Два тематични полюса и два коренно различни стила успешно съжителстват на екраните в Кан и показват многообразието и дълбочината на авторското кино.
„Болка и слава“ на Педро Алмодовар и „Жалко, че ви изпуснахме“ на Кен Лоуч. Но ситуацията не е Алмодовар срещу Лоуч, а Алмодовар и Лоуч, еднакво силни и завладяващи, всеки верен на себе си, но и надскачащ познатото. Засега в предвижданията на световната преса „Болка и слава“ води класацията, а френската критика му дава най-много въображаеми „Златни палми“. Това, разбира се, няма отношение към оценката на журито. Не рядко журналистите са бивали силно изненадани...
„Филм на Алмодóвар“ – така пише в надписите на „Болка и слава“, последният опус на испанския майстор в състезанието. Само „Алмодóвар“ защото името е вече марка, институция. Най-известният по света испански режисьор, след Саура и Бунюел, е автор с неповторим стил, влязъл в историята на киното с няколко великолепни филма, които познаваме - „Жени на ръба на нервна криза“, „Всичко за майка ми“, „Говори с нея“. Отношенията му с Кан са приятелски - има награди, но не и „Златна палма“. Беше обаче Председател на журито през 2017. Може би му е ред, тази година става на 70. Последните му филми „Кожата, в която живея“ и „Хулиета“ разочароваха почитателите му, заради дистанцията спрямо героите и самоповторенията. Но „Болка и слава“, който е откровено автобиографичен, много напомня изповед. Дълбока, осмислена, откровена докрай, но и деликатна. Това е кино съвсем близо до формулата на Кан „авторско кино за широката публика“.
РЕЖИСЬОР В КРИЗА И БЕЗПЪТИЦА
– творческа и човешка, това е сюжетът на филма. А той е познат още от „Осем и половина“ на Фелини (да споменем само най-запомнящият се филм по темата), но тук има съвсем друго звучене. „Това е филм, който трябваше да направя“ – споделя Алмодовар. - Не искам да го описвам като терапия, но мога да кажа, че имаше облекчаващ ефект“. Докато бавно потъва в „лов на дракони“ (пушене на хероин и за да облекчава многото си физически болки) героят протъва в спомените си и оттам идва спасението му. Безоблачното детство през 60-те в малко село във Валенсия, майка му, първото сексуално влечение, Мадрид през 80-те, първата любов към мъж в зряла възраст и болката от скъсването. Това, което го изважда на повърхността, е писането. Застаряващият и несигурен Салвадор Майо е изигран деликатно-вглъбено от Бандерас, представящ нещо като алтер-его на Алмодовар („познаваме се от 40-години, призна Бандерас, много сме преживели и този филм е една сълза от радост“), на кръстопътя на истината и измислицата. Той носи ярките дрехи и аксесоари на маестрото, има емблематичната му прическа, апартаментът му е копие на дома на Алмодовар, с истинските картини... Понякога приликата е потресаваща, а малките различия добре работят за силата на посланието - отчаянието и депресията се преборват с творческия акт, чрез помирението с близките, семейството, приятелите. Освен Бандерас, във филма блести и прелестната Пенелопе Крус в ролята на майката на бъдещия режисьор. Алмодовар, Бандерас и Крус донесоха в Кан испански дух. А най-ценното във филма е тоталната искреност и липсата на нарцисизъм – това сякаш е новото ниво на Алмодовар. „Болка и слава“ показва открито много пристрастености и зависимости, но режисьорът признава, че голямата му пристрастеност, освен да спи по 8 часа, днес е „киното – и като зрител, и като разказвач.“
КЕН ЛОУЧ, МАЙСТОРЪТ НА АНГАЖИРАНОТО СОЦИАЛНО КИНО
И защитник на работническата класа, също изненада публика и критика. 82-годишният ветеран с две „Златни палми“ зад гърба става все по-добър и както отбелязаха, се подмладява, остарявайки. Лоуч неизменно работи с великолепния си сценарист Пол Лавърти и двамата отново анализират, но по човешки, най-новите форми на експлоатация сред работещите. Но това не е социологическо изследване, а жива семейна драма, в която ще се разпознаят милиони по света. Филмът показва как се влошават отношенията в едно най-обикновено семейство заради чудовищната заетост на родителите, как един тийнейджър почтки тръгва по лош път, идват кризи, малки и големи неприятности. Бащата е шофьор-доставчик на стоки по домовете (от Амазон и други подобни гиганти на търговията), със свой камион, купен с големи лишения и е притиснат от графика си до степен, с извинение, да трябва да пикае в бутилка... Майката се грижи по 14 часа за стари и болни хора и направлява децата си по телефона. Всичко, което искат е да живеят нормално. Но никак не се получава. Основното им състояние е стрес, гняв, неудовлетвореност. И все пак успяват заедно да запязат следи от човешкото си достойнство. Лоуч го казва най-точно: „Искаме ли наистина свят, в който хората работят под такова напрежение? Това не е провал на пазарната икономика, обратно - това е логичната еволюция на пазара, просмукан от дива конкуренция, целяща да намали разходите и да оптимизира печалбите. Пазарът не се занимава с качеството на живота ни. Това, което го интересува е печеленето на пари, а двете не са съвместими. Работниците с ниски доходи, като моите герои и семейството им, плащат цената.“
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
alfakentavur
Путин отстрани Сергей Шойгу като министър на отбраната
Constanza
Синът на Явор Божанков простреля друго дете (допълнена)
Constanza
Путин отстрани Сергей Шойгу като министър на отбраната
БотоксПутю
Арестуван в Австралия бивш US пилот от военноморския флот работил с китайски хакер