Новата шефка на британския Vogue заменя Едуард Енинфул, който прекара повече от шест години в разчупване на границите и отстояване на разнообразието в най-авторитетното модно списание.

Но родената в Лондон Нади, която е първата жена от смесена раса, поела тази роля, заяви пред BBC News, че има още какво да се направи.

"Очевидно това, което Едуард направи, беше невероятно, аз само продължавам разговора", каза тя.

44-годишната Нади започва кариерата си във вестници във Великобритания, след което се премества в Ню Йорк и се присъединява към Vogue там.

През следващите 14 години тя си проправя пътя нагоре, като в крайна сметка достига до позицията редактор на Vogue.com.

Нади е интервюирала звезди като Риана и Анджелина Джоли и описва себе си "преди всичко като разказвач на истории".

Но решението на Енинфул да се оттегли миналото лято създаде празнина на върха на британския Vogue и Нади наскоро се премести обратно в Обединеното кралство, за да поеме тази роля.

В разговор с BBC News в новия централен офис на Vogue в Лондон Нади, чиято официална титла е ръководител на редакционното съдържание, призна, че усеща натиск.

"Абсолютно", каза тя. "Но е вълнуващо. Това е вълнуващо време."

Енинфул, който беше високопоставен защитник на по-голямото приобщаване на мацинствени групи в модната индустрия, промени тона в британския Vogue.

Под негово ръководство на корицата на изданието за първи път се появи открита транссексуална жена (Лавърн Кокс), както и модели с увреждания.

"Много се възхищавам от това, което направи, той беше човек, когото гледах с надежда", казва Нади. "Така че знам, че това са големи обувки, които трябва да запълня, но се вълнувам да поема тази роля".

Журналистката и писателка Йоми Адегоке заяви пред BBC News, че според нея Нади ще продължи работата, започната от Енинфул.

"Мисля, че моментът е наистина вълнуващ, защото смятам, че тя ще продължи промяната, която Едуард направи, това наследство", каза тя.

Нади е родена от майка швейцарка и баща нигериец, които пристигат в Обединеното кралство, за да учат през 60-те години на миналия век.

Тя казва, че през детските и юношеските си години не е виждала много хора, които изглеждат като нея, на ръководни постове.

"Като си помисля за по-малката Чиома, като си помисля какво би си помислила тя, и в най-смелите си мечти не съм си представяла това за себе си", каза тя.

"И знам колко важно е за по-младите хора да виждат хора като мен, които изглеждат като мен, на подобна позиция".

Тя добави, че Vogue е станал "много по-разнообразен", откакто тя е започнала работа преди повече от десет години.

За дебютния си брой Нади избира да представи певицата FKA twigs, което е отпратка към нейните собствени ранни дни като музикален журналист.

"Тя е човек, чиято музика и стил винаги съм харесвала", каза тя. "За мен тя олицетворява съвременния британски ексцентрик."

Тиражът на британския Vogue е около 190 000, според последните данни на Audit Bureau of Circulation. Въпреки предизвикателствата, пред които е изправена печатната индустрия, тази цифра остава стабилна през последните години.

Но все още се сблъсква с предизвикателства, сред които е привличането на нови читатели в ерата на TikTok и Instagram.

Тери Нюман, моден критик, казва, че в момента медийните марки като Vogue са в състояние да оцелеят.

"Въпросът е в привличането на млади потребители и в получаването на реклама. Те си имат работа, тъй като се опитват да достигнат до така важния читател от поколението Z".

Тя добавя: "В момента всичко се върти около цифровите технологии. Много малко хора се свързват с печатните медии по същия начин, както преди."

С това са съгласни и студентите от Лондонския колеж по мода.

Хана Джоунс, която изучава моден маркетинг, разказва пред BBC News, че чете Vogue, "но смятам, че TikTok е много по-бърз".

"Не ми се налага да чета много от физическите копия", казва Зена Уцало, която учи моден дизайн.

Самата Нади признава, че по-скоро вижда в социалните медии основния конкурент на списанието, отколкото друга модна медийна марка.

"Модата е един от най-големите замърсители на околната среда. Това е още едно предизвикателство," казва Нади. "Мисля, че има голяма отговорност за индустрията да се събуди, да види и да прави нещата по по-отговорен начин", казва тя. "Определено виждам напредък в това отношение."

Списанието е критикувано и за това, че не е в крак с времето и че показва мода, която е недостъпна за повечето хора - особено предвид високите разходи за живот.

Нади признава, че в модата има "фантастичен аспект", но твърди, че именно това привлича хората. "За мен, когато отворя списание, луксът е това, което искам да видя."

Нади разказва, че "винаги" се е интересувала от мода. Един от най-ранните ѝ детски спомени е, че когато е била на около пет години, се е влюбила в чифт лъскави лачени обувки и е накарала баща ѝ да ѝ ги купи.

Израснала в центъра на Лондон, тя усвоява чувството си за стил от наблюдението на хората в града.

"Тогава, когато бях тийнейджърка, нямах средства, за да си купувам дизайнерски марки, но фантазията и способността да пресъздавам визиите, които виждах, бяха много важни за мен и аз се влюбих в идеята да оформям дрехите си по специфичен начин и да купувам винтидж", казва тя.

"Имах специален вид енергия и ентусиазъм по отношение на модата и обличането, които наистина се дължаха на разходките по улиците на Лондон."

Тя все още обича уличното облекло и винтидж и е известна като фен на самбите. За нея обличането е "едно от най-радостните неща", които прави през целия ден.

Напускането на Енинфул беше съпътствано от слухове за разрив между него и Анна Уинтур, главната редакторка на Vogue. И така, как Нади смята да се справи с отношенията си с легендарната Уинтур, която вдъхнови филма "Дяволът носи Прада"?

"Анна е моята шефка, винаги съм била в много добри отношения с нея", казва Нади.

"Тя е човек, с когото според мен е невъзможно да се върви в крак, защото е толкова невероятно трудолюбива и съм имала голям късмет да имам нейното менторство."

Що се отнася до Нади, дали колегите ѝ биха я описали като ужасяваща редакторка на "Дяволът носи Прада", или е по-спокойна?

Нади се смее. "Надявам се, че не съм толкова страшна."