От 9-ти април вече официално имаме първото служебно правителство на България, което се сформира по новоприетите конституционни разпоредби от края на 2023 г.

До него се стигна след провала на преговорите за ротация между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Димитър Главчев бе посочен за служебен премиер от президента Радев съгласно новите поправки в основния закон, които дават право на президента да избере временен премиер измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Въпреки гръмките прогнози за конституционна криза, новата процедура по чл. 99 алинея 5 сработи. Като всяка новоустановена норма, и процедурата по избор на служебен премиер следва да бъде уплътнена не само през конституционни текстове, но и през политическата практика, която се възприема и прилага от президента и политическите партии. Начинът, по който тя бе изпълнена обаче, повдига основателния въпрос възможно ли беше политическите актьори да подходят по-отговорно към прилагането на новия конституционен текст, или им беше по-важно да осъществят своите краткосрочни политически цели? Отговорът изглежда ясен – отговорността отстъпи пред политическите сметки. Но защо?

Калкулациите на партиите

В светлината на поредни предсрочни парламентарни избори никой няма желание да бъде свързван с управлението поради страх от електоралната цена, която ще бъде платена, когато избирателите отидат да дадат своя вот на 9 юни. Поради тази причина всички партии се дистанцираха от новия служебен кабинет. Подобна калкулация изглежда крайно наивна. В условия на поредни предсрочни парламентарни избори няма как да не се търпят електорални щети, особено в ситуация, в която така и не бе дадена смислена причина за разпада на кабинета Денков-Габриел. В този смисъл жалбите на Борисов хора на ГЕРБ да не бъдат назначавани на поста служебен премиер, са не просто несериозни – подобна заявка компрометира самата процедура, в която изборът на президента е и без това ограничен. Позицията на ПП-ДБ, че новият кабинет е провокация срещу тях, също не седи особено убедително, макар че присъствието на Калин Стоянов в кабинета Главчев трудно може да се тълкува като добра новина. Отдръпването на политическите сили от Главчев създава възможност върху него да влияят непублични фактори и оставянето на Калин Стоянов на министерския пост може би е индикация именно за подобни влияния.

Калкулацията на Радев

Новите конституционни разпоредби (действително) ограничават президента, но те не премахват неговите правомощия в процеса по съставяне на служебно правителство. Съставът на кабинета следва да бъде одобрен от президента. Следователно процесът по селекция на министри няма как да протече при липса на комуникация между държавния глава и номинирания за служебен премиер. Подобен механизъм имаме при назначаването на дипломатически представители, където няма как да се случи назначение без одобрението на президента. Радев (поне публично) остана дистанциран от процеса по селекция на Министерски съвет, отказвайки да поеме отговорност. Държавният глава организира едни бутафорни консултации, чиято функция беше да прикрият отговорността, която носи държавният глава и тази отговорност да бъде прехвърлена към парламента, който няма отношение към избора на служебно правителство. Смисълът на консултациите не е да се създаде спектакъл и да се размие отговорността, а да има налична платформа за диалог, която да ангажира възможно най-широк кръг от политически играчи в процеса. Консултации следва да се проведат преди мандатът да бъде изпълнен, а не когато вече Главчев е готов със състава. Нежеланието на Радев да лидира хода на процедурата павира пътя за трайна изолация на президента в новата процедура по съставяне на правителство.

Поведението на Радев ни демонстрира 2 калкулации, които президентът си прави:

-Радев не смята, че новоприетите промени ще останат дълго в сила. С помощта на следващ парламент той ще подкрепя поправки на поправките в конституцията, с които ще възстанови предходните си позиции и ще може отново да назначава служебни кабинети еднолично.

-Радев се опитва да се дистaнцира от останалите политически играчи, за да не бъде обвинен, че влиза в договорка с някого от тях. Добър политически, но лош държавнически ход, който има смисъл единствено мислен в перспективата на бъдещ партиен проект на президента.

Крайният резултат

Промяната в начина, по който се съставя служебно правителство не е принципно лоша. Тя създава предпоставки за поделяне на отговорността за временното управление между президент и служебен премиер. (Избирането на служебен премиер от определени позиции има смисъл именно защото се предполага, че на тези позиции се намират личности с висок обществен авторитет. Те са способни да се дистанцират от политическите си пристрастия. Друг е въпросът каква е реалната ситуация в БГ. Но това е и друг проблем.) В крайна сметка служебното правителство е с временен характер и ограничен мандат и при добра воля от страна на президент и партии, то можеше да бъде оставено встрани от и без това нелицеприятната политическа борба, която сме принудени да наблюдаваме.

Конституционните промени от декември 2023 не потърсиха сериозна обществена подкрепа и се оказаха не особено популярни. По-сериозният проблем обаче е нежеланието на политическите играчи да приложат тези нови норми и да ги изпълнят със смисъл. Новата процедура по съставяне на служебен кабинет падна жертва на колективното нежелание за поемане на отговорност. Президентът и партиите се скриха зад Главчев и го оставиха сам да се заеме с подбора на министри. При такава ситуация е съвсем естествено като краен резултат да получим кабинет, доминиран от кадри от втория ешелон на ГЕРБ. Все пак, политическата биография на Главчев е тясно свързана с партията на Борисов. Нормално е да има и опасения за участие на Пеевски в процеса по съставяне на кабинет. Оставен сам на себе си, новият служебен премиер се превръща в лесна плячка за лидера на ДПС, който изглежда единственият доволен от новите реалности.

Очаква ни кампания, в която служебният кабинет ще бъде превърнат в инструмент за политическа атака от тези, които не успяха да се изперат и затова ще оцапат всички останали.

Б.ред. - Статията препечатваме от сайта Редута.бг.