Животът на вирусите е непредсказуем, но има малко тайни за проф. Радка Аргирова. Едва ли има човек, който по-детайлно познава историята на разпространението на ХИВ или COVID-19 у нас. Тя е специалист, чиито прогнози се сбъдват, а това я прави търсен събеседник. Разговорът с нея се проведе по време на 22-та среща на здравни експерти и журналисти, организирана от фондация МОСТ.

Проф. Аргирова, преди време излезе българско проучване, в което взехте участие, „Национален анализ на въздействието на COVID-19 при пациенти със сърдечносъдови, онкологични или хронични белодробни заболявания в контекста на източноевропейска страна с нисък процент на ваксинация. България, март 2020 – април 2022“. Анализът доказа, че България се е провалила с ваксинацията срещу COVID-19.

Да, резултатите бяха ужасни.

Какъв е крайният Ви извод - пандемията направи ли ни по-предпазливи, по-разумни?

Хората да, но българите не.

Идва новият есенно-зимен сезон и пак говорим за превенция. Какви вируси ни чакат, кой е най-опасният?

Грип, COVID-19 и респираторен синцитиален вирус са вирусите, които ще ни атакуват през този сезон. Всички са опасни, всички са дихателни, по един и същи път се разпространяват, но има ваксини срещу тях. Имаме и нова ваксина срещу COVID-19. Контингентът над 55-60 години трябва да се ваксинира. Това е вирус с нови качества, с нови антигени. Антителата от предишно боледуване и ваксинации вече не са активни срещу този вариант или активността им е много ниска – 10-15% не повече, не 100% както беше преди. Вирусът се измени, той се приспособи, към него трябва да има адекватна ваксина. Ето, има я.

Заговорихме за вируси, а напоследък много се коментира какво могат да ни причинят глобалните климатични промени. Появата на заболявания, които не са типични за нашия регион, става все по-близка опасност. Колко сериозна всъщност е тя?

Това е глобален въпрос. Ние нямаме такива природни условия и дадености, които да не познаваме, да нямаме достъп до тях. Например ние нямаме заледените обширни територии на Сибир, не сме в Антарктика. Не може да се предвиди какво ще се случи при климатични промени в тези местности. Предполага се, че е възможно да бъдат размразени много стари архивируси, които просто не познаваме. Може би е възможно това да се случи. Но за България, специално в нашите ширини, тъй като нямаме такива области, не може нищо предварително да се каже. Това обаче не значи, че няма опасност, защото ако такива вируси се появят и имат капацитет за разпространение, те ще се разпространят навсякъде и тогава вече няма значение дали сме в България, или в друга страна.

Защото и хората са мобилни?

Хората са мобилни, вирусите още повече. Те, освен че се размразяват, могат да се пренасят и чрез хора, животни, растения, храна, въздух.

Пандемията от COVID например припомни колко опасни могат да бъдат прилепите.

Прилепите са същества, които живеят в изключително в капсулирани условия, където хората рядко имат достъп. Много малко са пещерите, в които хората са успели да влязат, да ги изследват, да видят какви видове прилепи съществуват. Когато започна COVID пандемията, писах доклад за прилепите и си спомням, че тогава бяха известни около 40-45 вида. Само месец след това стана ясно, че вече са идентифицирани 185 вида. А това не е окончателно. Така или иначе, прилепите предоставят прекрасни условия за разпространение на вирусите.

Защо е така?

В един прилеп могат да съжителстват няколко вируса, а това съжителство предполага обмяна на генетична информация и възникване на нови вируси. Така те спомагат хем за разпространението на даден вирус  - като нападнат човек могат да го принесат директно - хем за еволюцията на самия вирус, защото тези вируси могат да взаимодействат помежду си и да се оформят нови мутации. Това се изследва непрекъснато.

Факт е, че големите епидемии се причиняват от РНК-съдържащи вируси. ХИВ е такъв вирус и пандемията, която причини, все още не е отменена. Ебола, грип, Зика също се причиняват от РНК-съдържащи вируси. Има едно-единствено изключение и това е маймунската вариола, която се предизвиква от ДНК-съдържащ вирус. РНК вирусите имат изключителната способност да се изменят много бързо и да се приспособяват. Това е техният начин на живот.

Това прави ли РНК вирусите по-опасни от другите?

Не мога да кажа, че са по-опасни, по-скоро по-лесно се разпространяват и са по-приспособими. Една ДНК много по-трудно се приспособява и променя от една РНК. Това са генетични феномени.

С наблюденията, които имате върху живота на вирусите, можете ли да предположите колко близо сме до следваща пандемия?

Не мога да кажа, но това, което трябва да правим, е да следим дивия свят, който досега не се следеше. Ние, хората, си бяхме въобразили, че сме господари на света и не ни е интересувало къде какви прилепи има например. Сега вече започва проследяване на целия див живот на планетата. Следващото, което трябва да се следи, е движението на дивите животни към домашните, защото човек няма да отиде в пещера, за да се зарази или ако се случи, ще е единичен феномен. Но трябва да се следи движението на дивите животни към домашните, как може да се предаде зараза - директно, чрез храна или по друг начин.

Щом казвате, че едва сега хората обръщат внимание на дивите животни, значи преди може би не е съществувала толкова непосредствена опасност? Или съжителството с дивия свят е било по-безопасно?

Сега подвижността на населението е изключително голяма. Понятието "локално разпространение" вече не съществува. Ние искаме например да ядем далечни екзотични храни от Югоизточен Китай – внасят се, но няма международен регламент, който да казва какви трябва да бъдат проследимостта, транспорта, контрола на нехарактерни стоки, които се внасят от една страна в друга.

Това е едно от нещата, които ООН трябва да свърши. Така, както има служба ФАО по прехрана на населението и всяка страна има национални агенции, трябва да има и такава международна служба и като внасяме скакалци от Китай, понеже тук някой ресторант е решил да предлага, да се знае на какви точно критерии трябва да отговаря този внос, да я има и съответната проверка. В момента такъв контрол не съществува.

Споменахте, че ХИВ все още е пандемия. Защо е така? Има терапия, която създава продължителна ремисия.

Терапията лекува, без да излекува тотално, защото продължават да се откриват нови заразени, особено сред младите хора. Техният брой не е по-малък, особено в Африка вирусът продължава да се разпространява. Има обаче огромна разлика между това как се разпространява в Европа, САЩ и в Южна Америка и Африка. Не сме се справили с разпространението. С лечението до голяма степен да.

Ние сме на прага на ваксина срещу ХИВ. Разбира се, тук възниква големият въпрос, който ще бъде спорен за цял свят - кой трябва да бъде ваксиниран с нея. Отначало идеята беше да бъде нещо като имунизациите за хепатит Б при раждане. После се заговори за това, че тази ваксина ще се прилага в случаи, когато хората навършат определена възраст и може да имат рисково сексуално поведение. Този въпрос още не е решен и ако трябва да бъда честна, бих казала, че решението на кого да се прилага тази ваксина ще отнеме повече време от създаването ѝ.

Възниква и много голям морален въпрос – човек би си казал "щом съм ваксиниран, мога да ходя където искам и да правя каквото искам". Да, човекът, който е ваксиниран, няма да се разболее, но ще предава вируса. Този аспект също още няма решение. Хората все пак мислят, когато се ваксинират – "защо го правя, какво поведение имам". При COVID-19 можеш да се заразиш при вдишване на въздух, но тук имаш отговорност – можеш да контролираш контактите си все пак, да обмислиш поведението си.

Това може би бави и производството на ваксината?

Не, тя ще бъде пак иРНК ваксина. Първите изпитвания вече преминаха. Това е много интересна ваксина, по-различна е като технология на създаване от COVID ваксината. Съвсем друг вид антитела ще се получават в резултат на ваксинацията.

С ХИВ, за разлика от COVID-19, нещата са обърнати – първо беше създадена терапия, след това започна да се разработва ваксина. Защо?

Има научно обяснение. Коронавирусът има в състава си няколко ензима. Винаги, когато има собствен ензим в състава на един вирус, първото, което правим като терапия, е да създадем аналози. Тоест почти същите аминокиселени с малки различия, за да "излъжем" ензима да вземе като градивен елемент това, което ние му даваме, и да не може да си построи истинско поколение – "грешна тухличка", както обяснявам на моите студенти.

Тоест ние объркваме вируса. Колкото повече ензими има в един вирус, толкова повече препарати можем да подготвим. Разбира се, това е съпроводено с резистентност, привикване на организма, но е някакво лечение. Когато обаче искаме да се направи ваксина нещата са съвсем различни. Ние трябва да отчетем всички механизми на имунитета.

Вие следите разпространението на ХИВ у нас от самото начало. Как стоят нещата с обхвата на заразените и всички ли имат достъп лечение?

С ХИВ нещата стоят много добре. Терапията е децентрализирана. Към медицинските университети има центрове за лечение на ХИВ/СПИН. Вече няма нужда лицата да идват в София. Имат право на избор къде да отидат, за да получат лекарството си. Освен това снабдяването с медикаменти и проследяването на ефекта от терапията са изцяло платени директно от националния бюджет, не от НЗОК. Всяка година, на базата на статистика на новооткритите заразени и на това каква е терапията, се залага необходимата сума за закупуването на реактиви за мониторириране и лекарства. Обявява се търг и така е години наред.

А преодолява ли се стигмата над хората с тази болест?

Не се е преодоляла и най-страшното е, че най-тежката стигма е сред медицинските работници. Това е най-тежкото. Непрекъснато има случаи на отказана медицинска помощ. Един от последните беше с млада жена, която трябваше да роди, но от болницата, където се беше насочила, отказаха да я приемат, когато им каза, че е с ХИВ.

Преодоляването на стигмата не става с бюджет, нито със закон. Това е резултат от лошото ни медицинско образование. Не може да учиш медицина и... В крайна сметка ти няма да се сблъскваш с дизайнери и модни линии, ще виждаш страдащи хора – едни повече, други по-малко. Не можеш да неглижираш страданията им.