Бронзовата къща, която скара София

Томас Розер - DW | 26 октомври 2017 в 22:40 | 6191 |1

Бронзова кула на мястото на мавзолея на социалистическата легенда Георги Димитров? Съдбата на този проект по повод българското председателство на ЕС още не е решена. Но междувременно той разбуни духовете в София, пише Томас Розер в репортаж за Дойче веле.

Дали по повод българското председателство на ЕС в София ще бъде издигната 15-метрова бронзова кула? Решение все още няма, но проектът на живеещия в Австрия скулптор Пламен Деянофф, представен в НБУ, вече предизвиква дискусии. Емоции предизвиква не толкова самата кула от бронз, колкото мястото, където трябва да се издигне. На това място допреди 18 години се намираше мавзолеят на социалистическата легенда Георги Димитров, чието взривяване все още е обект на спорове.

Навремето над жълтите павета на софийския площад „Александър Батенберг" доминираше масивната сграда с колони, а дълги опашки от хора чакаха, за да влязат в социалистическия храм на покойника. Сега зейналата там празнина, заобиколена от един парк, е запълнена от умерено посещаван паркинг.

Новото пространствено решение за мястото, където до взривяването му се издигаше мавзолеят на Георги Димитров, „ще помогне да се преодолее травмата от миналото", уверява живеещият във Виена скулптор Пламен Деянофф. Австрийското посолство в София подкрепя плана му на мястото на срутения „последен дом" на комунистическата легенда да бъде издигната една не по-малко импозантна „Бронзова къща" в чест на българското Европредседателство през 2018 година. Но в София този план предизвиква противоречиви реакции.

Символите на миналото

Защото в България хората все още се разделени в оценката си за онова припряно събаряне на поклонническата сграда преди 18 години. През последните месеци от съществуването си осветената в зеленикаво покойническа крипта почти не привличаше любопитни. В края на 1980-те години малцина бяха онези, които слизаха в мрачните катакомби на мавзолея, за да хвърлят отегчен поглед на балсамираните останки на комунистическия лидер, починал през 1949 година. Дверите на мавзолея бяха затворени още малко преди срутването на социалистическата номенклатура в България. Година по-късно служителите в мавзолея изгубиха работата си, а стъкленият саркофаг – своя обитател. Останките на някогашния Генерален секретар на Коминтерна бяха кремирани и погребани през 1990 година – повече от четири десетилетия след смъртта му.

За съжаление на някои историци, през 1999 година антикомунистическите противници на мавзолея решиха да го вдигнат във въздуха. Оказа се обаче, че поклонническото място не може толкова лесно да бъде изличено от картата на София. След три неуспешни опита, едва четвъртият успя да изравни със земята масивната сграда, снабдена дори с противоатомен бункер. В общи линии това колкото оспорвано, толкова и мъчително взривяване отне точно толкова време, колкото и изграждането на мавзолея: шест дни.

Въпросът за отношението към символите на миналото занимава всички бивши социалистически държави след политическите промени. Вярно, трупът на Владимир Илич Ленин все още лежи като Спяща красавица в московския си мавзолей. Но в някогашните сателитни държави на разронилата се съветска империя много бюстове бяха свалени от постаментите им. Редом с Маркс, Енгелс и различните герои на работническо-селските движения, многобройни статуи на Ленин намериха нов дом в съответните „паркове на миналото" в Москва, Вилнюс или Будапеща, които масово привличат туристи.

Социализмът си отиде, бетонът остава

Култът към личността и авторитарното партийно господство днес отново са на мода в бившия социалистически свят. А архитектурните свидетелства за онази епоха на много места са си непокътнати – ако не броим берлинския Дворец на републиката, съборен заради азбеста. Дори поляците, които не хранят особено топли чувства към руснаците, се отказаха от събарянето на големия съветски подарък и мъдро запазиха варшавския Дворец на културата като масивен спомен за социалистическата епоха.

И в София много граждани се ядосваха по повод припряното събаряне на мавзолея. „Трябваше да го направят музей на социализма", това мнение беше широко разпространено. И наистина, дупката, която заличаването на историята с помощта на взрив отвори в градския пейзаж и в националното съзнание, предизвика точно толкова спорове, колкото и възникналият през 1990-те години въпрос как да се използва изпразненият от съдържание социалистически „храм на покойника".

През 2018 година България поема председателство на ЕС – тъкмо поради това градските първенци ще обсъждат идеята на Деянофф за оформяне на това пространство. Австрия, която поема от България председателство през втората половина на 2018, е готова да покрие разходите от три милиона евро за временното инсталиране (в продължение на една година) на 14-метровата „Бронзова къща".

Трудна страница

Според допитванията, в най-бедната страна от ЕС България живеят най-ентусиазираните европейски граждани. Въпреки това критиците смятат, че конструкцията, която копира прочутата „Хрельова кула" от Рилския манастир, е неподходяща за това място, ако не и провокация. Също както навремето, когато мавзолеят набързо беше взривен, днес те отново обвиняват общинските власти, че с този проект рискуват да вземат еднолично решение, което не е било достатъчно широко обсъдено.

Малина Едрева, председател на Комисията за култура към общината, подчертава пред местните медии, че окончателно решение по проекта все още няма. След двете представяния в НБУ и в Столичната библиотека, през ноември ще има и публично изслушване. И чак през декември съветниците ще вземат окончателното си решение за проекта и евентуалното му местоположение.

България никога няма да бъде такава, каквато е била. Мнозина не харесват и пътя, по който се развива столицата София. В телевизионните анкети особено по-възрастните хора се отнасят скептично към плановете за преустройство на сегашния паркинг. „Такъв паметник на този паркинг? Що за глупост!" пренебрежително маха с ръка един белокос пенсионер. Защото дори един комунистически лидер, споминал се преди почти 70 години, в България има повече от еднократния си земен живот.

Дойче веле

Препоръчани материали
Стефан

Рейтинг : 15087

27.10 2017 в 02:57 2
+ 12
- 0
Тия и на празно място успяват да плямпат глупости.
В стил влюбена провинциална гимназистка - повече прилагателни, отколкото смисъл.
В мавзолея НЯМАШЕ противоатомно скривалище. Имаше два прилични нужника, бюфет, и голямо електрическо табло в мазето, цяла стая. И агрегатите на климатизатора. Но инсталацията беше съвсем слаба даже по мерките на 90-та, да не говорим за днешните.
Вземайте си циганския бакърен идол, и си го носете на вторични суровини сами.