Близо 260 000 българи са в състояние на преддиабет у нас или 3,7% от популацията. Това са хората с рискови фактори за поява на болестта, но, за съжаление, не се диспансеризират и не се проследяват, посочи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Липсват и ясни указания в първичната помощ за поведение при установена нарушена гликемия на гладно. Действащата нормативна уредба препоръчва консултация със специалист само при много висок риск. Липсва и утвърдена от НЗОК диагноза предиабет, допълни той.

Денев подчерта ползите от ефективния скрининг за откриване на хората в преддиабетно състояние и с диабет тип 2.

Според данни от доклада на НЗОК за 2022 г. през миналата година отчетените профилактични прегледи при хора над 18-годишна възраст са 2 344 883, а през 2021 г. те са били 2 094 247. Това означава, че средният брой на отчетените прегледи е бил 0,40 прегледа на едно здравноосигурено лице при 0,35 за предходната 2021 г. (при предвиден един преглед годишно).

През 2022 г. само 41% от здравноосигурените лица над 18 години са се обърнали към общопрактикуващ лекар за извършване на профилактичен преглед. 180 726 души от тях са включени в група с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2, като от тях 3 612 имат много висок риск за отключване на заболяването. 

„Нужни са по-категорични мерки за скрининг и профилактика на хората с висок риск за развитие на захарен диабет, тъй като колкото по-рано се постави диагноза, толкова повече се избягват усложнения и се спестяват средства на здравната система“, каза Денев.

Д-р Явор Асьов, ендокринологът от УМБАЛ „Александровска“, отбеляза, че в глобален мащаб един на 11 души от възрастното население е със захарен диабет, като 90% от случаите става дума за тип 2. Заболяването често протича безсимптомно и се установява случайно, подчерта специалистът.

Сред основните рискови фактори са възраст над 45 години, фамилна обремененост, сърдечносъдово заболяване, наднормено тегло или затлъстяване, заседнал начин на живот.

Възможна ли е превенция

Специалистите твърдят, че при промяна на начина на живот и загуба на 5-10% от теглото, както и с физическа активност 150 минути седмично (бързо ходене) могат да се постигнат окуражаващи резултати, тъй като преддиабетното състояние е обратимо. Необходимо е да се направи и промяна в начина на хранене. Диетата трябва да включва хранене поне 4-5 пъти дневно, консумация на храни с високо съдържание на фибри и нисък гликемичен индекс (пълнозърнест хляб, ябълки, кафяв ориз, манго и др.), плодове, зеленчуци, риба, ядки, прием на течности без съдържание на калории.

Важно е да се избягват маслото, червените и мазни меса, бързата храна. Като част от промяната в стила на живот, ендокринологът препоръчва използване на техники за лека термична обработка на храната, въглехидратно броене и изграждане на навик за четене на съдържанието на продуктите.

По данни на международната диабетна федерация в България има над 519 хил. души с диабет, а над 140 хил. са засегнати от заболяването, но не знаят и не се лекуват. Добрият контрол на диабета изисква поддържане на нормални стойности на гликирания хемоглобин (<7%) и кръвната захар на гладно (4-6.1 mmol/l) и след хранене (<7.8 mmol/l).

Специалистите предупреждават да се избягва драстичното понижаване на кръвната захар и да се поддържа контрол на кръвното налягане и липидите, теглото и индекса на телесна маса. Всяко понижаване на стойностите на гликирания хемоглобин с 1% намалява риска от усложнения като инсулт (12%), инфаркт (14%), сърдечна недостатъчност (16%) и ампутации (43%), подчертават те.