Кръводаряването трябва да е доброволно, безвъзмездно и да се възпитава от ранна възраст. Редовните кръводарители трябва да имат привилегии, защото техният хуманен жест спасява живот. В това са единодушни участниците в подкаста, посветен проблемите с кръводаряването у нас - Стефка Попова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване и д-р Йонка Лазарова, ръководител на Лабораторията по трансфузионна хематология в Националната специализирана болница по хематологични заболявания.

Д-р Лазарова, да уточним най-напред с какво се занимава трансфузионната хематология?

Трансфузионната хематология е специалност, която се занимава с организацията, промоцията на кръводаряването, вземането на кръвта от дарителите, производството на отделните кръвни съставки, диагностиката на дарената кръв, проследяването на ѝ, тоест нейния път от производство до експедиране и вливане в организма на съответния реципиент на кръвната съставка. Занимава се също така с хемостаза (кръвоспиране), с колекция на хемопоетични стволови клетки.

Тя не е само средство за диагностика - дали ще е за трансмисивни инфекции, дали ще е имунохематология, тоест еритроцитна и тромбоцитна имунология. По света дори специалността се нарича „трансфузионна медицина“, защото обхваща много аспекти – както с производство на кръвни съставки, така и с лечението на кръвните заболявания, хемостазни нарушения и костно-мозъчните трансплантации.

Най-популярно казано, Вие работите с кръв и кръвни продукти.

Точно така.

От какво количество се нуждае лабораторията, която ръководите – ежедневно, годишно... Какви са реалните потребности и с какво всъщност разполагате?

За миналия месец сме имали нужда от 1000 единици кръвни съставки. Приблизително това е между 180-200 л кръвни съставки. Сами сметнете за какво количество става дума месечно. За миналата година сме прелели 11 699 кръвни съставки. На месец се нуждаем от порядъка на между 90 и 100-105 л кръв само, между 350 и 500 тромбоцитни концентрата, да не говоря за прясно замразената плазма, която има строги индикации. Тя се прелива при нарушение на хемостазата, при коагулационни нарушения и определен тип заболявания, които изискват т. нар. плазмафереза. Тоест, извършвайки тази процедура, ние трябва да заменяме плазмата на пациента с прясно замразена плазма, което не е малко количество.

Във вашата болница случаят е малко по-специфичен, защото пациентите ви са с болести на кръвта. Затова може би има необходимост от по-сериозен ресурс от кръв и кръвни продукти. Как се осигуряват – кампаниите вариант ли са? Как работи системата с бележките, която дори една ваша колежка, също ръководител на лаборатория, отрече категорично?

Не мога да кажа, че всички пациенти имат кръводарители или им е изискана и не е дадена кръв, ако няма кръводарителска бележка. Какво казваме на пациентите? Все пак, за да има достатъчно наличност от кръв, трябва да има кръводарители. Ако не са близките, приятелите на пациентите няма да може да се осигури цялото нужно количество. Това, разбира се, не означава, че ако нашият пациент не е имал кръводарителска бележка, няма да получи кръв. Подобно нещо не мога да кажа. Аз самата казвам, че трябва да има кръводарители, за да може да има и достатъчно кръв. И то доброволни, безвъзмездни кръводарители. Не по принуда, не защото го изисква ситуацията и наш пациент спешно се нуждае от кръв. Човек трябва да е честен и аз съм честна. За което благодаря и на Националния център по трансфузионна хематология. За някои неща много ни помогнаха по отношение на безопасност при преливането на нашите пациенти.

Като заговорихме за необходимост от количества кръв... Вашата организация, г-жо Попова, е на почти 13 години. Щом съществува от толкова време, значи има ниша, която трябва да бъде запълнена, несъвършенство на системата. Как се създаде Българската организация за доброволно кръводаряване и как се разви дейността ѝ през годините?

Не бих казала, че трябва да говорим за ниша. Да, в България има необходимост. Ние, на практика, така се и събрахме. Хората, които учредихме Българска организация за доброволно кръводаряване, сме се сблъсквали с проблема – било то за нас или за наши близки. Има ли сме нужда, видели сме какво се случва в цялата система на кръводаряването. За съжаление, от тази спирала, в която е влязло нашето здравеопазване по отношение на кръводаряването, е много трудно да се излезе. Това, че институциите са прехвърлили отговорността на пациентите и близките им да търсят кръводарители е крайно нередно. Не може човек, който е притиснат от обстоятелствата, негов близък е болен, ранен, катастрофирал, при цялото безпокойство, с което се сблъсква, да бъде тормозен да търси дарители. Да не говорим, че има хора, които няма откъде да намерят такива.

Има възрастни, чиито деца са по чужбина и просто няма откъде да намерят кръводарители. Това е изключителна порочност на системата ни, която трябва да бъде изкоренена. Но това ще стане бавно, за съжаление. През всички тези години, установихме, че това, което най-много липсва, е информацията в обществото – защо е важно кръводаряването да е доброволно; защо въобще трябва да даряваме кръв, защо непрекъснато има нужда от дарители.

Не се говори за проблемите на кръводаряването, за проблемите, които произтичат от липсата на достатъчно кръв. Много пъти сме имали разговори и с кръвните центрове, и с различни институции – няма нищо лошо в това да поискаш помощ и да кажеш – хора, имаме нужда от помощ. Няма достатъчно кръводарители.

Акция по кръводаряване, снимка: БОДК

Щом няма нищо лошо в това, защо не го правят? Аз например имах случай с интервю в голяма наша болница. Имаше дарителска кампания, но когато трябваше да уточним заглавието, поискаха да го сменим, защото от него лъхала безпомощност и едва ли не пациентите ще се отдръпнат от лечебното заведение.

С. П.: Много е тъжна тази гледна точка, защото в цял свят за кръводаряване се говори ежедневно. В цял свят и кръвните центрове, и институциите, и организациите като нашата непрекъснато говорят за това защо е важно и че трябва да се дарява кръв. Хората, които не са се сблъскали с проблема, не се сещат за това. Ние трябва да ги подсещаме. Когато се направи кампания, когато се случи инцидент, хората се отзовават. Ние сме солидарни и когато има нужда, хората се отзовават.

Колко ефективни са кампаниите и как трябва да бъдат организирани така, че да бъдат максимално полезни?

С. П.: Кампаниите са нещо чудесно, но са крайно недостатъчни. Трябва да се създаде навик – когато се чувстваме добре, просто да отидем до кръвния център. Това отнема половин-един час в момент, когато здравето ни го позволява, не ни притискат обстоятелства, в момент, в който сме спокойни. Просто отиваме и даряваме живот, не просто кръв.

Това обаче се отглежда и възпитава от много ранна възраст.

Й. Л.: Това исках да кажа. От много ранна възраст трябва да се възпитава. И да се дарява не само по време на кампании, а когато е възможно. Да, днес нуждата от кръв може да не е толкова голяма, утре да се търси повече, но трябва да има регулярно самозадоволяване и да не се усещат дефицити – дали ще е по време на пандемии, епидемии, няма значение. Неправителствените организации, вие медиите, сте основни партньори. В световен мащаб хората са информирани – днес има нужда от тази кръвна група. Ако вие сте тази кръвна група, можете да планирате вашето посещение. - Така се информира населението на цялата държава.

Ако аз съм на почивка във Варна и съм решила да даря – мога да отида в местния кръвен център. Не когато дойде Коледа, Великден или някакъв празник. Преди две години, точно преди Коледните празници, президентката на Американската асоциация на кръвните банки излезе пред медиите и призова американците, независимо че пътуват, да дарят кръв там, където отиват, защото всеки ден има някой нуждаещ се. Защото кръвта е толкова нужна, а все още няма неин универсален заместител. Колкото и да се твърди, че има кръв, отгледана в лабораторни условия, тепърва започват проучвания. Затова кръвта е незаменима.

Има и друг проблем с кампаниите, кръвта има срок на годност. Ще го обясните ли, д-р Лазарова?

Й. Л. : От една единица дарена кръв се произвеждат три кръвни съставки – прясно замразена плазма (срок на годност 2 години в замразено състояние); еритроцитен концентрат (срок на годност 35-42 дни). И ако имаме днес кампания и всички даряват в един ден, в един и същ ден ще изтече годността на кръвните продукти. Затова настояваме да има регулярно, доброволно, безвъзмездно кръводаряване. Аз много обичам проф. Петкан Проданов, той ме е научил на много доброта. Той много държеше на доброволното кръводаряване. Работил е в Хасково с ученици, на своите картини те са написали: Боже, колко надежда има на този свят!“

Българинът е добър. Когато помогнем на друг, в утрешния ден ще бъде помогнато и на наш близък. Ако сами не си помагаме и не разчитаме един на друг... Никой не е единак, всичко е екипност. Никой не може да работи сам. Тези неправителствени организации са нашите партньори. Да, трябва време, ще се отиде в училище, ще се покаже на учениците, че няма нищо страшно в кръводаряването, че е безопасно.

Казахте партньорство с неправителствените организации. Кажете ми, Стефка, лесно ли работите с кръвните центрове, с държавните институции, налага ли се изобщо да работите с тях?

С. П.: Със сигурност се налага, когато правим акции, тъй като единствено държавните кръвни центрове са тези, които могат да пратят медицински екип. С някои работим по-добре, с други не толкова. В определен аспект те ни приемат като техни критици. Защото едва ли не, казвайки, че няма достатъчно кръводарители, значи че не си вършат работата. Нашата основна цел при учредяването на Българска организация за доброволно кръводаряване беше насърчаване и популяризиране на доброволното кръводаряване в България. За съжаление, с времето установихме, че има хора, които злоупотребяват с тази нужда, т. нар. търговци на кръв и, чудейки се, как да им се противопоставим стигнахме до решението за създаване на приложението „Дари кръв“, за да можем да помагаме на хората в момента.

Как работи приложението?

С. П.: Напълно безплатно, в цялата страна, 24/7, налично за система iOS или Android. Изтегля се, прави се регистрация за потебител на приложението. Включват се две функционалности – „искам да даря“ и „имам нужда от помощ“. Ако си кръводарител и си готов да се регистрираш, попълваш данни – кръвна група, последно даряване и ставаш част от доброволните кръводарители. Другата функционалност е призив за помощ – нуждаещият се или негов близък пуска зов за помощ като посочва болницата, кръвната група, ако се изисква, отделението и имената на пациента.

Ние, без да споделяме тези лични данни, намираме подходящите кръводарители. Изпращат се данните само на конкретен кръводарител, който е заявил желание да помогне. Администрирането се извършва изцяло от нашата организация. Между двете страни няма контакт – между нуждаещият се и кръводарителя, точно за да се прекъсне възможността за злоупотреба и този човек да поиска пари. От друга страна, съществува неудобството на човека, на когото е помогнато, защото в такава ситуация се чувстваш задължен.

Може би е нормално това чувство на благодарност?

С. П.: Нормално е по-скоро да помогнеш, а не да се чувстваш задължен да се отблагодариш по някакъв начин.

Колко кръводарители са регистрирана във вашата платформа? Това са хора, които са заявили готовност да помагат при необходимост?

С. П.: Имаме вече над 1500 кръводарители, като имате предвид, че преди две години, почти три, изцяло обновихме приложението и от този момент насетне имаме отново регистрирани над 1500 кръводарители.

Това колко акции са, на колко души сте осигурили кръв?

С. П.: От 2020 г. досега имаме повече от 700 спешни акции за намиране на кръводарители в цялата страна.

Как протича една такава акция?

С. П.: При призив за помощ ние пускаме кампания в приложението с информация само за регион, тъй като, за съжаление, в България все още се дарява регионално. Това е изискване на кръвните центрове, колкото и да се отрича - тяхно и на Министерството на здравеопазването. Посочва се колко е спешно – едно е за планова операция, друго за спешен случай, дори за вчера, има и такива случаи.

Ако има изискване за кръвна група, също се отбелязва. Тази информация се пуска в приложението. Тя достига до кръводарителите и подходящите, които могат да дарят в момента, се отзовават. Ние се свързваме с тях. Даваме им допълнителната информация. Те отиват в кръвния център, даряват, изпращат ни бележката, ние я изпращаме на близките или на самия нуждаещ се – който е пуснал призива, за да няма връзка между двете страни.

Тази логистика колко време отнема?

С. П.: Много. Ние сме изцяло доброволци и това отнема страшно много време. Процесът не е напълно автоматизиран с цел да се запазят личните данни, както е по закон. Но намирането на кръв не е единствената ни функционалност като организация. Нашата цел е по-скоро да предоставяме информация. Ежедневно получаваме стотици запитвания и през сайта и през фейсбук страницата за най-различни неща – от „мога ли даря кръв, ако пия еди-какво си лекарство“ до „правих си татуировка, след колко време мога да даря кръв“.

Вие всъщност провеждате интервютата, които се правят в кръвните центрове.

С. П.: Спестяваме едно разкарване на тези хора и време.

Д-р Лазарова, кой е идеалният кръводарител?

Й. Л.: Идеалният кръводарител е този, който идва да дарява със сърце. Възрастта е от 18 до 65 г. според закона. Не се дарява кръв на гладно. Хората бъркат кръводаряване с кръвно изследване. Трябва да са закусили, да са изпили тонизираща напитка - кола, течности - защото се вземат 450-495 мл кръв. Да не приемат медикаменти. Ако хората имат хипертония например и пият медикаменти, могат да отложат приема за следващия ден и да дойдат да дарят. Навремето хипертонията се е лекувала с кръвопускане, така че нищо страшно няма да се случи. Защото, ако започнем за всяко нещо да отлагаме кръводарителите, съвсем ще намалее реалният им процент.

Някой беше споменал, че едва 40% от хората, които могат да дарят кръв, са годни да го направят.

С. П.: Това е световна статистика. Нямат противопоказания. Както каза д-р Лазарова, подходящи са хората на възраст 18-65 г. в България. Едва 40% може да нямат противопоказания в този момент. По една или друга причина страшно много хора отпадат. Затова винаги казвам, че човек трябва да оценява щастието да може да дари кръв, защото това означава, че е напълно здрав.

Оказва се, че кръводаряването е полезно. Защо д-р Лазарова?

Й. Л.: Защото по този начин стимулираме собствената продукция на костния мозък. Дарявайки кръв, обемът се възстановява в рамките на 24 часа, а еритроцитите до 30 дни. Затова, когато човек реши да стане редовен доброволен кръводарител, трябва да има период от два месеца между две кръводарявания, точно с цел да има пълно възстановяване на кръвта. Най-хубаво е така да даряват хората. Много хубаво е да се дарява във възрастта от 18 до 45-50 години. В тази възраст обемът на кръвта се възстановява бързо.

И си далеч от хроничните заболявания, заради които пиеш шепи лекарства...

Й. Л.: И няма сърдечносъдова патология. Затова е хубаво да има възпитание в кръводаряването. То не е противопоказание. Напротив. Много е важно качеството на кръвта. Качеството на кръвта зависи от самия дарител, когато той е доброволен и безвъзмезден. Имаме скрининг за трансмисивни инфекции. Имаме над 99% сигурност и безопасност на кръвта, която ще преливаме. Защото тя може да отиде и за новородено, и за възрастен. И ако един човек прикрие, че приема бета блокери или др. медикаменти, които повлияват сърдечносъдовата функция, когато влеем тази кръв в организма на едно новородено или дете може да има неприятни последици.

А един човек е склонен да прикрие, ако му се плаща. Това ли е най-силният аргумент срещу платеното кръводаряване?

С. П.: Той е изключително сериозен. Това е причината СЗО, експертите, да прокламират, че трябва кръводарителите да са доброволни. Не трябва да са платени или близки, които са силно пристрастни в случая. Както и Вие казахте ние вече 13 години работим в тази сфера. Тъй като имаме комуникация с такива организации в чужбина, практиката е наложена в държавите с много по-добре организирано кръводаряване.

Тези организации са подкрепяни от държавата, институциите, защото са си дали сметка, че човешкият ресурс в кръвните центрове е крайно недостатъчен. Самите те са наясно, че имат нужда от подкрепа. Това се опитваме да дадем – подкрепа на лекарите, на системата на здравеопазването. Защото без кръв тя не може да функционира пълноценно.

Къде е най-полезна една гражданска организация като вашата в този процес – в информирането, във възпитаване в този дух. Според мен вие сте изключително ефективни в някакви екстремни ситуации, когато не може да се открие кръводарител.

С. П.: От една страна, са спешните случаи, където успешно се отзоваваме, от друга страна, е дългосрочната перспектива – да достигнем до хората, да влезем в училищата. Да стигнем до младите, защото те са най-добрите кръводарители. Навършвайки 18 години, те да познават същността на кръводаряването. Когато стигнем до тях, винаги се отзовават. Този процес трябва да е непрекъснат. Не е въпрос на една кампания. Нужна е дългосрочна перспектива, стратегия.

Вие казвате „искаме да влезем в училищата“. Това вероятно означава, че имате план как да работите оттук нататък и да разширявате дейността си? Какво ви предстои?

С. П.: Ние стартирахме академия за доброволци, в която, за съжаление, пандемията малко ни обърка плановете. Започнахме базово обучение за хората, които искат да научат повече за кръводаряването. Не е нужно дори да искат да са кръводарители. Това е информация, която е нужна на всеки. Има голям интерес и смятаме тепърва да го развиваме. Надяваме се да имаме по-голяма финансова подкрепа.

Другият аспект са обученията за кръводарители, които планираме да стартират като допълнителна част от академията. Там се насочваме директно към кръводарителите. Започвайки да даряват регулярно, те трябва да знаят как да се хранят, да следят нивата на желязо в кръвта си. В Италия например на редовните кръводарители им се правят изследвания за проследяване.

Безплатно предполагам?

С. П.: Точно така. Има неща, които се опитваме да въведем като предложения с оглед грижата за кръводарителите, защото тя е не по-малко важна.

Привличането на кръводарителите приемаме, че е отработен процес. Но запазването на мотивацията и задържането им? Как може да стане това, д-р Лазарова?

Й. Л.: Това зависи от отношението на хората към кръводарителя. Защото много е важно да благодарим на тези хора, да ги поканим да дойдат отново, да им стиснем ръката, да ги изпратим с усмивка, когато има повече от няколко кръводарявания да изпратим благодарствено писмо, да им честитим рождения ден. Може да е малка изненада, но тя трогва. Хората трябва да се чувстват оценени. Задържането на кръводарител идва от грижата за него. Трябва да пазим тези хора, защото те даряват живот на нашите пациенти. На първо място е грижата и опазването на неговото здраве.

Стефка, Вашият отговор?

С. П.: Когато кажеш – „благодаря ти, че помогна, че дойде“, това дава много по-голямо удовлетворение от пликчето, което получават в центровете. Не е нужно да откриваме „топлата вода“. Има достатъчно добра практика как да се отнасяме към кръводарителите, може да им се изпращат благодарствени есемеси например. Ние, на наши акции, правим грамоти, страшно се радват, събират си ги.

снимка: БОДК

Защото безвъзмездните кръводарители ценят моралните жестове.

С. П.: Да, това им носи удовлетворение. Тази практика с благодарствени грамоти, с писма, ние я въведохме. Дарителите ги получават непосредствено след кръводаряването. Някои кръвни центрове се опитват да го правят, което е изключително положително. Вярвам, че посоката е точно тази - с добри практики, с добро отношение. За съжаление, има елементарни неща, за които не е помислено.

Националният кръвен център например е в зона за паркиране. Отивайки там, трябва да си платиш, ако си намериш място. Този кръвен център има паркинг, но там не се допускат кръводарители. Защо? Отделете поне две места! Този човек е там за един час, излязъл е от работа и много често се връща на работа отново. Голяма част от дарителите дори не си ползват възможността за отпуск. И това, че трябва да обикаля един час, за да паркира...

Не е стимулиращо, да.

С. П.: Такива елементарни неща. Може би ще прозвучи за някои нечестно, но доброволните кръводарители трябва да са с предимство. Този човек отделя от времето си, само за да помогне. За разлика от тези, които получават облаги. Те се знаят, дори тези, които са около кръвните центрове се знаят, за съжаление.

Да завършим продуктивно, според вас кое е най-работещо?

С. П.: Доброто отношение. Говоренето по проблемите, с желание да бъдат разрешени. Желанието да сме продуктивни за решаване на проблемите, а не негативното говорене. Всеки, който има нужда от информация, може да я намери при нас, в интернет, но хората трябва да знаят, че купуването на кръв е опасно, не трябва да го насърчаваме и че даряването трябва да бъде превърнато в естествена доброволна практика.

Д-р Лазарова?

Й. Л.: Медицината е сърце. Не я ли работиш със сърце, няма как да има добър професионализъм, набиране и задържане на кръводарители и съответно качество на кръвта и кръвните съставки, без никакви рискове за нашите пациенти. Всичко се работи със сърце!