Хиляди цивилни украинци са в руски плен, изтезавани физически и психически. За преживяното от оцелелите разказва днес АП. Публикуваме текста преведен и без съкращения.

Запорожие, Украйна: Украински цивилни се събуждат много преди изгрев слънце в лют студ, нареждат се на опашка пред единствената тоалетна, след което ги натоварват по дулата на оръжия в ремарке за добитък. Те прекарват следващите 12 и повече часове, копаейки окопи на фронтовата линия за руските войници.

Мнозина са принудени да носят твърде големи руски униформи, които могат да ги превърнат в мишена, а бивш градски администратор е принуден да тътри ботуши, които са с пет номера по-големи от неговия номер. В края на деня ръцете им са вкочанени.

Наблизо, в окупираната област Запорожие, други украински цивилни копаят масови гробове в замръзналата земя за съратниците си, които не са оцелели. Мъж, който отказва да копае, е застрелян от упор – още едно тяло за гроба.

Хиляди украински цивилни са в руски плен в Русия и окупираните украински територии. Държат ги на различни места – от новопостроени крила на руски затвори до влажни мазета. Повечето от тях нямат никакъв статут според руското законодателство.

И Русия планира да задържи вероятно още хиляди хора. Руски правителствен документ от януари, получен от АП, описва създаването на 25 нови затворнически колонии и още шест центъра за задържане в окупирана Украйна до 2026 г.

В допълнение руският президент Владимир Путин подписа указ през май, който разрешава Русия да изпраща хора от териториите, където е въведено военно положение, което сега включва цяла Украйна, в територии, където няма такова – например в Русия. Това улеснява депортирането на украинци, които се съпротивляват на руската окупация, далеч в Русия за неопределено време. АП вече е документирала много такива случаи.

Много цивилни граждани са задържани за предполагаеми провинения като... говорене на украински език или просто защото са млади мъже в окупирана територия и срещу тях не са повдигнати обвинения. Други са задържани като терористи, бойци или хора, които „оказват съпротива на специалната военна операция“.

Стотици са използвани за робски труд от руските военни – за копаене на окопи и други укрепления, както и на масови гробове.

Изтезанията са всекидневие, включително многократните електрошокове, побои, при които се разбиват черепи и се чупят ребра, и симулиращо задушаване. Много бивши затворници казват пред журналист от АП, че са очевидци на смъртта. В доклад на ООН от края на юни са документирани 77 екзекуции на пленници по бързата процедура и смъртта на един човек вследствие изтезания.

Русия не изобщо не признава да задържа цивилни, камо ли причините, по които го прави. Пленниците служат за разменни монети в замяна на руски войници, а ООН заявява, че има доказателства, че цивилни са използвани като човешки щитове близо до фронтовата линия.

Журналисти от АП са разговаряли с десетки хора, включително 20 бивши затворници, заедно с бивши военнопленници, със семействата на повече от дузина задържани цивилни, с двама представители на украинското разузнаване и с правителствен преговарящ. Техните разкази, както и сателитни снимки, социални медии и правителствени документи и копия от писма, доставени от Червения кръст, потвърждават широкомащабната руска система за задържане и малтретиране на цивилни, която директно нарушава Женевската конвенция.

Някои цивилни са задържани за дни или седмици, а други са изчезнали за повече от година. Почти всички освободени казват, че са преживели или видели мъчения, а повечето описват, че са били местени от едно на друго място без обяснения.

Олена Яхупова Снимка: БТА/АП

"Това е трафик на хора" - казва Олена Яхупова, градски администратор. Тя е принудена да копае окопи за руснаците в Запорожие. "Ако не говорим за това и мълчим, тогава утре там може да попадне всеки - моят съсед, познат, дете."

Невидими затворници

Новата сграда в комплекса на Затворническа колония №2 е висока поне два етажа и е отделена от основния затвор с дебела стена.

Според сателитни снимки, анализирани от АП, това съоръжение в източната част на руската Ростовска област е издигнато в началото на войната през февруари 2022 г. То лесно може да побере стотици украински цивилни, за които се смята, че са задържани там на базата на разкази от бивши пленници, семейства на изчезнали, правозащитници активисти и руски адвокати. Двама руски правозащитници в изгнание заявиха, че сградата е силно охранявана от войници и бронирани превозни средства.

Постройката в Ростов е едно от най-малко 40-те места за задържане в Русия и Беларус и 63-те в окупираните украински територии, където се държат украински цивилни, според карта на АП, съставена въз основа на данни от бивши пленници, Украинската медийна инициатива за човешки права и руската правозащитна група Gulagu.net. В неотдавнашния доклад на ООН са преброени общо 37 обекта в Русия и Беларус и 125 в окупирана Украйна.

В някои от тях се намират и руски затворници, обвинени или осъдени за извършването на различни престъпления. Други, по-импровизирани места, се намират близо до фронтовата линия. АП документира две места, за които бивши затворници казват, че украинци са били принудени да копаят окопи. Сенчестият характер на системата за задържане прави труден достъпа до информация колко точно цивилни се държат в плен. Украинското правителство е успяло да потвърди данните за малко повече от 1000 души, на които са повдигнати обвинения.

Най-малко 4000 цивилни са държани в Русия и поне още толкова са разпръснати в окупираните територии, казва Владимир Осечкин - руски правозащитник в изгнание, който разговаря с информатори в руските затвори. Той е основал сайта Gulagu.net, за да документира злоупотребите. Той показва на АП документ от руски затвор от 2022 г., в който се казва, че 119 души, "които се противопоставят на специалната руска военна операция" в Украйна, са били преместени със самолет в основната затворническа колония в руската област Воронеж. Много украинци, освободени по-късно от Русия, също описват необяснимо прехвърляне със самолет.

Украинският преговарящ Олександър Кононеко цитира украинското правителство, според което може би са задържани общо около 10 000 цивилни, като се позовава на информация от близки и на интервюта с цивилни и стотици украински войници, върнати при размяната на пленници след освобождаването им. През юни Украйна заяви, че около 150 цивилни са били освободени на контролираната от нея територия, а руснаците отричат да държат други.

Задържането на двама мъже от Херсонска област през август 2022 г. дава представа за това колко трудно е за семействата да открият близките си, намиращи се под руски арест.

Артьом Баранов, охранител, и Евгений Пришляк, който работел в местен асфалтов завод заедно с баща си, са приятели повече от десетилетие. Сближили се, когато и двамата си купили кучета по време на пандемията и ги разхождали заедно. Вечерните им разходки продължават и след като Русия завзема родния им град Нова Каховка. Баранов извежда огромен черен италиански мастиф, а Пришляк - пудел, приличащ на плюшена играчка.

Разходката им на 15 август продължава до късно и Пришляк решава да нощува в апартамента на Баранов, вместо да рискува да бъде хванат да нарушава руския полицейски час. По-късно съседи разказват на семейството, че 15 въоръжени руски войници нахлули в апартамента, обискирали го и заловили мъжете.

В продължение на месец двамата са в местния затвор, където условията са достатъчно облекчени, за да може съпругата на Артьом да разговаря с Пришляк през оградата. Баранов, казал ѝ той, не можел да излезе. Тя изпращала пакети с храна и дрехи, но не е знаела дали те достигат до него. Накрая, на рождения ден на Баранов, тя купила любимия му десерт - сметанови еклери, смачкала ги и скрила в тях парче хартия с надраскан нов руски телефонен номер. Надявала се охраната да не прояви интерес към лепкавата каша и просто да му я предаде.

Минава месец и семействата научават, че мъжете са преместени в нов затвор в Севастопол, в Крим. След това следата изчезва.

Изминават още четири месеца. Тогава на двете семейства се обажда човек, когото никога до този момент не са виждали, но впоследствие ще опознаят добре: Павло.

Павло е украинец от окупираната Херсонска област. Бил обвинен в международен тероризъм, живеел в една килия в Ростов с Баранов. Заради повдигнатото обвинение той имал адвокат. Чрез него съпругата разбира, че подаръкът от еклери на пихтия е достигнал целта си, заедно с телефонния номер. Баранов запомня новия ѝ номер и така най-накрая новините за него достигат до нея.

Баранов е обвинен в шпионаж. Задържан през август, а Русия анексира незаконно тези региони през октомври. "Когато е бил задържан, той се е намирал на собствената си национална територия", казва тя. "Те мислеха, мислеха и измислиха наказателно дело срещу него за шпионаж", коментира жената.

Баранов е транспортиран през затворите със затворени очи в два самолета, в единия от които е имало около 60 души. Двамата с Пришляк са разделени при третото прехвърляне в края на зимата. Семейството на Пришляк е получило официално писмо от Ростовския затвор, в което се отрича, че той е затворник там.

Броят на задържаните цивилни нараства бързо в хода на войната. В началото на първата вълна руските части навлизат със списъци на активисти, проукраински обществени лидери и военни ветерани. Кметът на Мелитопол Иван Федоров е заловен, когато руските сили са поели контрола над града му, но в рамките на една седмица е разменен за девет руски войници, казва той.

След това те се насочват към учители и лекари, които отказват да работят с окупационните власти. Но причините за задържането на хора днес са толкова банални, колкото връзването на панделка на велосипед в украинските цветове - синьо и жълто. "Сега няма никаква логика", казва Федоров. Само в неговия град по всяко време са задържани около 500 украински цивилни - цифри, които се повтарят от много хора, интервюирани от АП.

Пожелал анонимност служител на украинското разузнаване заявява, че руският страх от дисиденти е станал "патологичен" от миналата есен насам, тъй като руснаците се подготвят за контраофанзивата на Украйна.

Журналисти от АП виждат множество обяви за изчезнали хора, публикувани в затворените украински чатове в социалните мрежи; за млади мъже, заловени от улицата. В съобщенията на украински език се описват задържания под дулото на оръжие вкъщи и на улицата, с молби за изпращане на информация и емотикони на сърца и молещи се ръце.

Женевските конвенции като цяло забраняват произволното задържане или принудителното депортиране на цивилни лица и постановяват на задържаните да се позволи да общуват с близките си, да получат правна помощ и да оспорят обвиненията срещу тях. Но първо те трябва да бъдат открити.

След като месеци наред пише писмо след писмо, за да открие Пришляк, неговата снаха Любов смята, че знае защо затворниците са премествани: "За да не могат семействата да ги намерят. За да се скрият следите от престъпленията."

Роби в окопите

Стотици цивилни се озовават на място, което е може би дори по-опасно от затворите: в окопите на окупирана Украйна. Там те са принудени да изграждат защита за руските войници, твърдят множество хора, които са успели да напуснат руския арест. Сред тях е и Яхупова, 50-годишната администраторка, задържана през октомври 2022 г. в Запорожка област, вероятно защото е омъжена за украински войник.

Съгласно международното хуманитарно право Яхупова е цивилно лице - определяно като всеки, който не е активен член или доброволец на въоръжените сили. Документираните нарушения на закона представляват военно престъпление, а ако са широко разпространени и систематични, "могат да представляват и престъпление срещу човечеството".

Но разграничението между войници и цивилни трудно може да се докаже във война, в която Украйна призовава всички свои граждани да помагат, например като изпраща местоположението на руските войски чрез социалните медии. На практика руснаците прибират цивилни заедно с войниците, включително и такива, които са осъдени от съседите по някаква причина или са заловени на пръв поглед случайно.

През октомври те прибират Яхупова в дома ѝ. След това искат от нея да разкрие информация за съпруга си, като залепили на лицето ѝ найлонова торба, ударили я по главата с пълна бутилка с вода и затегнали кабел около врата ѝ. Извели я от килията и я карали да обикаля града, за да разпознава проукраински настроени местни жители. Тя отказва. Извеждат я втори път. Пред нея поставят руска новинарска камера, докато тя все още усеща засъхналата кръв по тила си. Похитителите ѝ казват, че ще даде интервю. Зад камерата пистолет е насочен към главата ѝ. Войникът, който го държи, ѝ казва, че ако даде правилните отговори на руския журналист, който я интервюира, ще може да излезе на свобода. Но тя не знае какви са правилните отговори. Връщат я в килията.

Три месеца по-късно, без обяснение, Яхупова отново е изведена навън. Този път я закарват до безлюден контролно-пропускателен пункт, където я очаква още един руски новинарски екип. Нареждат ѝ да се хване за ръце с двама мъже и да върви около 5 метра в посока Украйна. На тримата украинци е наредено да направят още един дубъл. И още един, за да покажат, че Русия освобождава задържаните украински граждани. Само че в края на последния дубъл руските войници ги натоварват в камион и ги откарват на близкото кръстовище. Един от тях слага лопати в ръцете им. "Сега ще направите нещо за доброто на Руската федерация", казва той.

И така Яхупова копае окопи до средата на март заедно с повече от дузина украински граждани, сред които собственици на предприятия, студент, учител и работници от комуналните служби. В далечината тя виждала други бригади, над които стоят въоръжени охранители. Повечето носят руски военни униформи и ботуши и живеят в страх, че украинската артилерия ще ги обърка с врага.

АП потвърждава чрез сателитни снимки новите окопи, изкопани в района, където Яхупова и мъж от украинския екипаж с нея казват, че са били държани. Той е пожелал анонимност, защото роднините му все още живеят под окупация. "Понякога дори работехме там 24 часа в денонощието, когато идваше инспекция", каза той.

Мъжът разговаря и с други украински цивилни, които копаят масови гробове наблизо за поне 15 души. По думите му един от цивилните е бил застрелян, защото е отказал да копае. Сателитни снимки показват могила от прясно изкопана пръст на мястото, описано от мъжа.

Мъжът избягал по време на ротация на руските войски, а Яхупова също се измъкнала. И двамата обаче твърдят, че стотици други хора все още са на окупираните фронтови линии, принудени да работят за Русия или да умрат.

Когато Яхупова се връща в дома си след повече от пет месеца, всичко е откраднато. Любимото ѝ куче е застреляно. Главата я боли, зрението ѝ е замъглено, а децата ѝ - отдавна напуснали окупираните територии - я призовават да напусне. Тя изминава хиляди километри през Русия, на север до Прибалтика и обратно до фронтовата линия в Украйна, където се събира със съпруга си, служещ в украинските сили. По-рано сключили граждански брак, този път двамата се венчават в църква.

Сега, в безопасност на украинска територия, Яхупова иска да свидетелства срещу Русия - за месеците, които ѝ е откраднала, за сътресението, което я мъчи, за дома, който е загубила. Тя все още рефлекторно докосва задната част на главата си, където бутилката я удря отново и отново.

"Те откраднаха не само мен, те откраднаха половината страна", казва тя.

Изтезанията като политика

Издевателствата, описани от Яхупова, са често срещани. Според всеки бивш задържан, интервюиран от АП, изтезанията са били постоянна практика, независимо дали е имало информация за извличане или не. В доклада на ООН от юни се казва, че 91% от затворниците "описват изтезания и малтретиране".

В окупираните територии всички освободени цивилни, интервюирани от АП, описват претъпкани стаи и килии, предварително подготвени инструменти за изтезания, внимателно поставени ленти до офисните столове за връзване на ръцете и краката, както и многократни разпити от руската разузнавателна агенция ФСБ. Близо 100 доказателствени снимки, получени от АП от украински следователи, също показват инструменти за изтезания, открити в освободените райони на Херсон, Киев и Харков, включително същите инструменти, описани многократно от бивши цивилни пленници, държани в Русия и окупираните региони.

Много бивши затворници разказват за жици, свързващи телата на затворниците с електричеството в полеви телефони, радиостанции или батерии, при процедура, която според един мъж руснаците нарекли "обади се на майка си" или "обади се на Байдън". Следователите на ООН по правата на човека заявиха, че една от жертвите описва същото отношение, което е било прилагано към Яхупова - силен побой по главата с напълнена бутилка с вода.

Виктория Андруша, учителка по математика в начално училище, е заловена от руските сили на 25 март 2022 г., след като те обискират дома на родителите ѝ в Чернигов и откриват в телефона ѝ снимки на руски военни превозни средства. До 28 март тя е в затвор в Русия. Похитителите ѝ казват, че Украйна е паднала и никой не иска да си върне цивилните.

За нея, както и за много други, мъченията са под формата на юмруци, палки от метал, дърво и гума, найлонови торбички. Мъже в черно, с шеврони на ръкавите на специалните части, я блъскали в коридора на затвора и в помещение с керамични плочки, което изглеждало предназначено за бързо почистване. По телевизора над нея се излъчваше руска пропаганда.

"Имаше момент, в който вече седях и си казвах: Честно казано, правете с мен каквото искате. Просто вече не ми пука", казва Андруша.

Наред с физическите мъчения идва и психическото страдание. На Андруша неведнъж е казвано, че ще умре в затвора в Русия, че ще я режат с ножове, докато стане неузнаваема, че правителството не се интересува от една пленена учителка, че семейството ѝ я е забравило, че езикът ѝ е безполезен. Принуждават пленниците да наизустяват стих след стих руския химн и други патриотични песни.

"Тяхната задача беше да ни повлияят психологически, да ни покажат, че не сме хора", казва тя. "Нашата задача беше да се уверим, че всичко, което ни правят, не ни влияе."

Един ден, без обяснение, всичко за нея приключило, а друга жена останала с нея. Охранителите им наредили да се приберат, сложили им белезници и ги вкарали в автобус. Теглото, което Андруша беше загубила в затвора, се виждаше рязко в захвърленото яке, което висеше на раменете ѝ.

Скоро към тях се присъединяват украински войници, държани в плен на друго място. От другата страна Андруша вижда трима руски войници. Въпреки че международното право забранява размяната на цивилни като военнопленници, в доклада на ООН от 27 юни се казва, че това се е случило в поне 53 случая, а кметът на Мелитопол Федоров потвърди, че това се е случило с него.

Мъж, задържан заедно с Андруша през март 2022 г., все още е в плен. Тя не знае съдбата на останалите, с които се е срещнала. Но много бивши пленници поемат задължението да се свържат с близките на бившите си съкилийници.

Андруша си спомня за часове, прекарани в запомняне на шепнещи се телефонни номера в кръг с други украинци, при положение че някой от тях може да се измъкне. Когато била освободена, тя ги предала на украински правителствени служители.

Оттогава Андруша е възстановила част от теглото си. Тя разказва за шестте си месеца в затвора спокойно, но с гняв. "Успях да преживея това", казва тя, след като се е върнала в класната стая с учениците си. "Има толкова много случаи, когато хората не се връщат."

Анна Вуйко Снимка: БТА/АП

За близките чакането е мъчително. Бащата на Анна Вуйко е един от най-рано задържаните цивилни граждани - през март миналата година. Бивш работник в завод за стъкло, който е инвалид, Роман Вуйко е оказал съпротива, когато руските войници са се опитали да превземат дома му в предградията на Киев, разказват съседи на възрастната му дъщеря. Те вкарали военен камион в двора, счупили прозорците, закопчали 50-годишния мъж и си тръгнали.

До май 2022 г. Вуйко е в затвор в Курск, Русия, на стотици километри оттук. Всичко, което дъщеря му е получила оттогава от него, е едно ръкописно писмо, което пристига шест месеца след като е отведен и четири месеца след като го е написал.

Стандартните фрази не казват нищо на дъщеря му, освен че е жив, и тя подозира, че той не е получил нито едно от писмата ѝ.

"Мисля си за него всеки ден", казва тя. "Мина една година, повече от една година. ... Колко време още трябва да мине?"