ЕК върна за втори път предложеното от България Споразумение за партньорство, с аргумент, че не изпълнява основната си функция – да отрази спазването на принципа за тематична концентрация на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), като се изберат интервенции, имащи най-голяма добавена стойност за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. Тази версия на Споразумението за партньорство (СП) беше изпратена в Брюксел след публично обсъждане на 02.04.2014 г. Бележките по документа са получени от националните власти на 06.06.2014 г. Въпреки уверенията на управляващите, че всички коментари по първия вариант на споразумението са отразени, от страна на службите на Комисията отново идват сериозни крити. В тази връзка OFFNews потърси за коментар бившия министър по управление на европейските фондове Томислав Дончев от ГЕРБ.

Г-н Дончев, какво следва от това, че Европейската комисия отново върна Споразумението за партньорство на България, от което зависи одобрението на програмите, по които ще получаваме европейски средства в периода 2014-2020?

Споразумението всъщност не е върнато за редактиране, то е върнато за преработване, което забавя процеса с минимум 4 месеца. Сега трябва да се преработи споразумението, да се изпрати отново и Комисията в двумесечен или тримесечен срок да реагира отново. Това запраща процеса във второто полугодие. Когато казах преди няколко месеца, че 2014 г. ще е нулева за усвояване на европейски средства, бях абсолютно прав.

Да напомня още нещо - освен споразумението, трябва да се одобрят и Оперативните програми. Съдейки от качеството на Оперативните програми, те ще бъдат връщани няколко пъти.

Трябва да помним добре историята - България беше първата държава членка, която през пролетта на 2013 г. внесе в Европейската комисия предварителния вариант на Споразумението за партньорство. Бяхме заедно с Полша. Сега вече България изостава, защото към момента имаме четири държави с одобрени споразумения - Полша, Гърция, Германия и Дания.

Добрият анализатор трябва да сравни предишните коментари на Споразумението за партньорство с тези. Последният вариант не само не представлява подобрение, а е влошен. Това е наистина тъжно. И като най-голям проблем се очертава отказът от реформи.

Към кой сектор са най-сериозните критики?

Здравеопазването е най-тежкият проблем. Тук ще напомня още нещо - в новия общ регламент са уредени т. нар. предварителни условия, по които ще се следи напредъкът на страната до 2016 г. Там във всяка от сферите се предписват изключително сериозни реформи, които трябва да бъдат направени. Ако не бъдат направени тези реформи, спира се европейското финансиране в началото на 2017 г.

Първата реакция на Комисията по отношение на предварителните условия по споразумението за партньорство е смразяваща. Там категорично са посочени водният сектор и сектор здравеопазване. Това са сферите, в които не само няма реформа, в тях няма визия за реформа. Най-остра е критиката към сектор здравеопазване.

Предсрочните избори и евентуално служебно правителство може ли да забавят още повече преговорите?

Не, едно служебно правителство по никакъв начин не е ограничено в правомощията си - то може да внася и да подписва споразумения. Така или иначе това правителство не се отличи с особена политическа воля, с визия по отношение на европейските пари. Както за довършването на стария програмен период, така и по отношение на започването на новия. Една година от началото на мандата на правителството сме категорично по-зле от позицията, в която България беше преди една година. Не виждам един служебен кабинет как би могъл да влоши нещата.

Няма ли възможност все пак да се използват предсрочно средства от програмен период 2014 г., ако имаме разрешение на ЕК?

Съгласно новия общ регламент има две хипотези и могат да се използват и двете. Едната е да се използват средства след одобряване на Оперативните програми, другата е от 1 януари 2014 г. Ако държавата има достатъчно смелост, би могла авансово да започне да харчи пари. Планът ни преди година и нещо беше именно такъв - около 200 млн. лв. да бъдат развъртяни от държавния бюджет, с които да стартират първите проекти още през 2014 г. И тези пари после да бъдат възстановени от Европейската комисия. Това може да се случи дори преди да има одобрено Споразумение за партньорство.

Има няколко абсолютно сигурни неща, които 100% трябва да тръгнат. Те са интегрална част от проекти, които са се движили от програмен период 2007-2013 и са абсолютно безспорни. Такива са някои от схемите по "Човешки ресурси", проекти по воден сектор от ОП "Околна среда", лотове на магистрала "Струма", тунелът под Шипка. Всички тези неща са започнати преди това и спокойно можеше процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за избор на изпълнител да се проведат тази година, да се обявят първите схеми. Вместо да бяхме опукали 500 млн. от Фонда за растеж, можеше 200 млн. лв. да се заделят авансово, да се финансира само старта на тези проекти и те след одобряването на Споразумението за партньорство, щяха да бъдат възстановени от Европейската комисия, щяха да бъдат върнати. Поне някой да беше прочел какви папки са оставени в Министерския съвет, какви планове и какви механизми са разработени преди това.

Още по темата

09/06/2014

Анализи

ЕК отново не прие Споразумението за партньорство 2014-2020