От стр. 2
Прогонени от София
Няколко месеца след приемането на ЗЗН се взема решение софийските евреи (около 25 хил. души, малко повече от половината еврейско население в страната) да бъдат изселени от столицата и пръснати в страната.
Във Видин пристигат около 1200 евреи.
Петчленното семейство Папаро се помещава в стая, голям хол, кухничка, килер и тоалетна, но приема едно семейство от новодошлите – мъж и жена, които нямат деца.
„Той беше пушач, а тя ни правеше терлици с игли. Те имаха някакви парички, успяваха да си купуват хляб, нещо друго, готвеха, помагаха на майка ми, за да може тя да плете“, спомня си Папаро.
Първа братовчедка на майка му – Сарина Папо, пристигнала по-късно във Видин и нямало как Папаро да настанят още едно семейство. Отишли у туркиня, която живеела в една стаичка, която долу "беше земя, върху която постилаха рогозки".
Аврам карали да им носи брашно в торбите, ушити от майка му от чаршафи, когато дошло нареждането за депортация.
Цигуларят
Едно от изселените от София деца е Едуард Полиди.
„Едуард Полиди, моят приятел, беше първа цигулка в оркестъра, който изпълнява музиката за филма „Списъкът на Шиндлер“ - казва Папаро. - Бабата на Еди го караше да свири всеки ден – учеше го на иврит и цигулка, и аз, и приятелите ми, не бяхме никак доволни".
По-късно Полиди завършва Консерваторията, става цигулар, заминава за Израел, след това - за САЩ, където става професор.
„Минават много години и на една сбирка преди 6-7 години той идва да ни свири. И аз като го видях - „Еди!“, хвърлих се да го целувам. „Боже!“ Той ме позна, даде ми визитна картичка.
Няма и една година, излезе некролог – починал. Тук е погребан, в Софийските гробища.“
Просвещение
През 1943-а Аврам трябва да тръгне на училище, но затворили еврейското училище в Калето, а в класните му стаи настанили хора.
„Ние, децата, нямаше къде да учим.“
Изведнъж ни казаха, че отиваме да учим в училище „Найчо Цанов“. В същата сграда сега е Държавният архив.
Директорът каза на еврейчетата: „Идвате тук да учите - ние сме сутринта, вие ще учите следобед“.
За да се отблагодарят, майките на еврейчетата се наговорили и ходили по график да метат.
„Купуваха и тебешири, за да не хабим на българчетата тебеширите. И си получих свидетелството за първо отделение“, казва Аврам.
„Не пропускахме учение. В коя друга страна еврейчетата са учили - пита още Папаро. – Благодарение на един българин.“
10 март 1943 г.
„Казват, че на 10 март 1943 г. българските евреи са били спасени. Това не е вярно. Има едно „-те“. Какво означава това? Че са всички. А трябваше да кажат, че на 10 март 1943 г. част от евреите са били спасени. Защо? Защото е имало план, подписан от немците, от Белев (Александър Белев - бел. ред.) - шефът на Комисарството по еврейските въпроси, което е било в едно високо здание на бул. „Дондуков“, според което 20 хил. евреи трябвало да бъдат закарани в лагерите на смъртта – казва Папаро. - От Македония, от Беломорска Тракия, събрали са към 12 хил. души. И Белев казва да се съберат още 8 000 - 8 500, за да се попълни тая бройка 20 хил. И са ги извикали в Пловдив, в Кюстендил, в училищния двор – с багаж, с всичко.
Имало е голяма борба. На църквата, телеграми до цар Борис III. Един от свещениците казал, че ще легне пред пред влака с евреи (пловдивският митрополит Кирил – бел. ред.). И тя дава резултат. Тази група от 8 хил. души остава в България.
Следва на стр. 4
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
alfakentavur
Путин отстрани Сергей Шойгу като министър на отбраната
Constanza
Синът на Явор Божанков простреля друго дете (допълнена)
Constanza
Путин отстрани Сергей Шойгу като министър на отбраната
БотоксПутю
Арестуван в Австралия бивш US пилот от военноморския флот работил с китайски хакер