'Назоваване на времето и мястото': изложба на проф.Божидар Бояджиев

OFFNews
23 юни 2020 в 15:09 | 1045 |0

"Назоваване на времето и мястото" - самостоятелната изложба на проф. Божидар Бояджиев в галерия Контраст продължава до 24 юли. 

Живописни творби, работи върху хартия и обекти, споени концептуално, представляват цялостен ансамбъл, свързан с емоционална обсесивност на авторовите възприятия.

Божидар Бояджиев е на разположение за разговори с посетители по предварително уговорена среща в дните на изложбата - от понеделник до събота от 11 до 19 ч. и в неделя от 11 до 18 ч.

Проф. Божидар Бояджиев е български художник, авангардист. Работи в областта на съвременното изкуство и има над 20 самостоятелни изложби в България и чужбина – във Франция, Испания, Бразилия и др. Представя картините си в десетки международни колективни експозиции в Австрия, Германия, Великобритания, Холандия, Гърция, Швейцария. От 2004 г. е ръководител на катедра „Живопис“ в Националната художествена академия.

"Случи се така, че станах обект на чудо. Времето и мястото не избирах. Неведома случайност ме запрати там, където няма причини, няма следствия, няма обяснения, няма доказателства. Времето и мястото, за които говоря или по-скоро времената и местата, за които става дума опират в съзнанието ми и произвеждат смисъл. Водят ме през дебрите на усещанията, през екзалтацията от усамотяването, през приповдигнатото разбиране за тленността. Търся утеха в изображенията. Уповавам се на тяхната атмосфера и дух, тяхната цветност и неопределена същност. Нека те да бъдат моите слабости, моите защити, моите надежди, моите страхове и моите убежища.

Проектът (назоваване на времето и мястото) има връзка с моите поклоннически посещения на полуостров Атон. Атон или Света Гора е планински полуостров в Северна Гърция, дълъг 57 км и широк 7 – 10 км. Общата му площ е 389 кв. км. Най-високият му връх Атон е с височина 2033 м. Според гръцката конституция Атон е автономен духовен, отшелнически конгломерат под гръцки суверенитет и седалище на 20 отделни институции на религиозна общност. Говори се, че Богородица, на път за Кипър, претърпяла корабокрушение близо до днешния манастир Ивирон.Тя изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила Сина си да превърне това място в нейно. И зачула глас:
„Нека това място да бъде твое наследство и спасение за онези, които търсят спасение“.

Като човек и художник съм силно въодушевен от Атон, а що се отнася до спасението всеки влага в него своето разбиране. Някои го изживяват съвсем конкретно, други екзистенциално, а трети го откриват в работата.

Отвъд усилието да определя значенията, които изпълват Атон през опитите да ги дефинирам, изпитах желание и нужда да порисувам пряко. Да се позовавам пряко на видимото през увеличителното стъкло на концепцията за „рисуване от натура“. „Натура“ отправяме към лексиката на образователната система в сферата на художественото обучение, което като всяко друго в епохата на дигиталните технологии ерозира и се променя. Моето позакъсняло обръщане към нея /натурата/ също не е безусловно. Моите компромиси с натурата търсят също своята концепция. Намират я в начина на назоваване на изобразеното, изведен на преден смислов план през „етикетизираното“ му озаглавяване. Табелки или почти такива със стандартизиран заглавен наратив дават документално обяснение, но и преобръщат очакването за пълна указателна яснота.

Предписанието за разчитане на изобразеното в неговото двусмислие и понякога парадоксалност бих искал да предложа за водещ възглед и дори композиционен похват от характера на образния език. И така, разчитам на „етикетите“, на тези, които са вписани в изображението на тези, които спомагателно прикрепвам към рамковия ограничител и на тези, които се озовават там, където винаги са били, на стените на изложбеното пространство.

Има и още добавени средства за пространствено фиксиране и озаглавяване в коментирания проект. Това са пряко поднесените за разглеждане административно-пропусквателни разрешителни, обективирани като „грамоти“, „визи“ или „документи за самоличност“, позволяващи движение през времената и местата на Атон, за които така общо говоря.
Атон днес е различен, реставриран, електрифициран, частично урбанизиран, моторизиран, обезопасен. Нещо е спечелил, нещо е загубил. Съвременността го е направила по-достъпен и отзивчив, а рефлексията към него е неизменно свързана с неговите времена и места."

Божидар Бояджиев

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !