промените в регионалната сигурност в „източно направление“ се посочва, че Черноморският регион вече е обект на усилията за засилване на процесите на интеграция, докато в стария вариант се говореше просто за сътрудничество. Отбелязано е, че регионът "трябва да се разглежда в широк европейски и евроатлантически аспект и задълбочаване на сътрудничеството в областта на търговията, икономиката и сигурността, особено с оглед на възможността за пренос на основни енергоносители", текст, който съществува и във версията на стратегията от 2011 година. 

В редакциите са отразени последните промени в региона, като незаконното анексиране на Крим. Отчетено е, че заедно със замразените конфликти "в постсъветското пространство", това води до "трайно нарушаване на геостратегическия и военен баланс в Черно море." Тази констатация беше направена при служебното правителство на Георги Близнашки, когато беше създадена т.нар. "Визия 2020". 

В същото време е посочено, че повишаването на присъствието на НАТО в Черноморския регион "демонстрира съюзническа солидарност и решителност за отбрана на територията на Алианса, в случай на евентуална агресия". 

Новост в стратегията е това, че сигурността не е само право, но и отговорност на всеки член на обществото. Този текст влиза в пряко противоречие с Конституцията, според чл. 105 (2) на която, е уточнено, че националната сигурност и общественият ред са изцяло в прерогативите на държавната администрация и Въоръжените сили. 

В този смисъл са добавени и други две редакции, едната от които определя провеждането на ефективна предварителна подготовка на обществото за действие при кризи, както и се развива идеята на Обединените патриоти за доброволно военно обучение. 

Добавен е и текст за това, че посегателството върху важни енергийни и транспортни проекти, се счита за посегателство срещу държавната икономическа политика: 

Реализирането на стратегически международни транспортни и енергийни проекти повишава степента на сигурност, но същевременно изисква изграждане на способности за защита на критичната инфраструктура. Опитите за възпрепятстване реализацията на стратегически транспортни и енергийни проекти увреждат интересите на държавата за развитие на икономическия си потенциал и увеличаване на благосъстоянието на населението.

Въпреки декларациите на правителството за овладения миграционен натиск в редакциите е посочено, че съществуват "очевидни рискове от увеличен миграционен натиск" и непосредствено с това засилване на влиянието на радикални движения и активиране на международни терористични мрежи в непосредствена близост до Европа.

Както и през 2011 година, така и сега не се констатира наличието на заплаха от пряк военен конфликт, тъй като съседите ни не ни приемат като заплаха. В същото време активизирането на сепаратистки и националистически организации води след себе си прояви на насистлвен екстремизъм в региона на Балканите.

След като стана ясно, че българско оръжие е било пренасяно в ембарговата Сирия, е добавен текст, че се повишава рискът от реализиране на незаконни оръжейни сделки, включително и по познатата схема с реекспорт. 

Разширени са текстовете за интеграцията на Западните Балкани в НАТО и ЕС, като е уточнено, че Балканите остават зона, генерираща нестабилност. Премахнати са текстовете от старата стратегия, в които се говори за запазване на сериозни рискове пред демократичното и устойчивото развитие на държавите в региона, както и текстът за продължаване опитите за "възпроизвеждане на стереотипи от миналото, породени от специфичната регионална среда и създаващи рискове за сигурността".  

От редакциите става ясно също, че както през 2011 г., така и сега държавната администрация е страдала от недостатъчна компетентност и ефективност, като е отбелязано, че са необходими нови форми на контрол на политическо и административно ниво. 

Запазен е текстът за това, че Механизмът за сътрудничество и оценка на Европейската комисия в областите правосъдие и вътрешни работи има съществено значение за преодоляване на дефицитите в съдебната реформа, противодействието на корупцията и организираната престъпност. За последните 6 години основна заплаха за сигурността остава корупцията по високите етажи на властта, което, според документа, подпомага и организираната престъпност. Проблем остават битовата престъпност и бюрократизмът, войната по пътищата, като в редакциите подробно е описано, че в тази графа влиза и запазването на „регресивни тенденции“ в здравеопазването, както и източването на Здравната каса.

Добавени са и текстове, които регламентират работите на специалните служби. Новост е това, че те трябва да бъдат активни при противодействие на хибридните заплахи и други нови форми на заплаха за националната и съюзническата сигурност, включително и в киберпространството. Записано е, че службите трябва да се грижат за безопасността на висшите органи на държавна власт и управление, без да е уточнено какво се разбира под "висши органи на държавна власт". В същото време е посочено, че правителството се грижи пряко за усъвършенстване на структурите в службите, чрез кадровия потенциал, през "механизма за финансиране" (бюджета) и с внедряване на съвременни технически и специални средства, както и подобряване на социалния статут на служителите. 

Още по темата

10/11/2017

Политика

Борисов и шефовете на служби обсъдиха актуализираната Стратегия за национална сигурност