На 29 септември, петък, от 22:00 ч. по БНТ 1 започва новият сезон на рубриката за актуална документалистика на обществената телевизия „В кадър“. Първият филм – „Спасени усмивки“ – е посветен на 30-годишнината на SOS Детско селище в Трявна, променило съдбата на стотици деца, изоставени от своите родители или станали жертва на домашно насилие.

„Спасиш ли усмивката, спасяваш детството“, казват социалните работници и психолозите, които работят в SOS Детски селища България.

Документалният филм „Спасени усмивки“ разказва за спасеното детство и мечтите на четири деца. Теменужка и Михаил не познават майка си, те са израснали в SOS Детското селище в град Трявна. След като психолог започва да работи с Теменужка, за да заличи травмите ѝ от изоставянето, момичето решава, че иска да стане психолог, за да лекува душите на деца с нейната съдба. Брат ѝ Михаил мечтае да стане готвач – споделя, че е получил обич от хората и иска да им я върне чрез храната, която приготвя. Мери и Нури също са брат и сестра, изведени наскоро от рискова среда. Мечтаят да рисуват – казват, че на белия лист изразяват мислите и чувствата си. Допреди месеци двамата почти не говорели, особено за своето минало, изпълнено със страх и тъга. Сега с тях работи художник-педагог.

Пред OFFNews авторът на филма, журналистката Геновева Радева, разказва за филма.

Геновева Радева с деца от SOS Детски селища България. Снимка: БНТ

Защо според Вас моделът на детските селища е успешен?

За първи път посетих SOS Детското селище в Трявна преди 30 години, малко преди официалното му откриване. С екип на БНТ, като съвсем млада репортерка, работех по темата за изоставените деца. Снимахме в Дома за деца в село Габровци и после в селището. Спомням си, че бях потресена от мизерията, която видях в Дома. Тъжни, гладни и отчаяни, децата там ме дърпаха и молеха да ги взема със себе си.

После отидохме в селището в Трявна. Разликата беше огромна – детски смях, щастливи деца, които бързаха да ми покажат къщичките, в които живеят, стаите, играчките си. Най-напереното застана пред камерата, представи се – Щериана. Разказа ми, че идва от Дома в Добрич, където лелките я биели, но тук е хубаво, защото има вече майка, която я обича. Има и много братя и сестри. Не са истински, каза ми Щери, но сa семейство. Така, съвсем искрено и простичко, едно 8-годишно момиченце ми обясни каква е разликата в двата модела на отглеждане на изоставени деца.

Доколко моделът на детските селища замества пълноценно семейната среда, как го усетихте отвътре?

Ще продължа с историята на Щери. През 2018 г. реших да потърся децата, които снимах преди 25 години и да видя какво е станало с тях. Открих красива млада жена на висока мениджърска позиция в банка, която уверено върви по своя път. Вече има свое семейство, но не е забравила и първото си семейство. Между децата и приемната майка се е изградила много здрава връзка, въпреки че не е кръвна. И сега, след толкова години, всички продължават да се подкрепят. Тази вълнуваща история разказахме с режисьора Николай Василев и оператора Недялко Данов в документалния филм "Първото семейство", чиято премиера беше преди пет години.

Има ли други истории, на други деца, които са Ви докоснали?

Съдбата на изоставените деца, на изведените от рискова среда деца силно ме вълнува. Затова търся добрите примери и никак не ми е трудно да ги намеря в SOS Детското селище в Трявна. За 30 години там са променили съдбата на повече от 200 деца с възможността да растат в среда, близка до семейната, да получат добро образование, талантите им да бъдат развити. "Спасиш ли усмивката, спасяваш детството", убедени са хората, които работят там.

Затова с режисьора Николай Василев нарекохме "Спасени усмивки" новия ни документален филм, който зрителите могат да видят тази вечер от 22:00 ч. по БНТ 1 в рубриката "В кадър". Вълнуващо и искрено, четири деца разказват за мечтите си. Мери и Нури искат да са учители по рисуване. Теменужка мечтае да стане психолог, за да лекува душите на деца с нейната съдба. Михаил иска да стане готвач. Казва, че е получил обич от хората и иска да им върне доброто. Съвсем съзнателно не дълбаем в миналото и в зарастващите рани на децата. Решихме да погледнем с тях в бъдещето. Най-голямата награда за екипа ни бяха техните прекрасни усмивки!

Снимки: БНТ