В пет поредни представления на сцената на зала 1 в НДК гостува директно от Бродуей "Малкият принц" - красиво и крапризно като главния си герой цирково-балетно представление. С лекотата на летящите по сцената хора спектакълът, който не е нито точно мюзикъл, нито балет, нито цирк успя да изправи залата на крака. Пет пъти. Това са точно 17 000 души. А залата беше пълна с най-безкомпромисните зрители - децата.

Спектакълът жонглира умело между театър, танц, цирк, кабаре и поезия, с която самата книга е преизпълнена. Той по някакъв начин напомня представленията на Цирк дю Солей, но определено е насочен към детската публика. 

Антоан дьо Сент-Екзюпери е французин, който през 20-те и 30-те години на миналия век работи като пилот, пише и илюстрира "Малкият принц", докато е в изгнание в Ню Йорк по време на Втората световна война. Екипът на представлението също е френски, а какво по-голямо вълшебство от това да чуеш любимата си книга на оригиналния й език? Цялата пищна визуална картина на спектакъла, подкрепена с мощни видео виртуални реалности на космоса и всички планети, които посещава принцът отзад беше толкова красива, че остави малките си зрители без дъх, а рисунките на Екзюпери буквално оживяваха, защото сценографът беше постигнал тяхното минималистично и все пак цветно и възбуждащо въображението звучене.

Може би малко нетрадиционно беше решението водещият разказ на сцената да се изпълнява от разказвача (певицата Крис Мурон), която е и сценарист на адаптацията, и сърежисьор на хореографката Ан Турние. Със своята странна фигура със зелена къса коса, Мурон изрича репликите си и така обяснява какво се случва на сцената. Във варианта за българска публика представлението беше на френски (на Бродуей то е на ангийски) и съответно от някои места в залата представляваше известна трудност за децата непрекъснатото четене на субтитрите, които бяха разположени на големи лед екрани от двете страни на гигантската сцена. Но извън това малко неудобство, решението приказката да се разказва от нещо като фея или елф беше интересно. Една от най-добрите детски книги има неповторим поетичен, сантиментален и философски привкус, който няма как да бъде опредметен в буквален класически разказ - с действащи лица, протагонисти и антагонисти, ясни диалози, конфликт, завръзка, развръзка и финален катарзис. В този смисъл идеята самата история да е по-скоро представена като видение, сън, халюцинация на развихреното детско въображение е много сполучлива.

Музиката беше на Тери Трак, изключително красивите костюми - на Пеги Хусе, а зашеметяващият видеодизайн, който носи магичността на картините на Салвадор Дали и Рене Магрит - на Мари Джумелин.

И докато, учудващо за мен, в. New York Times в Ню Йорк, САЩ нарече представлението "Малкият принц" тромав цирк, обвинявайки го, че остава упорито приземено, ние в залата в София, България се дивихме на изключителните акробатични умения на артистите. Те буквално летяха пред очите ни, като го правеха с изумителна лекота. У нас критика вече няма, затова пък най-престижният вестник в Америка си позволява да нарича самата прекрасна книга "Малкият принц" "мегапродавана класика" и пише: "книгата започва с аварийно кацане. Сега адаптацията на любимата приказка се появява на Бродуей по същия злополучен начин." Но ние не смятаме така. И ако авторката в New York Times не е чела книгата и го заявява в статията си, защото се чуди какво се случва на сцената, то българската публика явно я знае наизуст, защото такова питане нямаше.

Нашата традиция в модерния танц не е голяма, а пък в бродуейския мюзикъл си е направо нищожна, та се надяваме в бъдеще да можем да гледаме повече представления като "Малкият принц" на наша сцена, за да започнем да развиваме вкуса и критериите си за подобен род сценична поетика. Аз лично не харесвам цирка, както и мюзикъла (като наивен оперетен жанр), но останах истински впечатлена от акробатичното и хореографско майсторство на артистите и смайващата сценография. Още повече, че откакто имам дъщеря съм се нагледала на отвратителни, зле изпълнени, евтини, подценяващи децата, тъжни за гледане детски представления у нас (малкото изключения само потвърждават правилото). При всички случаи знам, че трудната за разбиране от децата книга "Малкият принц" има повече шансове да попадне на нощното шкафче на моята малка наследница и неуморна читателка след това преживяване, отколкото е имала преди. А това изобщо не е малко.