Новата изложба на видео арт в Галерия +359 е посветена на абстракцията и халюциногенните усещания.

Кураторът Ирина Баткова е поканила петима автори, номади в изкуството, да населят Водонапорната кула в кв. Лозенец с психеделичен транс. Елизабет Молин, Георги Ружев, Том Лок, Рада Букова и Еден Митсенмахер ще се представят до 26 октомври 2018 година в най-новата дестинация за съвременно изкуство в София.

След 60-те терминът „психеделия“ придобива широка употреба и започва да се използва за описване на почти всичко, включващо абстрактност и множество ярки цветове, подобни на тези, видими по време на халюцинации. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век много художници изобразяват психеделичното преживяване в картини, графики и илюстрации с ярки цветове и анимации, за да създадат усещане за изменение на съзнанието. Понятието днес е разширено и включва богат медия микс, въздействащ на всички сетива.

Психеделичното преживяване се свързва с непознати досега за човешкия ум възприятия и с отключване на креативността на освободеното от оковите на привидната реалност съзнание. Психеделичните състояния включват промяна на възприятията, синестезия, изменено състояние за съзнателност, транс или хипноза и други изменени състояния на ума. Този силновъздестващ стил в изкуството цели да предизвика промени във възприятието на човека за самия себе си и да породи нови разбирания, вариращи от просветление и осъзнаване до объркване и психоза.

Базирана между Лондон и Копенхаген Елизабет Молин смесва образи и звуци от всекидневието, създавайки една обща картина, която сякаш е извадена от подсъзнанието на човек, запечатал хаотично визуалните детайли, делничен шум, музика и разговори, които са го впечатлили в конкретен отрязък от време, като създава нова реалност работеща на няколко нива. Тя коментира субективността на механизмите на човешката перцепция на света регистрирайки начина, по който човешкото съзнание създава една сюрреалистична реалност, която, като кристална структура, отразява едновременно възприятия от най-различен порядък.

Георги Ружев превзема сетивата с един ефектен калейдоскопичен театър, подчинен на идеята за съществуването на съвременния човек в свят на тотално пренасищане с информация. Авторът визуално дефинира проблемът със „ситуативната идентичност“ на съвременния човек, съществуващ в свръх динамизирана среда, на границата между виртуално и реално. Ружев приема самоличността на герои и политически фигури от различни епохи, ситуирайки ги в една психеделично пространство, което, чрез социалните мрежи, може мигновено да стане част от комуникационната мрежа на един глобален информационен обмен.

Том Лок работи предимно с анимация и често създава психеделични и хипнотизиращи сцени, които се сливат помежду си. Британецът компилира мистични и символични фигури, чиито изображения се използват в исторически книги за деца, образи от филми, ТВ предавания, комикси графити, реклами и т.н. В работата си Лок анализира масмедийния информационен поток, който, съчетан с динамиката на съвременния живот е интепретиран в цветната и психеделична естетика, която често се движи между радостни и меланхолични настроения и състояния. Том Лок често работи с музиканти и звукови артисти, като редовно използва тези дискурсивни връзки, за да създаде платформа за отразяване и разбиране на развитието на идеите и вземането на решения.

В работите на ситуираната в Париж художничка Рада Букова намират място материални обекти, които са извадени от смисъла на всекидневната им употреба. Рада създава полета на неочаквани асоциативни връзки, които предизвикват зрителя да съставя наративи, които променят гледната точка на наблюдение и превръщат наблюдателя в изследовател на собствената си жизнена среда и възможностите и да произвежда нови, неочаквани дискурси.

Еден Митсенмахер използва поп културата не само като референтна рамка за социална и лична критика, но и като начин за създаване на познание и достъпност както и споделяне и свързване на преживявания между Аз и Вие. Представяне на хипер-светове, изградени от културни стереотипи и клишета, които се изтласкват на ръба на емоционалното претоварване. Кичът е съзнателна стратегия в нейните изследвания и практика. Като част от мнозинството хора, съпреживяващи объркването и борбата в настоящата макроикономическа среда, тя изследва съмненията, любопитството и потенциала на нови ценностни ориентации и техните непредсказуеми бъдещи възможности.

Според куратора Ирина Баткова тази селекция анализира различни аспекти на факторите, които стимулират човешкото възприятие към образност, провокираща стандартната логика на възприемане с лабиринт от визуални сюжети, които карат зрителя да преосмисли възможностите на собствената си перцепция и описание на света.