Българите имат по-кратък "живот в здраве" от останалите европейци. При жените този период е малко по-дълъг - до 62-62 година. В Швеция този период е с 10 години по-дълъг. Това каза проф. Даниел Вълчев по БНТ в анонс за представянето на данните от изследването Здравен барометър.

По думите му брометърът отчита характеристиките на населението, които влияят върху здравния му статус, например ежедневно тютюнопушене и индекс на телесна маса. 

В България има четири пъти повече болнични легла от Швеция, с която дадох пример, но нейното население е по-здраво. Това показва друг феномен -  здравната ни система е видимо ориентирана към диагностика на вече заболели хора. Тя лови пациенти, за да ги лекува, по възможност с най-тежките клинични пътеки. Болниците не са виновни за това, системата е такава. Над 2/3 от разходите са за лечение, профилактиката е занижена, констатира проф. Вълчев.

Той обясни и какво е предизвикало интереса на екипа му към системата на здравеопазването.

Здравеопазването е една от сферите с най голям публичен ресурс. Всеки е засегнат. Разширихме екипа с лекари, икономисти и тази година започнахме инициативата заедно с проф. Кантарджиев. През април представихме по кои 6 групи критерии ще правим замервания на системата на здравеопазването и как изглежда тя, съпотставена с други публични системи у нас и в Европа, посочи юристът. 

Проф. Вълчев очерта и друг известен дефицит - недостигът на медицински сестри и акушерки. Според данните от висшите медицински училища през последните години приемът за тези професии бележи лек ръст, но възнагражденията им са под средните за страната. Това по думите му е основната причина да липсва интерес към тях и да се търсят възможности за реализация в други държави.

Акцент в представянето на данните от Здравен барометър е и проблемът с недостига на лекарства.

Това също е един пример как не умеем да решаваме публично значими проблеми. Първото, което трябваше да се направи, е да се види, че този проблем го има във всички държави. В САЩ, където няма паралелен износ на лекарства, също има недостиг. Тоест проблемите надхвърлят дистрибуцията. Съществува ситемата СЕСПА, където също има проблем, тъй като се разчита на доброволни данни от играчите в нея, а не всички ги подават коректно, тъй като има лекарства, които не са въведени. В същото време Изпълнителната агенция по лекарствата няма капацитет да оказва повсеместен контрол, обясни той.

Вълчев направи аналагия с правилата за движение по пътищата: 

Ние казваме - дайте да огриничим износа, най-вече за ЕС, но това е все едно да констатираме, че не се спазва знака 60 км/ч и да кажем, сега ще го направим 40 км/Ч. Този, който не спазва ограничението за 60 км/ч, не виждам никаква разумна причина да спазва 40 км/ч. Ако не видим какво има в системата, как функционира и къде са нейните пробойни и не засилим контрола, цялото говорене за преодоляване на недостига се превръща в начин да се влезе в партийни политически и лични разправии, категоричен бе проф. Даниел Вълчев.