Поправката в Наказателния кодекс, която предвижда отнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори, потегли към Конституционния съд. Съдия Добринка Кирева от районния съд в Свиленград поиска КС да обяви за противоконституционна цялата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК като противоречаща на няколко основни принципа в основния закон, съобщи "Лекс".

Преди седмица Наказателната колегия на Върховния касационен съд сезира КС за няколко разпоредби в кодексе, които предвиждат отнемането на автомобилите при непредпазливи деяния на пътя, както и присъждане на равностойността на колите при неумишлено причинена телесна повреда или смърт на пътя и за трафик на мигранти. ВКС поиска Конституционният съд да обяви за противоречащ с основния закон и чл. 343б, ал. 5 от НК, но само в частта, в която се предвижда присъждането на равностойността на автомобила, не и за отнемането му от пияни и дрогирани шофьори.

Сега съдия Добринка Кирева атакува цялата разпоредба в КС. В районния съд в Свиленград е било внесено за одобрение споразумение между прокуратурата и гръцки гражданин, който бил хванат да шофира с 1.4 промила алкохол в кръвта. Двете страни се разбрали той да бъде осъден на 6 месеца условно с 3 г. изпитателен срок, на глоба в размер на 190 лв., 8 месеца лишаване от право да управлява кола и отнемане на ½ идеални части от моторното превозно средство, което било в режим на съпружеска имуществена общност или паричната равностойност от 944.54 лв. 

Според съда обаче тази разпоредба води до несъразмерност на наказанията и представлява необоснована намеса на държавата в гарантираното от Конституцията право на собственост.

В искането съдия Кирева посочва, че във връзка с предвиденото отнемане на автомобила трябва да се има предвид, че правото на собственост е гарантирано и защитено от Конституцията, като в практиката си КС трайно застъпва становището, че е задължение на държавата да гарантира и защити правото на собственост и да осигури неприкосновеността на частната собственост чрез закон и че е недопустимо по законодателен път да се посяга на тази неприкосновеност.

Тя пояснява, че прогласеният в основния закон принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за нейното ограничаване.

Според нея най-силно е ограничението, което позволява принудително отчуждаване за държавни и общински нужди, т. е. трансформирането на собствеността от частна в публична, като тази възможност е закрепена в чл. 17, ал. 5 от Конституцията, но само при спазване на кумулативно дадени изисквания, и това съставлява изключение от принципа за неприкосновеност на частната собственост.

В искането се уточнява, че съобразно този принцип ограничението на правото на собственост трябва да е съразмерно на преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане.

"От принципа на пропорционалност произтича изискване намесата в правата на частния собственик да постига справедлив баланс между нуждите на общия интерес и защитата на основните права на гражданите", изтъква съдия Кирева.

Та се спира и на практиката на Съда на Европейския съюз като посочва, че според нея "строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност".

Докладчик е Атанас Семов, който е определен за такъв и по делото, образувано по искането на Наказателната колегия на ВКС.