Ходовете на Ердоган в Сирия: Неоосманистки блянове за вътрешна употреба

Мехмед Юмер
01 март 2020 в 11:27 | 8123 |0

Представителите на политическия ислямизъм в съвременна Турция, които са заразени с неизлечимия вирус на „славното величие в миналото“, решиха да се възползват от ситуацията, породена от избухването на „Арабската пролет“.

Според бляновете на политическия ислямизъм в Турция след рухването на диктаторските режими, в Близкия Изток на власт щяха да дойдат ислямистите. Така се роди сунитската ислямистка външна политика на Турция. В Сирия турските управници подкрепиха, съставената от безпринципни радикални джихадисти опозиция срещу Асад с идеята тези групировки да завземат властта. Според плановете на Анкара, след падането на Асад от власт новите управници щяха да се придържат към политиките на Турция и по този начин бившите османски владения щяха да бъдат възстановени, само че в друг формат. Турските ислямисти си представяха Сирия като бивш вилает на империята. През това време обаче, САЩ прекратиха подпомагането на Сирийската свободна армия, заради организации като Ал Нусра, произлизаща от Ал Кайда.

Но Турция, която е членка на НАТО не се върна от пътя, по който беше поела.

На 27 февруари силите на Башар Асад атакуваха турските войници (с помощта на Русия), в резултат на което по официални данни са загинали 36 турски войници, но по неофициална информация жертвите са най-малко още толкова. Тук възникват няколко въпроса. Защо турските въоръжени сили участват в съвместни действия с джихадистите? Каква е целта на Турция в Сирия? Защо Анкара настойчиво иска да остане в Идлиб?

На този етап изглежда, че няма кой да даде смислени отговори на тези въпроси. Но е твърде вероятно кризата в Идлиб да доведе до вътрешнополитическа криза в Турция. След опита за преврат на 15 юли 2016 г. в турските въоръжени сили превес има проазийското крило за сметка на пронатовското, което беше до голяма степен прочистено, чистките продължават и до днес.

Проазийското крило в турската армия не желае да се конфронтира с Русия в Идлиб и твърдо настоява за изтеглянето на войниците оттам. Но ако в този вътрешен конфликт Ердоган успее да надделее, това ще го превърне в по-силен лидер и той ще установи пълен контрол върху армията. А това би означавало и затвърждаване на режима му за по-дълго.

От друга страна, турският президент Ердоган се опитва да натисне Европейския съюз, като разхлаби границите си с ЕС и насърчи бежанците, които желаят да заминат за Европа да го направят – това става контролирано и организирано. С други думи, той търси подкрепата на Запада за себе си в Сирия срещу Русия. Не е изключено САЩ и ЕС да осигурят подкрепа на Ердоган, за сметка на връщането му обратно към евроатлантическия курс, защото за тях е много важно Турция да бъде отдалечена от орбитата на Русия. Днес Турция се намира в един от най-слабите си исторически периоди, а Москва и Вашингтон ще гледат да се възползват от нейните слабости.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист, външнополитически анализатор със задълбочени познания в турския и близкоизточния обществено-политически живот и издател на сайтовете http://www.obzornews.bg и bakis.bg.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !