Бързоразвиващата се българска IT индустрия разчита на едно основно гориво за своя прогрес – подготвените специалисти. Вече от години темповете на растеж зависят не толкова от международната обстановка, а от качеството и броя на кадрите, които се развиват в страната. Това подтиква компаниите от бранша да търсят всякакви креативни начини и методи да подпомогнат процеса на тяхното изграждане.

Така се появиха редица академии, курсове и стажантски програми. Техният обхват не е достатъчен, за да се засити „гладът“ на индустрията. Въпреки критиките към образователната система у нас, университетите все още се оказват най-ефективният генератор на подобен квалифициран ресурс. Затова, един от най-големите IT развойни центрове в страната – SAP Labs България, решава да добави стойност „отвътре“ към обучителните програми, като развие дългосрочни партньорства с избрани образователни институции. Те включват създаването на специализирани курсове, част от редовната програма на университетите, организирани и водени от служители на компанията.

Особено актуални са курсовете по IoT и „Потребителско изживяване и дизайн“, които ще се проведат през летния семестър на текущата академична 2022/2023 година в рамкитe на програмата на Факултета по математика и информатика към СУ. С този тип партньорства SAP Labs България се стреми да даде на младите хора актуални познания от сферите, в които те планират да се развиват, за да подпомогне кариерното им ориентиране и реализация.

Двете насоки на партньорствата

Партньорствата на технологичната компания в България с университетите са два типа – образователни и изследователски. Първите включват създаването, провеждането и поддържането на специализирани курсове в различни актуални за IT сектора теми, участие с отделни теми и лекции в задължителните курсове, осигуряване на материали, обучение на преподаватели, подкрепа, менторинг, спонсорства на състезания и хакатони, дни на отворените врати за студенти и др. Специализираните курсове, които компанията провежда в университетите, са част от образователната програма, общодостъпни са за студентите и влизат във формирането на крайната им оценка при завършване, като включително носят и съответните кредити.

Вторият вид партньорства – изследователските, включват ръководство на дипломанти и докторанти, участие в общи изследователски проекти, стипендии, както и съвместните участия в научни конференции. В допълнение и като инициатива, обединяваща двете насоки на партньорство, компанията се стреми да подпомага институциите в посока осъвременяване на материално-техническата база с цел студенти и преподаватели да учат и работят в по-добра и модерна среда.

SAP Labs България работи приоритетно с трите най-големи университета, които генерират IT кадри. Това са Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), Техническия университет в София (ТУ) и Нов български университет (НБУ), като отделни партньорски инициативи са осъществявани и с Американския университет в България, Пловдивския университет и Българската академия на науките. Курсовете варират през годините, в зависимост от актуалността и добавената им стойност за индустрията.

Интеграцията им в редовната програма помага да се постигнат желаните цели за подготовка. Екипът на SAP Labs България, който се грижи за реализацията на тези партньорства, споделя, че от първата инициатива в тази насока до момента през обученията са преминали около 3000 души. Средно всяка година студентите в тези курсове са между 250 и 300 души.

На гребена на вълната

В IoT курсът се работи не само със софтуер, но и с хардуер, който се предоставя от компанията

Началото е положено преди близо 12 години. Един от първите предмети, които SAP Labs България развива под формата на изборна дисциплина, е „Съвременни Java технологии“. Курсът е провеждан в различни университети през годините, като в момента се преподава в СУ. Той се актуализира непрекъснато и се обновява с последните тенденции в сферата, като често изпреварва въвеждането на дадена иновация в индустрията. Води се от Стоян Велев, старши мениджър „Развойна дейност и иновации“ в SAP Labs България, който се занимава с преподавателска дейност вече 25 години. Наред с този курс, в момента компанията провежда още редица обучения, както в бакалавърските, така и в магистърските програми в основните университети в България.

Някои други курсове, създадени от компанията, имат специален фокус върху актуалните развития от последните години. Например, курсът за „Интернет на нещата“ (IoT) в СУ набира все повече популярност покрай развитието на системите с изкуствен интелект и автоматизацията на съвременния умен дом.

Курсът „Управление на иновативни софтуерни проекти“ пък се стреми да развива компетенциите и уменията, свързани с ръкoводенето на IT задания. Програмата „Потребителско изживяване и дизайн“ се фокусира върху това как хората използват технологиите и съответно как може да се подобри интеракцията с тях.

„Основната ни цел е да добавим практически познания към базовите такива, които студентите получават в момента в университетите, както и да пренесем най-новите технологии и практики от индустрията в образованието“, коментира Стоян Велев. „Някои от иновациите, които преподаваме в тези курсове, са излезли предната година или дори преди месец“.

Това придържане към най-модерните тенденции в индустрията налага непрекъснатото обновяване на курсовете. Самите те се подбират като тематика в зависимост от различни фактори. От една страна се следят новостите в областта, но от друга се гледа какво се търси като компетенции от бизнеса и най-важното – материалът да надгражда спрямо вече включените в обучителните програми дисциплини.

За създаването на нов или обновяването на съществуващ курс често се използват различни иновативни подходи. Повечето курсове са хибридни – с възможност да се присъства на тях както физически, така и виртуално. Но това вече е обичайна практика покрай пандемията. Налагането на повече практична насоченост с цел решаването на истински проблеми, изграждането на реални решения и екипна работа също са основни компоненти на курсовете.

Създаване на общности

Kлючов елемент е създаването на „общности“ на участниците във всеки курс. За целта се използват разнообразни дигитални платформи за споделяне и колаборация като Discord, Slack, Github и Youtube. През тях се обменят информация и материали, знания и идеи по съответните теми.

Общността не се изгражда само при учащите, но и при самите преподаватели и доброволци, които помагат за осъществяването на курсовете. Служителите на SAP Labs България, които участват в тези партньорства, го правят напълно доброволно. В повечето случаи – по собствена инициатива, като много от тях го смятат за свое второ призвание.

„Вече над 24-25 години се занимавам с преподаване и лесно може да се каже, че това е второ мое амплоа, освен мениджърската позиция, която заемам“, коментира Стоян Велев от SAP Labs България. Той допълва, че цялостната общност, изградена около образователните инициативи на компанията, е една от най-старите доброволчески такива в българската IT индустрия и нещо също толкова важно – че е една от най-добре самоорганизиращите се.

„Много от нещата станаха спонтанно, началото беше положено по наша инициатива и не беше наложено от ръководството на SAP Labs България“, уточнява Велев и добавя, че компанията е решила да подкрепи и впоследствие да разшири дейността на общността.

Особено в периода на пандемията, компанията проявява гъвкавост като използва различни платформи за дистанционно преподаване, като студентите продължават да имат достъп и след приключване на курса, за да могат да обменят информация както с преподавателите, така и помежду си бързо и удобно за максимална интерактивност. Част от курсовете са достъпни и през GitHub и YouTube, където привличат допълнително внимание, дори сред хора, които не са студенти, а просто търсят начини да обогатят знанията си. Особено в IoT курса се използват много видео материали и схеми, за да може нагледно да се види как са свързани определени хардуерни компоненти.

Кръгово обучение

Стоян Велев, SAP Labs България

Курсовете, които SAP Labs България развива в партньорство с университетите, имат изключително интересен кръгов характер. Част от студентите, които завършват обученията, след това се завръщат като преподаватели или доброволци в развитието им, а това е ключов елемент от изграждането на тази общност.

„По този начин ние задвижваме цикъла – обучаваме едни хора, които след това влизат в индустрията и накрая ги включваме в курсовете отново“, коментира Стоян Велев от SAP Labs България.

Ако един предмет се преподава по-дълго време, то той регулярно търпи изменения, за да бъде „в крак с времето“. От една страна, самите преподаватели и доброволци следят за тенденциите и предлагат промените. От друга, чрез споменатите канали на общността, изградена около курсовете, се събира непрекъсната обратна връзка. На нейна база също се изменят редица елементи или параметри в дисциплините. А понякога на базата на тази обратна връзка се създават изцяло нови такива.

Какви са стъпките, за да се създаде един курс

Павел Геневски, SAP Labs България

Създаването, организирането, подготвянето и поддържането на един учебен предмет в университетска програма е занимание, изискващо специфични компетенции и сериозна инвестиция на време. Първо се подбира темата, след което са необходими няколко месеца подготовка, решава се какво да включва курсът, каква да бъде неговата структура, какви изисквания трябва да се покрият и какви допълнителни материали ще са необходими. Именно такова голямо предизвикателство за екипа на SAP Labs България е създаването на курсовете по IoT и „Потребителско изживяване и дизайн“, които ще се проведат през летния семестър на учебната 2022/2023 г.

„През 2017 г., когато стартирахме, никъде в българските университети не се преподаваше IoT“, коментира Павел Геневски, ръководител на научно-изследователския отдел на SAP Labs България и преподавател в курса.

Практиката на първо място

Екипът от SAP Labs България, който ръководи дисциплината “Потребителско изживяване и дизайн".

Специфичното при IoT курса е, че при него се работи не само със софтуер, но и с хардуер. Първоначален комплект с микроконтролери, сензори, дисплеи и всички необходими компоненти се предоставят безплатно от преподавателите и доброволците. Оказва се и допълнително съдействие, когато възникне нужда от по-специфични сензори или друга апаратура.

Програмата дава възможност на студентите да погледнат на софтуерната разработка от един по-специализиран ъгъл. Насърчава се работата в екипи от поне 2 до 5 човека, за да могат да си помагат в процеса както помежду си, така и между отделните екипи.

„IoT е много специфична материя, защото софтуерът, който пишем, трябва да проработи на конкретния хардуер, за разлика от общите програми, които почти гарантирано ще тръгнат на всеки компютър“, коментира още Павел Геневски.

Практичният елемент е застъпен и в друг курс – „Потребителско изживяване и дизайн“. Той има за цел да запознае студентите с особеностите на дизайн процеса и методите, които се прилагат за създаването на един лесен за използване и с приятен външен вид продукт, както и колко е важно при взимане на решения да се обърне внимание не само на външния му вид, но и на цялостното взаимодействие, което потребителите му ще имат с него.

Основната задача на курса е студентите да получат знания и умения в среда, подобна на реалната работна обстановка. За целта те биват разпределени по екипи и във всеки един от тях се работи по предварително зададен проблем. На разположение на студентите са и ментори, които ги съпътстват през целия курс на обучение.

„В рамките на курса искаме да пресъздадем целия работен процес при разработването на UX решения“, коментира Веселина Петрова, старши UX дизайнер в SAP Labs България, която е част от екипа, който стои зад дисциплината. „Изградихме екипи, съставени от хора с различен профил, които в рамките на курса работят заедно по един цялостен проект“.

Тя допълва, че всяка лекция представлява определен етап от процеса, свързан с разработка, като се следва design thinking методологията, която се прилага в компанията. Финалният резултат е интерактивен прототип на продукт, който решава зададения в началото проблем.

Освен дизайн и потребителско изживяване, в лекциите са застъпени теми като маркетинг, авторско право и презентационни умения, както и кратък обзор на по-нетрадиционни форми на дизайна като дизайн за IoT и виртуална реалност. С развитието на програмата се обновяват и темите, като през тази учебна година е включена информация относно приложението нa изкуствен интелект в дизайн процеса, разглеждат се и най-актуалните теми и понятия като NFT, метавселени и др.

Двата курса имат и друг общ момент – гост-лектори от индустрията, които разчупват допълнително часовете, както и надграждат с различни компетенции и практически поглед по съответната тематика. Към тях се добавят и различните ментори, които помагат на екипите в двата курса при определени практични задачи. Има отделен ментор за всеки един от екипите, който отделя от времето си, за да бъде на разположение за обратна връзка и съвети по проекта.

Партньорствата на SAP Labs България с университетите определено пренасят редица добри практики в обучителния процес на IT студентите. Развойният център целенасочено и доброволно развива през годините сътрудничество с образователните институции, за да добави към обучителните програми възможно най-актуални практични знания и поглед към най-новите технологии по разработка на софтуер, да даде на младите хора достъп до експерти от индустрията и възможност да се докоснат до близки до реалните работни процеси и екипна работа, както и да ги подпомогне в кариерното им ориентиране и да ги направи част от една непрекъснато развиваща се общност.