OFFNews разговаря с депутата Елена Йончева от Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент по повод опита за пробив с шпионски софтуер в нейния телефон, постигнатото в ЕП досега и личното ѝ бъдеще като политик и журналист.

Наскоро стана ясно, че сте подслушвана. Вие сте публичен човек, защо според вас някой има интерес да Ви подслушва?

- Това не е първият такъв случай: през 2020 г. лидерът на гръцката опозиция Никос Андрулакис откри шпионски софтуер в телефона си. Сега при рутинна проверка установиха още една атака от шпионски софтуер - при Натали Лоазо, председател на подкомисията по отбрана на Европейския парламент. Аз също съм част от тази комисия. Опитът за проникване в моя телефон е бил на 30 октомври 2023 г. Засега специалистите не могат да установят какъв софтуер е използван и дали опитът е успешен.

Г-жа Лоазо призова всички членове на подкомисията, както и сътрудниците им, да си проверят телефоните в IT отдела в Европейския парламент. Възможно е да съществуват опасения при някои колеги, че при проверка ще бъде свалена цялата информация от телефона им.

Моята работа е изцяло публична. Проверих работния си график. През октомври бях в България на мисия с мониторинговата група за върховенството на закона, както и на мисия в Израел. Нямам никакви предположения откъде и защо може да бъде този опит за шпиониране. Всички версии са възможни.

В Европейския акт за свободата на медиите Комисията допускаше възможността такива шпионски софтуери да бъдат използвани срещу журналисти, когато е застрашена националната сигурност. Моето предложение като съдокладчик беше, ако има подслушване на журналисти, то да става само тогава, когато има обосновани съмнения за криминална дейност, както и съответното разрешение за подслушване да е предварително одобрено от съдебните институции. Защото някои държави в Европа, които имат склонност към авторитарно управление, могат да приемат за заплаха за националната сигурност журналистически разследвания, насочени към хора от властта. Предложението беше прието, въпреки първоначалната съпротива.

Какво отчитате като постижение в работата си в Европейския парламент?

- Това е първият ми мандат като европейски депутат. Поставих си няколко цели – медийната свобода, борбата срещу корупцията и по-добра европейска защита при мигрантска криза. Още в началото поисках среща с еврокомисаря Вера Йоурова и ѝ изложих своите аргументи защо е необходимо европейско медийно законодателство. Дадох пример с България, която тогава беше още по-назад в класацията за свободата на медиите на "Репортери без граници". Българската журналистика имаше нужда от помощ. Вера Йоурова беше доста скептична, защото една такава регулация е приоритет на националните законодателства и не е част от европейските договори.

През есента на 2022 г., все пак, Европейската комисия, като съзаконодател, изпрати своето предложение за Европейски акт за свободата на медиите. В него предложих, освен редица мерки за защита на журналистите, ограничение за социалните платформи да свалят медийно съдържание. Досега модераторите можеха да свалят по собствена преценка журналистическа статия. С новия закон те не могат да правят това. В случай че смятат, че статията трябва да бъде свалена, те трябва да предоставят своите аргументи на съответната медия и да ѝ дадат възможност тя да отговори. Ако въпреки всичко статията е свалена, журналистите могат да се обърнат към т.нар. Европейски медиен борд, който се състои от членове на националните Съвети за електронни медии (СЕМ). Европейският медиен борд ще трябва да се събира периодично в Брюксел, за да установи дали даден казус е справедлив или не. 

Как Европейският акт за свобода на медиите ще създаде условия за независима журналистика? Актът често е нападан, че е цензура. Имат ли основание тези критики или има пропаганда срещу него?

- Медийният акт не решава всичко. Журналистиката е битка и борба за източници, информация и т.н., която носи своите рискове. С този акт се надяваме да създадем първите стъпки към по-добри условия за медиите. Недостатъците ще се видят в практиката и нормативните текстове ще се надграждат.

В началото имах опасения, че законодателството ще се използва за налагане на цензура. Актът в този вид не може да бъде използван за ограничаване на медийната свобода. Ако един журналист счита, че е подложен на цензура или върху него се оказва натиск, може да потърси правата си пред Европейския медиен борд.

Уви, предложението ми всички спонсори на една медия да бъдат публични, не се прие. От всички политически групи най-голяма опозиция имаше сред немските колеги, но не само. Достъпни за читателите ще бъдат само държавните и европейските спонсори. Прието бе предложението за прозрачност на собствеността на медиите. Но за съжаление, ние знаем, че много често собственикът на медията може да бъде про форма. В бъдеще трябва да се мисли как да се преодолее тази ситуация.

Как ще коментирате поведението на БСП, кого очаквате да издигне Корнелия Нинова в листата за избори за ЕП?

- Това е най-лесният въпрос, тъй като Корнелия Нинова казва, че работи за силна лява партия в България. Тогава, естествено, че ще издигне нас петимата (б.а. Йончева, Сергей Станишев, Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Иво Христов) - защото постигнахме конкретни резултати. Нинова не е водила разговори с нас до този момент. Трябва да видя дали не ми е оставила съобщение...

Друг е въпросът дали ще се ангажираме. Искаме ли да застанем до това ръководство, което за последните няколко години разочарова близо 700 000 привърженици на партията? Би трябвало да сме доволни, ако на тези европейски избори БСП спечели и едно място в Европейския парламент.

Как виждате бъдещето си? Ще продължите ли да се занимавате с политика и журналистика?

- Политиката се превърна в дилърство, където вече не се борите за каузи, не си поставяте политически цели… Политиката е терен за реализиране на бизнес и кариерни задачи. Влязох в нея преди повече от седем години с конкретна амбициозна кауза. Днес не знам дали в българската политика все още има място за кауза. Но осъзнавам, че разочарованието не би трябвало да бъде част от емоциите в политиката, защото тя е постоянна битка.

Какво мислите за казуса с Джулиан Асанж, вълнува ли Ви? Защо хората сякаш не го забелязват, при положение че сега се решава съдбата му?

- Разбира се, ситуацията засяга свободата на словото и достъпа до информация. На една от предишните сесии на ЕП изслушахме съпругата му Стела Асанж. Смятам, че трябва ЕП да има много по-активна позиция. Трябва да има не просто изслушване, а резолюция -да има ясна позиция, така както с Алексей Навални. Ако ЕП го боли за Навални, по същия начин трябва да го боли и за Асанж.

ЕП, Европейската комисия и Съветът трябва да имат позиция за Асанж. Не мисля, че това са различни случаи. Единият е руски опозиционер, а другият е сред най-ярките защитници на правото на гражданите да получават информация. Мнозинството в парламента обаче отхвърли предложението да има обсъждане с резолюция.