Легендата на българския футбол и на националния ни тим, Емил Кременлиев, даде ексклузивно интервю сайта Нострабет. Той сподели мнението си преди контролите с Танзания и Азербайджан, както и изрази надежда, че Илиан Илиев може да сглоби боеспособен представителен тим.

Специалистът коментира и възкачването на Георги Иванов начело на БФС. Според него всяка промяна се очаква да доведе до нещо по-добро. Кременлиев акцентира над липсата на футболна и спортна инфраструктура на много места в страната, което е част от причината и за загубата на интерес от страна на децата към футбола.

- Здравейте, господин Кременлиев! Предстоят мачове на националния отбор през следващите дни. Какви са Ви очакванията за срещите с Танзания и Азербайджан?

Контролата си е контрола, независимо дали срещу Бразилия или Танзания. Трябва да си знаем мястото. Не сме особено атрактивен отбор за контроли към момента. За Танзания не мога да кажа нищо. Азербайджан в последно време като че ли израства във футбола. Виждаме, че клубният отбор Карабах игра осминафинал срещу Байер Леверкузен в Лига Европа и се представи много достойно. Това, може би, подсказва, че тази проверка е по-престижна.

Пак казвам, за Танзания не знам нищо. Не познавам нито един футболист. Може и да съм чувал, но не се сещам. Възможно е и те да са добър отбор. В тези проверки е по-важно представянето, не толкова съперниците. Илиан Илиев е начело от 2-3 мача, все още изгражда отбор. Трябва да види състезателите на какво ниво са. При всички случаи ще бъдат полезни тези срещи.

- Може би пък ще е добра възможност да видим как стоим в мачове, в които ще доминираме върху притежанието на топката?

При всички случаи е така. Срещу Сърбия и Унгария се представихме добре от позицията на аутсайдер. Тогава се бранехме и контраатакувахме, което ни се получи. Сега сме в обратната позиция, което е важно. Ще имаме възможност да сме по-доминантни, да търсим развръзка във финалната третина и повече попадения. При всички положение ще е един плюс и за треньорското ръководство.

- Илиан Илиев тръгна с два силни резултата начело на „лъвовете“, както и споменахте. Може ли той най-после да изгради боеспособен представителен тим?

Няма спор, че всички се надяваме на това, особено с оглед на предишните резултатите, които не бяха особено добри. Преживяхме неприятни ситуации, загубихме от отбори, от които не сме си представяли, че можем да загубим. Всички българи се хващаме за тези два резултата срещу реномирани съперници и се надяваме. Факт е, че нямаме играчи на най-високото ниво, но имаме някои добри млади състезатели. Не винаги отбор става със звезди. Може да не са звезди, но трябва колектив. Илиан Илиев се е доказал като треньор и може да се надяваме единствено за нещо добро.

- Дават ли надежда добрите игри на Кирил Десподов и Илия Груев-младши, че се заформят и истински лидери в този отбор?

При всички случаи. Кирил Десподов е добре познато име вече у нас, то Илия Груев-младши все още не е толкова утвърден. Той направи добър трансфер от Вердер в Лийдс. Харесвам го като играч. Нужно му беше време за адаптация, но в последно време виждаме, че той е твърд титуляр в състава на английския клуб. На 99% Лийдс ще е във Висшата лига догодина, което ще е страхотно за нас – да видим българин във Висшата лига. Той е млад играч, около когото трябва да се гради националния тим. Заедно с Кирил Десподов, Алекс Петков и един измежду Наумов и Дюлгеров – това е гръбнакът на националния ни състав в момента.

- Груев и Петков всъщност не са съвсем продукт на българския футбол. Това ли е рецептата, която може да донесе успех и на националния ни тим в следващите години?

Като се замислим, наистина проблемът при нас е детско-юношеските школи. Груев е школуван в Германия, Петков – в Шотландия и Гърция. В последно време не е случайно, че се търсят деца, които са израснали на Запад и са получили своето футболно образование в други страни.
Не мога да съм категоричен къде точно е проблемът в школите, но той е видим. Не произвеждаме такива футболисти, каквито едно време. Това особено важи за възрастите след 16-17. Преди това разликата не е толкова голяма, но нишката се къса след време. Вероятно няма достатъчно подготвени и обезпечени треньори. Едно е да вземаш 4-5 хиляди лева като треньор на мъже, друго е да си на 1500 лева в дадена школа. Има и изключения, разбира се. Българските деца са талантливи, това е доказано, но в изминалите години нямаме играчи, които да потвърждават това на професионално ниво.

- От няколко години вече сте част от детско-юношеската школа на Арда. Откъде идва това изоставане при юношите ни от едно време нататък?

Имам опит в Арда, да. До 12-13-годишна възраст нещата вървят добре. След това обаче големият проблем е в треньорите. Има няколко школи в България – Септември, ЦСКА, Левски, Лудогорец, които уж развиват играчи. Може да пропускам някоя или друга школа. И при тези клубове обаче има проблем с треньорите. Специалистите в детско-юношеския футбол не са толкова добре оценени. Познавам треньори в чужбина, в Германия и други страни, които от 20 години работят в школи и са поставени на пиедестал. В България не е съвсем така. Подценявана е нуждата от качествени специалисти в школите. Ако там не се получи необходимата подготовка, то след това ще е късно. Затова се отказват и много деца.

- Господин Кременлиев, миналата седмица бяха и изборите за президент на БФС. Как оценявате заставането начело на Централата на Георги Иванов?

Цяла България се занимаваше с този въпрос дълго време. Всеки очаква нещо по-добро. Това, на теория, е идеята на промяната. Дай Боже нещата да се подобрят в сравнение с настоящия момент. За мен обаче президентът на БФС няма такова значение, когато става дума за детско-юношеските школи. Не, че няма значение, но сякаш му се придава прекалено голяма важност.

- Има ли проблем, че спортът и футболът не са подкрепени в достатъчна степен на държавно ниво?

Това е така, със сигурност. Големият проблем е свързан с инфраструктурата. Виждам вече няколко години в Кърджали и на други места, че проблемът с базите е голям. На повечето места децата тренират при много неподходящи условия. Родителите, когато дойдат да видят къде тренират децата им, след това не ги пускат на тренировки. Тук вече клубовете не могат да се оправят без държавата. И на мен ми е болно, че една Унгария или Северна Македония имат много по-добри стадиони от нас, но такова е положението.

- И за финал – какво си пожелавате за родния футбол до края на годината?

Още сме в началото на годината, така че има доста време. Пожелавам здраве и успехи. Успехи на клубно и на национално ниво. Дано след този Конгрес, все пак, има някаква крачка напред.