Така се зарадвахме, когато прочетохме следната новина: "Съюзът на българските художници показва постижения в областта на сценографията"! И така се учудихме, че едни от най-добрите, известни и работещи с най-именитите ни режисьори български театрални сценографи не са представени в нея... Озадачаваща е липсата на странната и тъжна Даниела Олег Ляхова (тя ни напусна през 2014 г., но беше буквално вградена в Сфумато), приказната Свила Величкова (основната сценографка, с чието чудно въображение си партнира винаги Теди Москов) и великолепният Никола Тороманов (който дефакто "решаваше" кардинално най-добрите представления на Явор Гърдев, а по-отдавна работеше и със Стоян Камбарев). Сред съвременните най-добри и изявени сценографи не можем да не споменем Елена Иванова, Мира Каланова, Мария Диманова, Марина Янева, Невена Кавалджиева, Красимир Вълканов, Димитър Абаджиев. Гледах и едно много странно, пищно и запомнящо се като картина, приказно представление "Момо" в Младежкия театър - там сценограф беше младата Мариета Голомехова.

Тази смущаваща липса на имената им притеснява единствено заради заглавието на изложбата, защото то предполага известна изчерпателност и историчност. А и, за да сме честни, не издава еманципация на новите, по-млади сценографи от техните "родители", а по-скоро липса на връзка между поколенията и школите, на респект към вършеното досега, на широта. Но за какви "родители" говоря?! Нима "ретро" звучат радикалните сценографии на Никола Тороманов (Фичо), който е на възрастта на някои от художниците в изложбата? Че той е направо модерен гений на нашата бедна и недофинансирана театрална сцена! Ако живееше другаде, Фичо щеше да е милионер, макар че за хората на изкуството се смята, че материалният свят няма значение - какво удобно алиби да се недофинансира и направо да се оставя на произвола талантливата им работа... Какво да кажем за величествените пана на Мира Каланова (която също е съвсем млада)? Ако пропускам някого - то не е умишлено, просто никога не съм се замисляла за сценографа като отделèн от цялото представление, аз не съм театрален критик.

Според моето скромно мнение на актриса, филолог и журналист, че и запален, влюбен зрител на театър... заглавието на тази толкова иначе интересна изложба би следвало да е: "Съюзът на българските художници показва постижения в областта на най-социално ангажираната, млада, съвременна сценография". Не са виновни представените сценографи - те са изключителни, доказани и на независимата сцена, много интересни. СБХ трябваше да избере по-внимателно заглавието, защото така то е подвеждащо. А ето и новината: 

Постижения в областта на сценографията показва Съюзът на българските художници (СБХ) в изложбата „Драматургия на пространството“. Тя ще бъде открита на 9 ноември (сряда) в галерията на ул. „Шипка“ 6 в София, съобщават организаторите.

Творби на над 30 художници са подредени в експозицията. Те включват инсталации, мапинг, деструктуриране, видеоефекти и т.н.

Работата на художниците сценографи е характерна със своя специфичен изобразително-пластичен език в сценично пространство, а често след появата на модерния театър – и извън неговите предели, коментират от СБХ.

По думите им, работата на сценографите е концентрирана върху драматургични текстове, свързани с проблемите на съвременния свят. Сред посочените от съюза примери са теми като гражданско законодателство, ЛГБТ общности, малцинства, легализация на марихуаната и проституцията и др.

В пространството на галерията могат да бъдат разгледани произведения на Андрей Хамбарски, Борис Далчев, Бояна Бъчварова, Венелин Шурелов, Весела Статкова, Влади Илиев, Елица Георгиева, Ива Гикова, Ивайло Николов, Иван Карев, Илияна Кънчева, Кети Маринова, Лука Рудза и др. Куратори са Петър Митев, Ханна Шварц и Момчил Алексиев.

Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на програма „Визуални изкуства“ на национален фонд „Култура“.