Руската военна агресия срещу Украйна има отрицателни последици за сигурността в Черноморския регион и на Балканите, като допринася за усложняването на и без това сложната картина, бе общото мнение на участниците в Софийския форум за сигурността. 

"Западните Балкани попадат под руско влияние. Те са възможност за подкопаването на двата съюза. Ако в тази геополитическа игра сме слаба периферия, Русия ще се възползва, за да запази статуквото и да прекрати разширяването на военния алианс. Страните ще останат вечни кандидати, защото Русия има крепители тук - и сред партии, и сред анализатори", отбеляза Стефан Сърлик от Сърбия. 

Той изтъкна, че президентът на страната му е русофил, а 80% от сърбите са проруски настроени и това прави членството в ЕС сложно. Целта на Москва е да представи Западните Балкани като плацдарм за сблъсък на интереси, да натрапи в съзнанието на хората, че е въпрос на време да избухне война тук и че НАТО е агресор. Русия търси поводи от историята, за да покаже близостта си с региона, допълни той. 

По думите на Сърлик всичко това е вредно и пречи да се чуят посланията на ЕС. От друга страна, се чувства умора за присъединяването и от присъединяването. Той бе категоричен, че Сърбия и Черна гора са най-развитите страни на Западните Балкани, но въпреки това чак през 2070 г. ще достигнат средното за развитите страни на Стария континент ниво.

"Кремъл има инструменти за влияние. 60% от населението е против НАТО, 70 процента са против санкции срещу Русия, защото хората знаят, че когато има санкции, народът е потърпевш", обясни Сърлик, като направи аналогия със наложените на страната му ограничения заради военния конфликт при разпада на Югославия. 

Оана Попеску Замфир, която е директор на GlobalFocus Center, Румъния, обясни, че държавите от Западните Балкани все още мислят, че войната е далеч от тях и не си дават сметка за огромните щети, за промяната в световния ред. По думите й някои страни се опитват да останат неутрални, защото са зависими от критични руски доставки.

"Европа е малка, трябва да мислим "континентално". Нищо не е черно и бяло. Държави като Унгария искат да играят двойна игра и да точат пари отвсякъде. Но такива страни са ненадеждни партньори. Виждате, че проевропейското правителство на Молдова се крепи на косъм. Даването на статут на кандидат членка на ЕС ще промени средата, в която се развиваме", изтъкна Замфир. 

Според нея Европейският съюз трябва да види новата ситуация, защото Русия "използва собствените ни слабости, за да подкопае демокрацията ни".

Украинският политолог Микола Давидюк, който се включи във форума по видеовръзка, обясни, че държавите от Черноморския регион трябва да бъдат единни, за да расте мощта им. 

"Войната в Украйна започна от Крим и трябва да завърши там. Сега Крим е руска военна база. Сигурност може да има, когато всички държави от региона станат членове на НАТО. Членството на Украйна в алианса и ЕС ще спре агресивните намерения на Русия", каза той.

Според журналиста Николай Кръстев автокрацията и популизмът набират сила - пак се заговори за прекрояване на граници, превъоръжаване и пр. А Русия се опитва да дестабилизира района, като се намесва във вътрешни спорове, например при разногласията между Белград и Прищина, да не изпусне Сърбия от сферата си на влияние. Това показва, че пробойните през последните 20 г. са големи и Москва се възползва от тях. 

Кръстев отбеляза, че Русия е много активна в информационната сфера, особено чрез посолствата си. По думите му руската дипломатическа мисия в София е шампион по послания, на които са реагирали над 2 млн. души. Посолството в Гърция е второ - с над 800 000 реакции. А всичко това влиза във фокуса на местните медии, въпреки че данните са изкривени и често спекулативни.  

"На Балканите има лидери, които смятат, че вътрешните проблеми трябва да се гледат през очите на Русия. Дават се аргументи през политиката, че лошото не е чак толкова лошо. А оттам пътят за дестабилизация е кратък. От наша страна няма противодействие, което да ни накара да се замислим, че някой се възползва от това", коментира Николай Кръстев.