„Солото на тръбопровода“, което „Газпром“ изпълнява от началото на украинската война, прави все по-малко впечатление на европейския газов пазар, отбелязва Moscow Times.

Въпреки второто спиране на „Северен поток“ от началото на лятото, спирането на газа за Франция и новото намаление на доставките за Италия, въпреки умишленото изгаряне на огромни количества газ от „Газпром“ близо до границата с Финландия, цената на газа на лондонската борса ICE бързо пада.

След срив от 17% в понеделник и още 6,5% във вторник, фючърсите за газ с доставка през октомври се сринаха с още 13% в търговията в сряда и веднага паднаха до 2450 долара за хиляда кубически метра.

За по-малко от три дни газът загуби една трета от стойността си, или повече от 1000 долара за хиляда кубически метра, което повлече надолу цените на електроенергията в големите икономики на еврозоната, пише "Защото".

В Германия цената на мегаватчас на пазара на едро за годината е паднала от рекордните в историята 1050 евро в петък до 545 евро в сряда.

Руското енергийно изнудване се провали, казва професорът от Hertie School Лайън Хърт: „Северен поток е спрян, но на пазара не му пука и цените се сриват“.

Причината е, че газовите хранилища в Европа се пълнят предсрочно, посочва Вей Сюн, старши анализатор в Rystad Energy.

Планът на Европейската комисия предвиждаше 80% от съоръженията да бъдат запълнени до 1 октомври, но за ЕС като цяло тази цел беше постигната още до края на август.

В същото време във Франция, която осигурява 20% от нуждите си с газ на „Газпром“, хранилищата са запълнени на 90%.

Отказът на Русия да доставя на френската Engie – най-големият потребител на руски газ в страната – е „използване на енергетиката като оръжие“, отсече в сряда министърът на енергийната трансформация Аниес Пание-Рюнаше.

Но „Франция се подготвя за такъв сценарий от пролетта“, подчерта тя, добавяйки, че съоръженията за ПГХ (подземно газово хранилище) ще бъдат запълнени до максимален капацитет в рамките на две седмици.

Европейските страни се доближават до физическите граници за съхранение на газ, посочва Йон Триси, издател на инвестиционния бюлетин Fuller Treacy Money.

„За да се постигне това, газът се купуваше без оглед на цените. Те са нараснали с предположението, че Европа е изправена пред безпрецедентна енергийна криза, казва Триси.

„Но може да не е безпрецедентна, а просто криза. И това означава, че наближаваме края на период на безразборно купуване, физически ограничения за съхранение, което означава, че просто няма да има къде да се изпомпва газ.“

Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заговори за таван на цените.

"Време е да бъде наложен таван на цената на руския газ, който влиза в Европа по тръбопроводи", заяви тя, цитирана от Ройтерс.

По думите й така ще бъде сложен край на опитите на руския президент Владимир Путин да манипулира европейските енергийни пазари.

"Твърдо вярвам, че е дошло времето за налагане на таван на цената на руския газ за Европа", каза тя в кулоарите на среща на германски депутати от ХДС/ХСС в Мурнау.

България е сред петте европейски страни с най-ниски нива на запълненост на подземните газохранилища (ПГХ) – с ниво на запълненост 61,74%, заедно с Латвия (49,7%), Унгария (62,52%), Австрия (66,86 %) и Румъния (73,5%). Това сочат данни на Gas Infrastructure Europe (GIE).

Запасите от газ в европейските подземни газохранилища (ПГХ) през август са надхвърлили целевото ниво от 80% за предстоящия отоплителен сезон. В същото време вносът на втечнен природен газ в Европа е спаднал с 14% през миналия месец в сравнение с юли, но все пак е достигнал рекордно високи стойности през август.

По данни на GIE през август европейските газови хранилища са увеличили обема си с 13 млрд. куб. м, което е третият най-голям обем за този месец от 2011 г. насам. Изтеглянето на газ от хранилищата е най-ниското от 2017 г. насам - едва 0,85 млрд. куб. м.

Към 31 август резервите за съхранение на газ в Европа са нараснали до 80,35%, което е с 0,3 процентни пункта над средната стойност за последните пет години към тази дата. В момента в тях се съхраняват около 86,5 млрд. куб. м газ. По-рано държавите-членки на ЕС, се ангажираха да запълнят своите хранилища поне на 80 процента до зимата на 2022-2023 г. и на 90 процента за всички следващи зими. През 2021 г. максималното ниво на запълване на хранилищата е наблюдавано на 21 октомври с малко над 83 млрд. куб. м (77,28%).

Най-високи нива на запълване на хранилищата се наблюдават в Португалия и Полша (нива на запасите съответно 100% и 99,3%). Франция (91,89%), Швеция (90,8%) и Дания (94,62%) също са сред лидерите по отношение на нивото на резервите. Германия има 84,26%, Италия - 82,56%, Испания - 84,71%, Нидерландия - 77,78%, Чехия - 82,12%, Белгия - 89,12% и Словакия - 75,01%. Петте европейски държави с най-ниски нива на запълненост на ПГХ са Латвия (49,7%), България (61,74%), Унгария (62,52%), Австрия (66,86 %) и Румъния (73,5%).