Прокуратурата е осъдена да плати над 100 000 лв. на жена, на която преди 13 г. са били иззети като веществено доказателство по дело 95 000 лв., без тя да е обвиняема по него и без да е било нужно парите да бъдат задържани. Едва преди две години прокуратурата е върнала иззетата сума, а сега е осъдена да плати още над 100 000 лв. законна лихва за периода, в който парите са били задържани.

Това става ясно от решение на Софийския градски съд, цитирано от "Лекс", пред който жената е завела иск срещу прокуратурата по Закона за задълженията и договорите.

Историята започва, когато парите на жената били иззети от дома ѝ във Варна на 13 декември 2010 г., заедно с мобилен телефон и други вещи. Те станали веществени доказателства по разследване за данъчни престъпления срещу неизвестен извършител, който осъществявал незаконно счетоводство и използвал документи с невярно съдържание пред НАП. Дамата била разпитана само веднъж в началото на разследването като свидетел, а обвинителен акт е бил внесен чак през 2017 г. срещу зърнопроизводител, който 2 г. по-късно е бил оправдан от СГС. Присъдата е оставена в сила окончателно през 2020 г., но тогава съдът не се произнесъл по веществените доказателства.

Така въпросните 95 000 лв. на жената останали още една година в прокуратурата и тя подала нова молба до съда, след което чак през май 2021 г. от държавното обвинение ѝ превели сумата.

От наказателното дело срещу подсъдимия зърнопроизводител става ясно само, че жената, от която са били иззети парите, се запознала с него през същата 2010 г., когато е започнало и разследването. Тя работела като секретарка и заедно със секретарката на подсъдимия правели справки и помагали в счетоводството.

Още преди делото да влезе в съда, жената е подала молба за връщане на иззетите ѝ вещи, но прокурорът разрешил да ѝ върнат само мобилния телефон, не и парите.

От държавното обвинение са оспорили иска с аргумент, че връщането на иззетите веществени доказателства преди края на наказателното дело не е задължение, а се допуска само по изключение и с разрешение на прокурора. Освен това са подчертали, че жената не е обжалвала постановлението от 2016 г., с което наблюдаващият прокурор не е уважил молбата да ѝ върне парите.

В решението си съдия Гергана Коюмджиева посочва първо случаите, в които е възможно да са противоправни действията на прокурора при пазене на веществени доказателства. Те са разгледани в решение на ВКС и най-общо са: когато вещите не са свързани с престъплението; когато прокурорът откаже да върне вещта, без това да е свързано със затруднение на разкриването на обективната истина и без вещта да е предмет на административно нарушение; когато вещта не е опазена до края на делото или не е върната след това на собственика. Съдът отбелязва, че е обосновано задържането на определена вещ като веществено доказателство при наличие на възникнал спор за право върху същата вещ, но при липса на спор, основанието за задържането на вещ, собственост на трето лице, е незаконно. Така СГС приема, че в случая е налице противоправно поведение на прокуратурата.

Съдия Коюмджиева отбелязва, че разследването е продължило много по-дълго от предвидените в НПК срокове, а жената така и не е привлечена към наказателна отговорност, което е налагало прокурорът внимателно да обсъди дали не е трябвало още преди внасянето на делото в съда да върне парите на собственичката им. Съдът подчертава също, че щом делото е приключило с оправдателна присъда, то всички действия на разследващите, от които са произтекли вреди и са били рестриктивни за участниците в производството, подлежат на обезщетение.

За аргумента на прокуратурата, че жената не е обжалвала първото постановление на прокурора, с което е отказал да върне парите още в досъдебното производство, съдът подчертава, че това е лишило собственичката от шанса да ги получи по реда на инстанционния контрол, но по никакъв начин не освобождава прокуратурата от отговорността ѝ.

Решението не е окончателно и може да се обжалва пред Софийския апелативен съд.