Тибетската къща във Франкфурт – фар на мъдростта

Иво Алексиев
02 януари 2020 в 13:03 | 3173 |0

Формулата на успеха в съвременния свят не предполага сантименталности. Според будизма обаче грабливият, безчувствен егоизъм задължително свършва с лична драма.

(снимка © Иво Алексиев)
Хилядоръкия Авалокитешвара – символ на състраданието на всички Буди на всички времена

Отново сме в края на една година. Време за равносметка. Поглеждаме към преживяното в последните 12 месеца. Опитваме преоценка. Търсим критерии. От широко разпространеното, но силно опростено уравнение за самодостатъчното материално натрупване, едва ли ще разберем добавила ли е свършващата година нещо към удовлетворението ни от живота. Усеща се впрочем, че дори за масовия зрител пословичният телевизионен девиз „Стани богат“ вече губи убедителност… Бавно, но сигурно се превръща в ехо от отминаваща, недоразбрала нещо епоха.

В размисли около тази тема се сетих за „Тибетската къща“ във Франкфурт на Майн. Една от функциите ѝ е да помогне на модерния човек, оплел се във „формулата на успеха“, да намери обратно път към себе си, a най-вече - пътя към трайно удовлетворение в живота. Франкфуртската „Тибетска къща“ възниква през 2005 г. като сдружение под егидата на Далай Лама. Той и до днес е неин патрон. „Къщата“ е една от общо три в целия свят. Другите две са в Ню Йорк (САЩ) и Делхи (Индия). Поради интереса към нейната културно-просветителска дейност къщата получава много дарения, което води до създаването и на фондация. Тя управлява дарените средства по предназначение. Финансират се например преводи на класически тибетски текстове на немски и английски. От 2017 г. „Къщата“ се радва и на подкрепа от общината на град Франкфурт, която я счита за институция с ценен културен и социален принос в живота на града.

(снимка © Иво Алексиев)
Сградата, в която се помещава „Тибетската къща“ от 2017 г.

С г-жа Елке Хесел, Член на управителния съвет и мениджър на „Тибетската къща“, се запознах преди 4 години. Откриваше изложба в „Музея за приложно изкуство“ във Франкфурт, на която „Къщата“ бе съорганизатор. Тази епохална изложба, наименувана „Буда. 108 срещи“, събра тогава ценни древни експонати на будисткото изкуство от всички точки на света, в които будизмът някога е присъствал. Г-жа Хесел се съгласи да ме разведе из новата сграда на „Тибетската къща“, закупена през 2017 г. Разказът ми е за настоящата ѝ дейност.


(снимка © Иво Алексиев)
Г-жа Елке Хесел, Член на управителния съвет и мениджър на „Тибетската къща“

Научавам, че „Тибетската къща“ е основана от Дагяб Ринпоче, който и до днес има основен принос в нейната концепция. Дейността във Франкфурт е структурирана в пет направления: 1) будизъм; 2) личност и общество; 3) изкуство и култура; 4) наука; 5) медицина. От 1966 г. основателят Дагяб Ринпоче за период от 38 г. е тибетолог в Централноазиатския институт на университета Бон, Германия. Има много публикации. Счита се за един от най-вещите учители по тибетски будизъм в съвременния свят. Заедно с двама по-млади лами, които също десетилетия наред са обучавани в будистката философия, Дагяб Ринпоче има заръка от Далай Лама да създаде във Франкфурт център за изучаване на индо-тибетската мъдрост по примера на легендарния древноиндийски будистки университет Наланда (5 в. – 12 в. сл. Хр.). Той се намирал на 15 км от днешния град Раджгир в индийския щат Бихар. С 10 000 студенти и 1 000 професори е бил най-големият учебен център в древния свят. Библиотеката му се е състояла от 9 млн. книги! Разрушен е при завладяването на Индия от ислямски завоеватели.

„Тибетската къща“, споделя ми г-жа Хесел, се стреми да бъде двупосочен мост за общуване между тибетския будизъм и западния свят. Редовно става форум за обмен на мнения между будизма, другите световни религии и секуларните философии. Сътрудничи си с реномирани университети по целия свят. Тибетските лами, които водят занимания в къщата, са обикновено и професори в западни университети. Проектите на „Къщата“ преобладаващо имат светска насоченост и не са обременени от религиозни догми. Това е изрична заръка на Далай Лама. Водещи в работата са основни будистки ценности: толерантност, ненасилие, съчуствено човеколюбие и просветление на ума.

Питам г-жа Хесел, дали с помощта на „Тибетската къща“ може в България да се организира среща-диалог между висши православни и будистки учени, които да обсъдят общото и различното в двата светогледа. В нея би могло да се включи и представител на мюфтийството, така че основните вероизповедания в България да са представени. Тя ми отвръща, че с радост би съдействала. Замислям се обаче и ентусиазмът ми се охлажда. Нашето духовенство едва ли би благословило такава среща - както и мюфтийството.

Друга важна задача, която си е поставила „Къщата“ е да подпомага тибетските имигранти в Германия и Европа. В нея тибетци се срещат, за да отпразнуват своите празници. На тибетските деца и юноши се предава културата и писмеността на Тибет. Има и редица съвместни проекти с германски деца и юноши, основно чрез училищата. Работи се и със студенти. Преобладаващата част в дейността на „Къщата“ обаче е насочена към широка и най-разнообразна публика във Франкфурт и цяла Германия.


(снимка © Иво Алексиев)
Катедра за доценти в „Тибетската къща“

Нека видим сега може ли будистката мъдрост да ни помогне да осмислим настоящата и поставим правилно приоритетите за следващата година. Философията на будизма, казва ми г-жа Хесел, не се интересува от пол, раса или религиозна принадлежност. Вкоренена е в така наречените „четири благородни истини“ за живота и света. Ето как ги описва на сайта си доц. д-р Ели Сярова:

„1. Истина за страданието. „Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да бъдеш съединен с нелюбимото е страдание, да бъдеш разделен от любимото е страдание, да желаеш нещо и не го постигнеш - това също е страдание, накратко, петте групи на привързването (пет привързаности или скандхи: формите-рупа, усещанията-ведана, възприятието-самджня, вродените знания-самскара и съзнанието-виджняна) са страдание“. (Бенареската проповед, или Сутрата за задвижване колелото на учението (Дхармачакра-правартана-сутра). В: Е. Фраувалнер. Антология на будистката философия. Евразия, 1995, прев. Р. Пожарлиев, Ж. Ценова).

2. Истина за възникването на страданието. Страданието възниква поради жаждата (тришна), а жаждата за съществуване (и за несъщестуване), за възникване (и за унищожение) води до прераждане. За будиста няма външна по отношение на самия човек причина за страданието, няма и личностен носител на страданието: то е "разлято" в света. Причината за него е невежеството (авидя) на самия човек. Той допуска да се привърже към земното, допуска сластолюбие, злонамереност, гневливост, суетливост, глупост. Това отново го тласка към съществуване, следователно - към прераждане ( а от там и ново страдание, бел. а.)

3. Истина за прекратяването на страданието. Страданието може да бъде прекратено чрез отстраняването на страстите; ако човек не се обвързва с тях, премахва жаждата. Тъй като от жаждата на човека за съществуване (или не-съществуване) възниква страданието, то овладяването на собствените желания може да доведе до прекратяването на това страдание - ако съумее да постигне безстрастие, той би лишил страданието от опора. В будизма човек не разчита на благодат и не очаква помощ свише. Затова той следва да съсредоточи волеви си усилия, за да се умалят несъразмерностите и страданията в света.

4. Истина за пътя на прекратяване на страданието. Този път е осемстепенен и възхождането по него изисква овладяване на всяка от тези степени, за да стане възможна следващата. Осемте степени са: правилен възглед, правилно намерение (правилно мислене), правилна реч, правилно действие, правилен начин на живот, правилно усилие (правилен стремеж), правилна бдителност (правилно самообладание), правилно самовглъбяване (концентрация).“

Нерядко западни ученици на Дагяб Ринпоче при първа среща с четирите благородни истини на будизма, заключавали, че той е мрачно и нерадостно учение. Това е само първото, повърхностно впечатление, уточнявал той. Истината, че страданието може да бъде превъзмогнато, за будистите е извор на радост и оптимизъм. Страданието, казва Дагяб Ринпоче, не е тъждествено с природата на ума. Той може да бъде избавен от него чрез осемстепенния път. Привързването към неща, които свързваме с приятни усещания, както и омразата и неприязънта към неща, които са страшни или отблъскващи, тибетският философ нарича „отрови за ума“. Те пораждат страдание.


(снимка © Иво Алексиев)
Залата за медитации и семинари

Друг тибетски монах и философ, който отговаря за духовното съдържание на проектите в „Къщата“ е Зонг Ринпоче. Неотдавна е изнесъл лекция, в която е коментирал текста „Осем куплета за дисциплина на духа“ на тибетския мъдрец Геше Лангри Тангпа, живял 11-12 в. сл. Хр. В един от куплетите се казва:

„При всичките си действия ще наблюдавам ума си. Възникнат ли разрушителни емоции, решително ще им се противопоставя и ще им противодействам, защото те ще наранят и мен, и останалите.“

Разрушителните емоции са именно „отровите на ума“, за които стана въпрос по-горе. Зонг Ринпоче дори конкретно наименува основните. Това са: невежеството, ламтежът и омразата. Буда е учил, че те са временни състояния, а не неделима част на ума ни. Всъщност всеки човек има ум, тъждествен с този на Буда. Всеки е устроен така, че може да постигне просветление.

„Невежество“ обикновено означава, че някой не знае нещо. В будизма се разбира, че той възприема нещата не такива, каквито са. Умът си „измисля“ качества за нещото, в което се е вторачил, които то реално не притежава. Когато умът проектира навън към обекта тези измислени от него качества, това е невежество. Този начин на възприятие, при който на човек му се струва, че обектите са истинни и съществуват сами в себе си, наричаме невежество. Невежество, защото пречи да бъде осъзната истинската реалност.

Заблуденото възприятие, при което умът си „фантазира“ несъществуващи свойства на нещата, поражда ламтеж към неща с приятни измислени свойства и омраза към неща с неприятни измислени свойства. Това е схемата, по която трите основни отрови на ума си взаимодействат. Те са тези, от които е съставено съществуването. Те са тези, които въртят колелото на съществуванията, колелото на преражданията – самсара. И това не е всичко. Тези три основни отрови на ума пораждат всички действия на тялото, речта и духа. Така се зачеват нови отрови на ума, както и карма. Те отприщват верижни реакции, които будизмът обяснява с модела на дванадесетте части на взаимосвързаното възникване.

Невежеството е наше ежедневие. Преодоляването му е освобождение. Това е Нирвана!

Дано напътствието на младия лама помогне поне на по-прозорливите да намалят самоизтезанията в невежество, които според будизма си причиняваме.

Важна тема в дейността на „Тибетската къща“, насочва вниманието ми г-жа Хесел, е насърчаване у хората на съчувствие и състрадание. В съвременния свят тези според будистките разбирания спасителни за личността качества се губят. В будизма няма догми и размахване на пръст. На търсещите съвет се казва да се придържат към него само, ако напълно са убедени в неговата полза. Затова в реномирания американски университет Emory University професорът-будист Лобзанг Тензин Неги е разработил програма за осмисляне на личните ползи от съчувствен и състрадателен подход към всички живи същества. В нея няма забрани и закани, а единствено философски доводи и медитация за съсредоточаване на ума. Не репресии, а просветление (осмисляне, осъзнаване) могат да предизвикат промяната. От тази година „Тибетската къща“ предлага програмата на проф. Неги под формата на шестдневни семинари. Ще обучават и педагози по системата на Emory University SeeLearning (Social, Emotional and Ethical Learning) за социално, емоционално и етично обучение в класната стая. И тя е вдъхновена от древните будистки практики. Далай Лама от 1998 г. е почетен професор в Emory University.

***Гледали ли сте филма на Шон Пен „Into the Wild“ по романа на Джон Кракауер? Любопитен факт е, че Кристофър МакКендълс, чиято съдба се пресъздава в него, е завършил Emory.***

Надявам се разказът ми за будизма и неговото ново средище в сърцето на Европа да вдъхне на този или онзи смелост. Смелост за преосмисляне на критериите и промяна на приоритетите. Успешна Нова година!

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !