Проект Северозапад: За хората в края на картата, в края на живота и на края на силите си

Зарина Василева
12 март 2020 в 08:00 | 8563 |0

Вратата на старата, прегърбената къща се отваря с жалостив плач и от нея се подава схлупената фигура на Лиляна. Ръцете ѝ са се вкопчили до побеляване в бастуна, а тялото ѝ потреперва. Усилието е изцедило и последните ѝ сили. От години не е излизала извън пределите на двора си. Не си спомня как изглежда центъра на селото. Нито кметството. Нито дори магазина. Те са се превърнали в екзотични дестинации, до които пътят ѝ отдавна е отрязан.

Все още успява да  готви, но ѝ е все по-трудно да вдига тежката тенджера или да запали печката. Иска ѝ се да не става изобщо от леглото, но не може заради него. Болният ѝ син лежи на съседното. Заради него трябва да е топло и да има храна.

Драсва клечка кибрит, но докато треперещите ѝ пръсти успеят да я поднесат към сухите клечки и стария вестник, тя угасва. Следва нов опит и още един, и още един. Костеливите ръце са се схванали от студа и всяко следващо движение им причинява все по-силна болка.

Разплаква се от безпомощност и се опитва да извика някой от 55-те. Толкова са живите, които последно преброи, преди да заспи в студената пазва на някогашния си дом.

Там, в края на картата, в края на живота и на края на силите си живеят те - самотните възрастни хора от район Северозапад.

Самотата

Положението на възрастните хора в цяла България е подобно на това в Северозапада, но тук намаляването на населените места е много осезаемо. На територията на Община Мездра има села, в които в последните 10 години не се е родило нито едно дете, а населението е намаляло с по над 35% за всяко място. За 15 години в част от селата населението се е стопило с по над 50%. В такава ситуация хората остават все по-сами, но им липсва и присъствието на институция с грижа и подкрепа, разказва Яна Рупева, Учредител и директор на Фондация "Проект Северозапад".

С намаляването на населеното място, намалява и неговата приоритетност за институциите и така се стига до втория проблем - липсата на достатъчни по обем и качество комплексни услуги за възрастните хора, а в определени региони липсват каквито и да било услуги. Нашите наблюдения показват, че услугите за възрастни хора следват едни много остарели и/ или абсолютно неадекватни на нуждите им.

Но това не е проблем само на Северозапада, това не е проблем, който могат да решават общинските администрации сами, подчертава Яна. Има общински служби, които се опитват да бъдат до хората, но при положение че средствата за това идват от общинските бюджети е ясно, че не са достатъчно финансирани. Проблемът и на тези служби е, че те са оставени да се справят както успеят.

Нуждите

Яна е категорична, че е необходима координация и мултидисциплинарен подход към проблемите на възрастните хора. Според нея липсват подготвени специалисти и адекватна система за финансиране. Грижата за възрастните не е приоритет, независимо от тенденциите в България и в цяла Европа за застаряване на населението и непрекъснато увеличаващия се дял на възрастните хора. Трябва да се изгради работеща система за подкрепа, която е и ресурсно обезпечена – средства, специалисти, екипи, убедена е Яна и дава за пример живота на Лиляна:

Лиляна живее в село с под 100 души. Населението на селото намалява, деца не се раждат. Има съседи – но те са на нейните години и по-възрастни. Има магазин, но го зареждат с хляб 2 пъти седмично, продуктите са малко и ограничени по вид. Има обществен транспорт до общинския център веднъж седмично. Няма аптека, личен лекар не идва – трябва да го намери в кабинета в общинския център. Човекът за всичко е селския кмет – той е линейка, той е домашен помощник, той е полиция, той е социална служба и т.н.

Лиляна има нужда от помощ за дейностите, които я затрудняват. Трябва да има на кого да се обади, когато има проблем, трябва да има кой да я закара до общинския център на лекар или до аптека, да ѝ помогне да напазарува, да ѝ помогне с по-тежки физически дейности, които вече я затрудняват – например да ѝ внесе дърва за печката или да почисти. Има нужда да е спокойна, когато вдигне кръвното или ѝ стане лошо, трябва да има кой да я посъветва как може да бъде подкрепена от социалната система, има нужда от полицай, който да я защити и да ѝ даде чувството за сигурност, има нужда от това в пенсионерския клуб да не е студено, за да могат да се съберат „на кафе“, когато идат за хляба или да изпразнуват празник.


Тя няма нужда от това да прекара няколко часа на стол и масичка в Дневен център, например, а да се чувства подкрепена в обичайната си среда, в къщата, в двора си, сред съседите.

Още по-голям става проблемът, ако Лиляна се разболее. Липсват каквито и да било услуги и механизми, които могат да я подкрепят в първите седмици и месеци. Тя ще разчита на кмета и съседите, за да стигне до болница, ако не е спешен случай. В здравното заведение няма персонална помощ. Когато се прибере у дома, теоретично може да получи личен асистент или домашен помощник (ако общината има бюджет за това), но за целта трябва да попълни доста документи и да ги подаде в Общинския център, за да получи одобрение.

Старостта в България

В България старостта е време на загуби, раздели и ограничения. В България като си говорим за промяна в системата и започват да се строят сгради и центрове – не от това имаме нужда, а от експертиза и финансово обезпечаване на специалистите, които да работят, заявява Яна. Има цели сфери в грижата за възрастните хора, които са тотално забравени – липсва каквато и да е система за подкрепа на възрастните и близките на хора с дементни проблеми или адекватна подкрепа при болест или терминално състояние, дори платените услуги в тази област не предлагат качеството, което е необходимо. Както в много други области на обществените услуги липсва комуникация между системите, които си прехвърлят топката една на друга. 

Моето усещане от работата досега е, че на възрастните хора се гледа като на досадно бреме. Ако не могат да се справят сами – да си ходят при децата, те да се борят; ако са болни – да се лекуват както намерят за добре. Не гледаме на тях като на индивидуалности, със собствен опит, избор и преценка, не крие горчивината си Яна.

Работата

Проект Северозапад започва с екип от двама души, като постепенно привличат съмишленици и днес екипът се състои от 8 души и 6 доброволци. Всички те са силно мотивирани и споделят веруюто, че е въпрос на отговорност да помагаш на поколенията, които се нуждаят от помощ.

Гражданската организация има амбицията да покаже работещ модел на социално предприятие, което от една страна предоставя грижа за хора от уязвими групи, а от друга – наема хора от такива групи.

Трудностите идват от една страна от факта, че все още сме зависими от подкрепата на дарителите – все по-малко се нуждаем от нея, преди половин година 100% от разходите ни се покриваха с дарителски средства, в момента нуждата от подкрепа е за под 50% от тях. От друга страна, за част от дейностите ни липсва предишен опит и ние се учим в движение, поставяме и институциите пред казуси, с които не са се сблъсквали до сега. Но най-голямото предизвикателство пред нас е да успеем да се задържим, докато наберем инерция и достигнем до етап, в който се самоиздържаме, разказват от екипа.

Предизвикателствата са много – от това да отговорим на очакванията, да задържим доверието в нас, да поддържаме скорост, до ежедневните битови проблеми на село – спиране на тока, бездомните кучета, графикът за извозване на боклука, доставките на суровини, косенето на тревата в двора, усмихва се Яна.

Доверието

Мисля че най-значимата промяна, която постигнахме е това, че постепенно ни се доверяват. Това е дълъг процес, особено за хора, които не вярват, че нещо е възможно да се промени. За 3 години успяхме да преборим скептичността им, недоверието. Познават услугите, които предлагаме и ни търсят сами, споделя Яна. Знаят, че могат да ни се обадят и го правят – за да се похвалят, за да се оплачат или да ни се скарат, че не обичат крем супа…

Целите

Гражданската организация развива услугите си в две основни направления – възрастни хора и лица с интелектуални затруднения. 

Към първата група хора са услугите, подкрепящи независимостта в обичайна среда – патронажна кухня, помощ в дома, социална асистенция, регулярни прегледи от специалисти. За лицата с интелектуални затруднения се работи в посока по придобиване на умения за самостоятелен или относително самостоятелен живот. За тях е създадена работилница Северозапад, в която с помощта на специалисти придобиват различни умения, необходими за по-самостоятелно функциониране. 

Идеята ни е да успеем да привлечем лица с интелектуални затруднения като част от екипа, осъществяващ услуги за възрастните хора. Това изисква подготовка и справяне с ограничения, наложени от статута на лицата под запрещение, разкрива целите на проекта си Яна Рупева и допълва:

Всичко е важно! И обядът, и усмивката, и подкрепата, и сигурността. Те са различни порядъци на чувството за спокойствие.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

Няма коментари към тази новина !