Да уважавам сърбите или да ги презирам?

Калин Терзийски
08 юли 2020 в 16:40 | 5410 |1

А в Белград започнали безредици. Гневните сърби нахлули дори в парламента.

Аз, българинът (който винаги е изпитвал много смесени чувства, когато казва „Аз, българинът”), изпитвам смесени чувства, четейки за сръбското антиковид въстание.

Антиковид въстание – как ви звучи?

Защото, очертава се, ковид е вече кауза. За едни да доказват „имането, действителното съществуване на” ковид (като голяма заплаха) е кауза. Дали тая кауза е почтена и благородна – ще разберем след време.

Доцент Крупев – един умен мъж и лекар – ми каза: и след двайсет години няма да знаем точно какво е станало.

А и антиковид също е кауза. Дали е почтена и благородна – ще разберем след време. А по-вероятно – никога няма да разберем.

И така. Сърбите нападнали парламента. Аз винаги съм изпитвал мъчителна завист към тяхната смелост и решителност. Признавам. Да ми се признае.

И аз се питам: Как ще живеем занапред?

Някои мерзки хора със задоволство казват „светът вече няма да е същият”. И все едно потриват ръце.

Те са от тия, които вероятно нищо няма да загубят от тоя свят, който си отива и няма да е същият – а по-скоро ще спечелят. А всеки, който е печеливш в една сделка (каквато е сегашната световна ситуация) – според законите на почтеността – не бива да бъде питан!

Защото той винаги ще потрива ръце и ще настоява – ако ще и всички да измрат – сделката да бъде извършена. Ето пример: Ако ще милиони да измират от произведенията на оръжейната индустрия, оръжейните производители никога няма да гласуват против разпространението на оръжията. Напротив – те винаги ще държат на все по-широкото разпространение на оръжията! Защото те са облагодетелстваните!

Затова – когато се извършва една сделка – трябва да бъде питан дали е съгласен с нея... най-ощетеният!

Всъщност – не казвам нищо повече от това, което е казал Сартр: Да се мисли за една ситуация само от позицията на най-ощетения!

Ах – една вметка: Тези, които предлагат и налагат „мерките”, никога не са от лагера на ощетените... дори и малко... дори и микроскопично ощетени не са. Затова – предложение: спрямо всеки, който налага „мярка” – да бъде направено така, че да бъде ощетен точно толкова от „мярката”, колкото е най-ощетеният от нея.

Как ще живеем занапред? - Продължавам да се питам.

Ние сме свикнали на събития от типа „ден до пладне”.

Прищя ни се и пандемията да мине от ден до пладне. Е, хайде сега – не беше ли достатъчно? – казваме си ние – цели пет месеца пандемия не им ли стигат?

И някак твърде наивно забравяме Средновековието. Което е траяло не пет месеца, а петнайсет века. И пандемиите в него са траели средно по сто години; заедно с всички затишия и нови избухвания. Добър пример за това е бягащият от Черната смърт Дюрер. Той бяга от нея в първата половина на 16 век. Пандемията от Черна смърт (бубонна чума, причинена от Yersinia pestis) e започнала в 1347-ма година.

Как ще живеем занапред? В смисъл – как ще упражняваме своя живот на граждани и осъзнати хора в новите условия?

Защото те няма да стават, като че ли, по-добри. И няма да стават по-щадящи за крехките ни сетива за свобода и равноправие.

Дали сърбите трябва да бъдат подкрепени или трябва да бъдат порицани за това, че не искат да бъдат покорни?

И дали „пандемията” не е новото заклинание, с което да се изисква и налага именно едно: Покорството?

Дали да изпитвам към сърбите уважение или презрение?

И дали да изпитвам към тия, които (най-общо казано) ги репресират – гняв и отвращение? Нима тия, които репресират, не са също сърби и не са също хора, най-общо казано, загрижени за едно Всеобщо Добро?

Как ще живеем занапред – с тоя наш вече добре оформен копнеж по свободата и с тоя култ към свободата – която нито можем да дефинираме, нито да познаем – когато я видим? И която предизвиква толкова мъчителни (и бих казал – излишни и инфантилни) спорове?

Как ще живеем занапред – хвърлени в едно странно раз-троение – между трите зли демона: Отговорността, Страха, Свободолюбието.

От една страна Добрите ни казват: Ако искате Свобода – вие сте Безотговорни!

От друга страна другите Добри ни казват: Ако искате да сте много отговорни – всъщност се връзвате на клопките на робовладелците! Защото винаги робовладелците са работели с тези инструменти - Страхът и Отговорността (по-често във вид на Срам).

Как ще живеем занапред? След като самото мислене (в смисъл на подлагане на съмнение и преценка, а в същото време – преценяване и на способността ни за преценка)... та след като самото мислене вече бива подложено на порицание и на политически коректна цензура?

И ще трябва ли да си спомним Средновековието, за да се пазим от ново Средновековие...или напротив – ще си спомним за него... като желан и любим нов път?

Доста ще трябва да се помисли, братя и сестри, доста.

Препоръчани материали
skitnik46

Рейтинг : 1000

12.07 2020 в 15:39 1
+ 0
- 0
комплименти , когато сърбин ти е приятел по верен от него няма от собствен опит знам но ако му направиш номер ти за него не съществуваш