С какво ще бъде запомнен папа Бенедикт XVI, който почина днес на 95-годишна възраст? Да си припомним кой бе той и какво беляза неговите осем години във Ватикана.

Роден е на 16 април 1927 г. в германската провинция Бавария. Рожденото му име е Йозеф Ратцингер, богослов по образование. След смъртта на папа Йоан Павел II през 2005 г. Ратцингер е избран за негов наследник, след като в продължение на четвърт век служи като най-висшия защитник на ортодоксията във Ватикана. Той е първият германски папа от XI в. насам.

За близо осемте си години като папа Бенедикт се утвърди като един от най-консервативните понтифици в последно време и като първия оттеглил се папа от 15-и век насам.

На 11 февруари 2013 г. Бенедикт XVI шокира света, като обяви: "След като многократно изпитвах съвестта си пред Бога, стигнах до увереността, че силите ми, поради напредналата възраст, вече не са подходящи за адекватно упражняване на Петровото служение."

Усилията на Бенедикт да възроди християнството в секуларизирана Европа - която според него е заплашена от "диктатурата на релативизма" - бяха засенчени от многото кризи на неговото папство.

Той засегна евреите, когато отмени отлъчването на епископ традиционалист, отричащ Холокоста; беше сериозно порицан от европейските политици с изказването си, че презервативите помагат за разпространението на СПИН; борбата за власт във Ватикана показа, че той има слаб контрол върху църковната бюрокрация; папството му беше белязано и от скандали за сексуални посегателства от страна на духовници.

Бенедикт не подкрепяше междурелигиозните срещи с мюсюлманите, а убеждението му, че ислямът не може да бъде поставен на равна нога с католицизма, доведе до една от най-тежките кризи на неговото папство. През септември 2006 г. в лекция в университета в Регенсбург Бенедикт цитира забележка, направена от император от XIV в., която осмива исляма. Цитатът предизвика яростна реакция сред мюсюлманите по целия свят. Няколко месеца по-късно напрежението започна да намалява, след като Бенедикт посети Синята джамия в Истанбул и се помоли мълчаливо до мюсюлмански духовник.

Той е на 6 години, когато Адолф Хитлер поема властта през 1933 г. Родителите му - полицай и готвач в хотел - са били твърди католици, които се противопоставят на нацисткия режим, според историка Михаел Фрасето.

Ратцингер постъпва в семинария, когато е на 12 години. В разгара на Втората световна война, когато е в тийнейджърска възраст, той се присъединява към Хитлерюгенд, което е било задължително. През 1943 г. е призован в армията и служи за кратко в противовъздушен батальон.

През целия си живот той рядко говори публично за преживяванията си по време на нацизма или за отношенията на Католическата църква с Третия райх.

Ратцингер е ръкоположен за свещеник през 1951 г. и започва кариерата си като преподавател по теология. През 1962 г. той е назначен за богословски съветник на Втория ватикански събор, чиито реформи въвеждат Католическата църква в ХХ век.

Но в края на 60-те години Ратцингер смята, че духът на Втория ватикански събор е бил предаден.

Папа Павел VI го назначава за архиепископ на Мюнхен през 1977 г. Четири години по-късно папа Йоан Павел II го повиква в Рим, за да оглави Конгрегацията за доктрината на вярата - богословския надзорник на Ватикана, известен някога като Римската инквизиция. Той заема този пост в продължение на 24 години. През това време един от най-противоречивите му документи е "Dominus Jesus", в който се подчертава върховенството на Католическата църква и се заклеймяват нехристиянските религии като "тежко непълноценни" - което може да подкопае постиженията на Втория ватикански събор за диалог между католицизма и други деноминации и религии.

В качеството си на доктринален страж на Ватикана Ратцингер се превръща в поляризираща фигура: Той наказва богословите дисиденти и поддържа църковната опозиция срещу жените свещеници и женените свещеници, както и срещу еднополовите бракове. В документ от 1986 г. той нарича хомосексуалността "обективно разстройство и присъщо морално зло".

Като папа Бенедикт продължава да отстоява позицията си срещу разводите, контрола върху раждаемостта, абортите и изследванията на стволовите клетки.

Но в някои случаи Бенедикт отстъпва. През 2008 г. възстановяването на традиционната латинска меса с молитвата на Разпети петък, призоваваща към покръстване на евреите, предизвика силна критика от страна на еврейските лидери, което принуди Ватикана да промени текста на молитвата.

Няколко месеца по-късно отношенията между евреи и католици отново бяха застрашени, след като Бенедикт отмени отлъчването на отпадналия епископ Ричард Уилямсън, който публично изрази съмнение относно Холокоста. След световното възмущение Бенедикт написа писмо до своите епископи, в което признава, че става въпрос за "непредвиден казус". Той заяви, че не е знаел предварително, че Уилямсън е отричал Холокоста, въпреки че забележките на епископа са се разпространявали широко в интернет. Папата добави, че се е научил да бъде по-внимателен към интернет като източник на информация.

Въпреки това Бенедикт отново предизвика гневни реакции, когато обяви, че иска да канонизира папата от епохата на Втората световна война заради неговите "героични добродетели". Широко разпространено е мнението, че папа Пий XII не се е изказал решително по време на Холокоста. Процесът по обявяването му за светец все още е в ход.

Църковният историк Масимо Фаджоли заяви, че според него, подхождайки към света от чисто интелектуална и богословска гледна точка, папството на Бенедикт в крайна сметка е било провал. "Защото, за да бъдеш папа, ти не си главен богослов, а главен пастир. Това е магията на папския пост", казва Фаджоли.

Все пак историкът добавя, че истинското наследство от папството на Бенедикт е начинът, по който той го е завършил. "Решението на Бенедикт XVI да подаде оставка беше много радикално тълкуване на Втория ватикански събор", казва Фаджоли. "Излизайки извън буквата на Ватикана II, това беше революционно."

След избирането на папа Франциск през март 2013 г. Бенедикт заживя тихо в резиденция на територията на Ватикана.

Въпреки натиска от страна на много църковни консерватори да се намеси срещу реформите на своя приемник, почетният папа рядко се появяваше публично или коментираше своя наследник.

Но в оторизираната си биография, публикувана през май в Германия, Бенедикт отхвърли обвиненията на някои наблюдатели на Ватикана, че подкопава папството на Франциск зад кулисите. Той е цитиран да казва, че е станал жертва на "злонамерено изкривяване на действителността".

През 2022 г. доклад на Германската католическа църква обвини Бенедикт за действията му по четири случая на сексуални посегателства в Мюнхен преди четири десетилетия. Почетният папа признава, че по времето, когато е бил архиепископ на Мюнхен, са били извършени злоупотреби и грешки. Но той отхвърли обвиненията в неправомерни действия.

Според мнозина наблюдатели на Ватикана отговорът му накърни наследството му като човек, богослов и глава на Католическата църква - особено защото не е изразил съпричастност към жертвите.